Изповед на една 17-годишна ученичка
Добави мнение Мнения:14
| Бележка от редакцията: Седемнайсетгодишната ученичка, автор на изповедта, пожела да остане анонимна, защото... "да не вземе някой родител да я намери и да тръгне да я спасява". Първият учебен ден - алкохол, трева, празни приказки - абе, тъпо... 17.09.2008 Първият учебен ден...... .... мина "очаквано". След като на 15-ти изпушихме една цигара от този звяр, в двора на олигоФренската, правихме куп простотии, накрая си взехме още и я изпушихме насред паркчето, под дъжда. Хилежът беше цял ден, а след това дойде прекрасната вечер, в която единственото ми желание беше само смърт. Или още кафяво-зелено. Някакво неразбиране с някой, с който е по-окей да се разбирам и след това диалози с двете бивши. Пълен психически крах. Двамата са оупън да се видим, а аз искам с третия. Не е лесно, брат. Ингрид пак е преебала работата и скъпия С. е в дълбоката депресия с двата крака, но манипулаторчето успя да ме дръпне и мен долу. По-умно момче не съм срещала, а констатациите му спрямо това или онова ме довършват. Звучи правилно, звучи точно, звучи добре, прекалено е брутално, за да е истина, а е. Казвам си същите неща, но ги забравям и си насилвам гримасите, накрая той ги казва спокойно и ясно, докато аз не издивявам от ужас, че нещата са толкова прости, толкова горчиви и вулгарни. К. пък, освен че е отпадък и пропадняк, е един оупън човек преобладаващо към мен. Каквото иска принцеса Лора, всичко е в краката й. Това, разбира се, играе лоши номера. Първо се оплаквам в писмен вид за гадния край на деня. Той поднася уникално внушителни успокоения, без грам ревност или прикрит скроен план как да ми обърка отношенията с някойът-важен и накрая осира всичко, когато идва негов ред да се оплаче. Става дума за секс, за това как нямало с кого, за това колко много желание има. Поскръцвам със зъби и си повтарям, че не, не е нарочно. И, за съжаление, дойде днешният ден. Боян ме обсипа с смс-и как трябва да ходим заедно на у-ще. И слава богу. М., приятелката на брат ми ми каза, че наблюденията й спрямо мен от последните няколко години, разкриват как се държа неадекватно спрямо хората, които обичам. Тримата се запътихме с едно огрооооомно желание към олигоФренската. Съответно закъсняхме с 15 минути. Звъннах на моята любима Н., за да попитам къде сме и тя ми се изхили в слушалката "еееми аз съм в едно дворче, уахаха". Новите ми съученици не запалиха втората, докато не дойдох аз с глупавите си токове и глупавата си дамска чанта. Сбърквам се. Запознах се с тези олигофрени, т.е. с тези пичове и се напушихме с Дзвера брутално. Естествено, изпуснахме някакви часове. Посетихме час по френски, в който бях прилично неадекватна и въпроси от типа "какво ще ни кажеш за себе си?" ми излязоха през носа. Блях в прозореца и си дадох сметка, че нямам какво да кажа за себе си. Викам си "ееми, сега се напуших...", не, не върви. Даскалката ме попита от какво се интересувам и аз се изхилих отчаяно, че нищо, нищичко не ме интересува. Същата даскалка я напсувах преди ен години, защото ми беше направила някаква забележка. Хо хо. Докато с Н. гледахме в листа с упражненията и накрая не направихме и едно упражнение, същата даскалка дойде да ни се похвали какво тефтерче си е купила от Джъмбо, големият магазин с детските играчки. Обясняваше как ще си вземе химикалка с перца, но момчетата нямало да разберат. Егати олигофрените. Даскалите, де. До следващия час не стигнахме. Както винаги, в най-неудачната ситуация се сещам за най-неудачните неща. Пример. Посред нощ, на гъза на географията, с бивш, който ми предлага отново да се съберем. Аз казвам, че не, "щото си имам гадже и го обичам". Хо хо. Личи ми, нали? (иронизирам...) Друг пример. Със същия този, вчера, казвам, че не искам да се провалям като него и няма да прекалявам, защото имам амбиции. Умря да се смее. "Казваш го в супер подходяща ситуация" - напушена, пияна и мокра, в парка, с някаква отрепка, а именно с него. Да. Убий си всички мечти, изтрий всички планове, вече няма значение, всичко е сложно проектиран животински свят. Исках да кажа, всичко е само секс, храна и ... ъъ, за мен, това е. Следващия пример е това как избягах от най-първия си час за годината и се напуших ненормално. Единственото междучасие, на което присъствах, изживях с книга в ръка. Казах, че "не бе, не ми се пуши". Ух, даже зубърките бяха излезнали. Както и да е. Аз като излязох не се върнах. Ходихме да пием и да дрънкаме глупости. Провал. Това беше началото на учебната година и имам подозрения, че цялата ще мине така. А вероятно и по-зле. И защо не. Нищо не ме мотивира да не се случи. Даже напротив, то си тегли краката надолу, като в кал. Смей да мръднеш, ще запълзиш по-надолу в помията. Като лятото изпаднах в стрес от това, че нямам какво да правя, се молих да дойде училището. Пих и пуших злобно, за да мине някак времето. "Ами кажи ми, какво друго да правя?" и ми казаха, не ми хареса. К. ме пита преди няколко дни и се скъсах да се хиля. Естествено, казах му какво друго може да се прави, не му хареса. Дойде училище и сега не си губя времето сама, а с други хора, които умират, ама умират от скука и досада. Най-якото е, че сега сме едно малко стадце, т.