Отиди на страница:
| Не е нееобходимо да оспорвам мнението ви, на пазара изобилства с литература и времето на ВИС, ВИС2 и отделянето на"Аякс"/може ида бъркам/ и лицензирането ката СИК можеш да уточниш и сам.Книгата от която е извдката не е анонимна, тя е на пазара в не малък тираж.И Статистик, това, че ДС е в "Левски"е приказка за наивници, че кой организира спортистите в престъпни организации?Кой им даде информация, пари и закрила на митниците и от МВР?Кой ги пращаше на специализация в Унгария и като ги връщаше тук определяше кои от тях да са босовете...Много неща които не са за тук, но неразривно са свързани със спортистите. |
Първо на "момко" , после на "ви" ... Още не е късно, нали?  Цитираш ли нещо - давай линк към източника. Ако няма линк в интернет - поне споменавай заглавието. Че става като при Докича, който е постнал толкова много неща без кавички, че се е превърнал в най-цитирания оригинален автор на целио Балкански полуостров  |
| Никога не е късно. По това време или требе да се качиме върху масите и да почнем да се целиме със столове по главите (както в добрата стара Англия) или да залягаме под масите (както e в бюргерска Германия) . Второто е по-лесно, тъй като нема причина да се потим и мое да се правим на изморени швейцарци. |
| Имам чувството, че колкото по-слаб им е отбора, толкова партийната пропаганда е по-силна и измишльотините в който само те вярват стават по-абсурдни. Бе хора засрамете се бере. Срещу вас имате мислещи свободни хора, а не зомбирана партийна маса... |
| БФС на Михайлов - като СДС на Костов Как след Съдийските събития Гриша Ганчев ни посочи пътя към ерата на нормалността, започнала с изваждането на ЦСКА от Европа Във времената на дребните хора, дребните събития, дребнотемието и дребнавостта проявите на принципност са твърде забележителни явления, просвяткващи в мътния мрак на хаоса. Именно и една проява на принципност ме провокира да наруша мълчанието си относно боричканията в българския футбол, които в крайна сметка могат да пренаредят СИСТЕМАТА. На родна сцена съм се нагледал на солидни дози циничен прагматизъм, саркастичен реализъм, житейска мъдрост, достойнството на студения морал и социалното благоприличие, но на много малко принципност и последвателност. Ако искате принципност и последователност дори и в грешната посока... Проявата на принципност, за която говоря, дойде от Литекс в лицето на ловешкия благодетел Гриша Ганчев. Типично българска черта е след всяка грешка да се търсят виновници, да се надуват тръбите на революцията, да се проповядва апокалипсис и призовава катарзис. Европейска черта е спокойно да се следва неотклонно поетия и прокламиран път като се понасят възможните грешки на стратегията. Въпреки щетите от мача с Ботев, Ганчев понесе отговорността на етичния кодекс в името на набелязаната цел и запази мълчание относно пропуските на Кольо Данев, оказали се фатални за отбора му. Всъщност точно посрещнатия на нож кодекс би трябвало да е достатъчно добро решение във всяка нормална държава, построена върху принципността и последователността, но друг е въпросът, че на тарикатите в България някаква си етика не им минава... Парадоксално е, че в това отношение лошата вест дойде от неочакван адрес - пак от Ловеч. Станимир Стоилов бе еталон за европейско поведение, но в последно време и той се вля в общия поток на всеосъждащата кресливост. Явно и медийните му съветници не работят вече в правилната посока и са позанемарили уроците по дидактика, поведение и стил. Да, дузпа за Литекс имаше... Да, нямаше втора дузпа за Левски срещу Черно море... И какво от това? Кое е толкова страшно?! Не съм привърженик на световната конспирация и смятам, че това са изолирани едно от друго събития, обединени обаче от формулата на хаоса. Не може един гаф да е повод за края на света, нека се даде толеранс от време, в който да се провери дали те ща са в една посока, дали са плод на външни фактори или проблемът е индивидуален, сведен чисто и простичко до по-скромни възможности. Защото съм сигурен, че в следващите кръгове и Левски ще бъде сред потърпевшите. За да преминем обаче към същността, първо трябва да принесем и задължителната дан на дребнотемието. Революцията, която оттук насетне ще наричаме Съдийските събития във футбола ни, отвежда и към необходимостта за генерална оценка за управлението на БФС и Борислав Михайлов. Но преди да стигнем до нея, първо ще се разходим из лабиринта на мрака и неговите потайности... В хаоса и безвремието всяка често повтаряна лъжа рано или късно се превръща в обществена истина. В пустинята на безпринципността и моралните джуджета нищожно малко са критериите и знаците, които могат да ни ориентират и посочат истинските неща. Критерий и мярка не могат да бъдат шайка рефери, прокудени от Системата, върху чиито лица още се четат страшните белези на корупцията. С мошеническия си вид Ристосков е доста неуспешен борец за правда, същото се отнася и за изпечени тарикати като Момчил Врайков и Красимир Йосифов. Очевидно е, че Каубоя прави изключение в аспекта с финансовите изкушения, но определено не му достига интелект и дух за задачата, която сам си е поставил. Димитров, без да осъзнава, се е превърнал в маша в ръцете на тези, срещу които се бори! Сега във футбола ни