Отиди на страница:
... качамак ... колкото за една неделна бира ... сега разбирам ...  |
...  малко тъжно и доста носталгично...при мен сега цъфтят дръвчетата и ухае на пролет...и ми е едно радостно на душата....  |
| Много моля, г-н Донков, престанете с тези негативни забележки за Младост 2, които присъствуват почти във всяко Ваше есе тук. Ако не Ви харесва кварталът, просто се преместете другаде.... |
| Бе, каква бира, каква Младост 2, какви 5 лева??? Човекът ви говори за Края на лятото... Поетично е, както и пролетта, която цъвти при BigBub в Нова Зеландия...  |
| Да, разбрахме за Края, разбрахме за тънките настроения и за това не искаме да ги разваля с разни бири и Младости, нали така |
| Да ги разваля ли!? Че защо да ги разваля??? Да не би самотното наливане с бира в кварталната кръчма ИЛИ умореното прибиране вечер в някое грозно бетонно предградие (нищо лично ) да не емоционален еквивалент на Края...This is The End, my beautiful friend... както пееше Jim  |
| Защото не е грозно, за това И не е предградие, и т.н. Все някакви банални етикети, преписани отнякъде - много ни бива за това |
В статията всъщност става дума за живота и смъртта, които са като внезапните дъждове - идващи и отиващи си. Сигурно затова и той, поетът го казва ясно в едно свое стихотворение:" до тук вали, нататък не вали, ... до тук боли, нататък не боли"... А Жоро Китов, като изключително витален човек се движеше непрекъснато и тук, и там, а сега и отвъд, спазвайки старата максима: "Aut cum scuto, aut in scuto"! |
| Именно за това ме раздразни, след цялата тая поетика - пак натяквания за "грозотата" на Младост 2... Чели сме и за автобусите й, за публиката в тях - все ни в клин, ни в ръкав Ами бягайте от там, г-н Донков, в "красив тухлен център" |
| Е, заглавието говори за квартал "Модерно предградие" в Северна София, това е алегорията , може би /услуга за патриотите от "Младост"/. Иначе не виждам подтискащи намеци, напротив.Есента идва, и дъжда с нея, но идват и приятните вечери с младо вино, въобще с плодовете на преминалото лято. Житейската година започва наесен.Сега му е времето да се садят млади дръвчета, пък който има късмет ще бере плодовете им някоя друга есен.Ех, есен, есен, обичам те! |
| Виж, Sageta, не ми се влиза в тъпи естетико-архитектурно градоустройствени спорове... носталгичната статия на Калин Донков не го заслужава... Но, повярвай, ми живял съм ТОЧНО В МЛАДОСТ 2: Предградието, красиво ИЛИ грозно, богато ИЛИ бедно точно ЗАТОВА Е ПРЕДГРАДИЕ - ЗАЩОТО НЕ Е ГРАДА... Точно тази носталгичност се опитва да ти внуши Калин Донков - НЕЗАВИСИМО дали живееш в Бевърли Хилс ИЛИ в Орландовци - дали къщата ти има басейн в двора ИЛИ прозореца ти гледа към Малашевските гробища... все тая: ТИ СИ ОТВЪД КРАЯ НА ГРАДА - в Предградието, така както есения дъждец разделя истинското лято от "циганското"... А щом толкова си харесваш Младост 2 - няма проблем, аз не искам да ходя там... дано и ти не искаш да дойдеш на "Дондуков", че задръстванията нещо взеха да стават твърде неприятни.  |
| И аз не виждам подтискащи намеци Единственият е както винаги за Младост 2 - той е във всяко есе мерудия |
| Няма проблем, Мики Маус, нека си останем там, където сме. Но вероятно ще приберете поне г-н Донков, явно страда в "предградието" |
| Права си, че страда - просто той е от друго поколение и за него "Младост 2" НЕ Е ТОВА, което е за теб... Затова го споменава във всяко есе - прочети "Улица без име" на Капка Касабова и ще го разбереш: Натиснете тук |
 Добре забелязано, Чадърче. Иначе Калин е верен на себе си: авторовият случай става и читателски проблем - трябва да се разсъждава. А колко трудно занятие е това в днешно време!  |