е. компания от мен, Н. и няколко момчета, от които всичките са в пъти по-мили от наркоманите от горния випуск, които се пишеха до преди седмица наша компания. Хо хо. Майната им на всички. Ужасяващо е как заебавам хората. Чак ми е гузно. А в тази компания са зависими. Сами са, момчета са, тревомани са, наши са. Имат нужда само даже от това да декорираме пространството с нас-си. Не знам, и на тях им е толкова тъпо, поне сега ще тъпеем заедно. Нищо не се промени с тъпото училище. http://www.pisnani.com/article.php?V0b95e 6ec=7&V92a2b5cb=1101 [/u] Редактирано от - Ruslana на 18/9/2008 г/ 14:44:52 |
Върховно гротеско, похвално всичко е да бест! "....Докато с Н. гледахме в листа с упражненията и накрая не направихме и едно упражнение, същата даскалка дойде да ни се похвали какво тефтерче си е купила от Джъмбо, големият магазин с детските играчки. Обясняваше как ще си вземе химикалка с перца, но момчетата нямало да разберат. Егати олигофрените. Даскалите, де. До следващия час не стигнахме." ............Логично! Така е "тати носи, мама меси....." има за трева за сичко!  |
| Да бъде изпратено на г-н министъра на просветата и на г-жа Янка Такева. БЕЗ МАЙТАП. Децата ни нямат никаква вина, че са принудени да ходят в училища, които нищо не им дават, а тук става дума и за елитно такова. Ако бяха в професионална гимназия по н'ам к'во си, щяха просто да си къркат, напушвайки се, защото 100% не умеят да пишат грамотно. На автора БРАВО!!! |
| Какво школо беше френското, еййй...., ама преди колко години. Племенница имам, сега е на 35, с две висши и докторантурата плюс две разкошни щерки. Възпитаничка е на същото школо, в испанския отдел. Смятай, преди 20 и малко години, таман е завършила кат избухна демокрацията. Всичките й другарчета - зубъри, надцакваха се кой повече ще знае, организирваха си всякакви извънкласни занимания по езика, кръжоци с чилийци и прочие латиноамериканци (за испанското иде реч). Подпитвахме я с вътрешна тревога за нещата извън учението, но тя се смееше и казваше - тия амбициозните изобщо не мислят за това, не им остава време. Ония от английската са по-отворени, ние не сме. Може и да са били нещастни тези деца, по днешните критерии, ама поне родителите спокойни - и тогава, и дълги години след това. Не че има значение за кое училище става дума, но често минавам покрай двора или това, което може да се нарече двор, на същото олигоФренско. Той е абсолютно разграден, влиза се отвсякъде, имаше една постройка ниска в края на двора, тя е срутена, пълно е с боклуци... абе... |
| Здравке, И да пратиш това на министъра, само ще го зарадваш. Най-много да го публикува в поредния си батебойковски напън: ето, виждате ли какви изроди учат в училищата и какви некадърни даскали ги учат. А народът ще ръкопляска и никой няма да го попита: абе, аланкоолу, ти министър ли си или лукова плитка? |
Момето има mnoo qk блог. И аре още образователни четива за пенции, чичета и лелки: Натиснете тук     |
| И това също е остаряло Пенции, лели, чичета, ама да не дава господ чедо да имаш там, или внуче, ще ти заседне смехът на гърлото. |
На мен не ми прилича на 17 годишна. Твърде добре пише, нагълтала се е с разни протестни романчета, нагледала се е с филмчета и сега се пробва. Твърде се съмнявам, че това изобщо се случва. То, затъ, на всеки се ще да блесне с бунтарство и сквернословие, ама, дето викате, и това остаря. Ей го на, Карбовски, и той вече на пенсионна възраст, според младите, но пък път проправи, чичо, в планината. |
| Нещо не ми се вярва да е 17-годишна ученичка... пък дори от елитна гимназия да е... повечето момичета на тази вързраст дори да се изкажат не могат, какво остава да го напишат... |
| А на мен ми прилича на Надежда Михайлова, нали и тя е от таз гимназия. Иначе много тъжно! И моля - не се обиждайте на езикова гимназия - за съжаление качеството на всички софийски "елитни" езикови гимназии пропадна, за провинциалните не знам. |
| Разтърсващо матрялче, ама е измислено. Евентуално може да и има някоя джофра, която би искала другите да мислят за нея че е такава. Максимум. Не е толкова елементарно просто да се правиш на непукиз. Личи си. Който е достатъчно интелигентен да знае как да го направи, вероятно не му трябва такъв параван. * Разбира се, безпътицата не трябва да се подценява. Има проблеми с децата, и то не малки. У нас(родителите) е вината за каквото става. Чак на второ място идват кумунягите. |
Добави мнение Мнения:14