Портрет на художника като млад пес |
| Колкото и да е банално - всеки народ заслужава управниците , а също и съдбата си . Браво на Донков , че все още се бори срещу родната ни мизерна действителност ! |
| Първата част ми хареса много, втората не я и четох. Аз обаче не намирам, че историята с кучето е тъжна, напротив, тя е оптимистична, защото именно така - с изобретателност и дори хумор - интелигентните хора би трябвало да се борят с простотията, посредствеността и пр. Далеч по-добре е от хленчовете и злобеенето, на които вече аз лично се наситих. |
Страхотно ми хареса. Много хубава статия. Обаче... не съм сигурен че нещата стоят така. Не мисля, че управляващите са толкова умни, а още по-малко толкова единодушни. По-скоро бих казал, че би минала тази съвременна "политика" под известната едно време рубрика "Нарочно не придумаеш" |
"....управниците раздадоха излишъка от бюджета, както си бяха намислили. Хладнокръвно разпределиха баницата и после с каменно лице ... " |
...А след нас ще остане само едно самотно куче, което ще излезе от сянката, за да напомня, че сме били тук. ![]() |
И не само слагат кученце за заглавичкане на електората - понякога му разрешават директно да ни напикае, та да привлече още повече вниманието. Браво за притчата и за наблюдението! ![]() |
| Esterr: "Хладнокръвно разпределиха баницата и после с каменно лице ... " Станишев не успява да запази каменно лице и доста често показва ухилена и самодоволна физиономия. ![]() |
| цуцурко, твоят съвет ми напомня един друг - системата трябва да се изработи, иначе интелигентният няма шанс в директен сблъсък с нея. Притчата показва, че изработващият в крайна сметка остава изработен. И наистина си заслужава да се прочете цялото есе. за автора. |
| Надяваш ли се Калинке, бачо ти Кольо да дойде, бачо ти Кольо да дойде, армаган да ти донесе! На тънко кръстче коланче, на бяла шийка герданче! |
| Е, дочетох я. Но съжалявам. Защото закоравелите форумци могат и да се радват на подобни мисловни построения, но за мен те са излишни. Добре звучи, но е в същата гама като спекулациите на тема "САЩ накараха Грузия да нападне Русия, за да си инсталират най-накрая ракетния щит в Полша" и пр. любими на дискутиращите тук теми. Аз лично не смятам, че пенсионерската почивка е била димна завеса, скриваща разпределянето на излишъка. Ако някой смята така, той сигурно би намерил връзка и между хлабавата плочка на тротоара и тройната коалиция, а това е достойно за съжаление, мисля. Ако авторът се беше ограничил само с първата част, щеше да се получи страхотно есе с отворен край, от което всеки би се поучил по своему. Сега статята си е чиста проба американски филм, разбит и обяснен до последния атом на евентуалния зародиш на някакво въображение. А животът си е - почти - какъвто сам го направиш и не зависи от абстракцията, наречена власт - нито с кученца, нито без. |
| Не, не се надявам и мнението, което изказвам е израз на съгласие или несъгласие - без надежди и предразсъдъци. Поне се старая да е така. Това есе наистина е много добро. |
| В жизньи все метежно и капризно, дни бегут - никто их не верньот, нынче празник завтра будет призрак неусетно старость подойдьот. |