протича Реставрация на вуцовизма, а Каубоя, колкото и дълбока да е неговата изненада, е на страната на вуцовизма... И нека ние се движим по светлинките, промъкващи се през пролуките на черната завеса на дезинформацията, обществената лъжа, политиканската манипулация и моралната спекула... Историята ни учи, че в България стойност трябва да се търси там, където тълпата се нахвърля най-ожесточено. В момента Борислав Михайлов буквално е разкъсван от глутници, прииждащи от всички посоки. Това означава, че неговата власт не е удобна и в това отношение ще направя сравнение с правителството на Иван Костов и СДС от края на миналия век. По почти сходен начин безспорно най-успешното управление на България след 1989 година бе дискредитирано и очернено от представителите и носителите на това, което в различни етапи на време и различни социални среди се наричаше андрешковщина, комунизъм, вуцовизъм, посткомунизъм, отскоро - бойкоборисовщина и т.н. В България какво наричахме досега власт? Търгуването на дребно с тълпата и съглашението със сбирщината! Тъй като не мога да класифицирам българския комунизъм като класически тоталитарен/военен режим, властта застива в облика на дребнав стремеж към далавера, който е продължение на наслоен манталитет. Андрешковщината съставлява толкова сериозна част от кръвта ни, че българинът органически се обръща срещу всякакъв тип държавничество и се кълне в знамето на личната далавера. Именно това е разделителната между сегашното управление на Михайлов и предишните, всичко останало е отблъскваща спекулация и манипулация. Във властта на Борислав Михайлов има тенденция на принципност, докато всяка институционална власт в България е построена в името на далаверата! Всъщност най-яркото доказателство за положителната стойност на, подчертавам - УПРАВЛЕНИЕТО на Борислав Михайлов, е изваждането на ЦСКА от Европа. Надявам се, че читателите ще благоволят да напуснат комфорта на клубните си убежища, ще се издигнат над кулите на клубните страсти и ще погледнат по-отвисоко на изложената теза. За пръв път от 9 септември 1944 година в България бе взето приницпно решение, базирано на Закона и Наредбата. Същата позиция щях да имам, ако в ролята на ЦСКА беше например Левски или друг клуб. Отделен е въпросът, че по стечение обстоятелствата потърпевш бе историческият фаворит и политически галеник... Така или иначе на фона на нравите в България решението на Михайлов бе непопулярно като обществен ефект, нищо чудно да струва и мандата му. Но същевременно Михайлов демонстрира и твърде непознатото за българина умение да се подчиниш на колектива, да се посветиш на създаването на механизъм, който да избегне санкцията и грешката на личния морал. Политиката на Борислав Михайлов е аналогична и последователна и в останалите аспекти. Строго спазване на Наредбите и Законите, без присвояване на правото да определяш Зло и Добро, истина и неистина.. Това е европейският път за развитие, единственият път за едно нормално общество. Митовете за Борислав Михайлов също не издържат проверката на логиката. Бил удобен за президентите? С незначителни изключения шефовете на българските клубове са неграмотни, необразовани и неадекватни новобогаташи, които нямат никаква стратегия, а най-малкото могат да създадат схема и статукво, чрез които да използват президента на БФС. Всъщност ето и още няколко прилики в поведението на Михайлов и Костов, към последния имаше немалко подобни атаки... И двамата предприемат непопулярни действия, лишени от демагогия. Избягват да обясняват мотивите за взетите решения пред обществеността и медиите, което им навлича гнева и на първите, и на вторите. С изключение на назначението на Димитър Пенев Михайлов отказва да отговаря на воя на сбирщината. И двамата управляват във времената на обществен, морален и културен упадък, времена на рецесия и криза на икономически, материални и човешки стойности. И двамата са жертва на хората, с които се оградиха, като се надяваха изградената система по-късно сама да отхвърли ненужните и организми. Това, което бяха Бакърджиев, Бонев, Бисеров и Цонев за Костов, са Иван Леков и Борислав Александров за Михайлов. Вуцовизмът/комунизмът е като рак, метастазиите му се разпространяват бързо и старата система се възпроизвежда и мултиплицира. В интерес на истината обаче не виждам и как може да се противодейства на комунизма/вуцовизма, на стремежа към лична далавера. Избраният от Костов и Михайлов път залага на принципността, което поставя и разделителната. В противен случай, ако нарушат принципа, преминават към другия тип, който определя добро и зло, истина и неистина и човекът става единица мярка за истинността на морала. А това е твърде опасно за обществото, както е показала пак историята... Навремето Костов бе изяден от безбройните безлики елементи в комунистическо-андрешковския пъзел на държавата, които в бъдеще щяха да останат без далавера за сметка на широкия обществено-социален комфорт. Сега революцията срещу Михайлов пак е на същите тези безлики елементи, които се борят за далаверата си. Това е битка на системи. Боя се, че победителят е предварително известен... Ефрем Димитров, "Дон Балон" |
Поствам пак стаята на Ефрем поради нейния фундаментален характер. Опитайте се поне да я разберете...  |
