Отиди на страница:
burma  Демократска, различното възприемане на света около и в нас е част от човешката ни природа. Не нарушаваме правото ти да мразиш разказа. |
| Миранда, за липсата на избор: така както сития на гладния не вярва, така и този, който е свободен да избира поведението и да направлява живота си, не може да разбере този, който няма свободата / умението, знанието, силата/ да го направи. А вторите са лишени от такъв "инструментариум за живота" съвсем не по собствена воля. |
А вторите са лишени от такъв "инструментариум за живота" съвсем не по собствена воля. Ако става дума за заболявания или генетични увреждания, тогава да. Но иначе какво излиза? Едната половина на човечеството да се грижи за другата, която по неизвестни причини и при равни други условия "не се справяла". На такива трябва да им се отнемат родителските права завинаги за да се предпазят децата им от същата участ. И интернатите не са пълно решение на въпроса, уви! Там големите тероризират малките, а възпитателите не са достатъчно мотивирани. |
| която по неизвестни причини и при равни други условия "не се справяла". Е, Крю, айде бе, какви равни други условия !!!  Да не говорим колко жестоко е именно нашето посттоталитарно общество. Не се кахари, че тези хора живеят на гърба на "добрата и почтена" част на обществото, няма такова нещо. Тези хора за огромната част от обществото НЕ съществуват, отсъстващи са. Дали има нещо по-жестоко от това ? В другия свят може би има и по-голяма грижа за тези хора, там социалните институции работят със сигурност по друг начин. Все пак, живея само в България и не смея да правя обобщения. Но разказът е разтърсващо реален ! |
Тези хора за огромната част от обществото НЕ съществуват, отсъстващи са. Дали има нещо по-жестоко от това ? Добре де, а не поставяме ли прекалено големи изисквания към почтената част от обществото? Тези хора работят по цял ден, плащат данъци, грижат се за семейства и възрастни родители, не им ли идват допълнителните отговорности в повече? Държавата като институция трябва да има грижата за деца, болни, възрастни и нетрудоспособни. Останалите да бъдат така добри да се погрижат за себе си, защото никой не им е длъжен. Не че и в развитите страни няма такива прослойки. Плащат им помощи, те ги изпиват, а децата им ходят гладни и неприбрани по улиците и се превръщат в наркомани, престъпници и проститутки. И пак се чуват гласове, че обществото им било длъжно. |
Сред толкова лудост, тор и гнилоч в живота ни, да различиш и да опишиш сред тях уродливото, не е кой знае какъв знак на творческо въображение или на нов "естетически прочит на действителността". Още по-шибаняшко е, когато го вграждаш в образа на дете! И то написано от една жена... Майсторлъкът е да откриеш сред ада ангела, па бил той и с пречупени криле... Не знам дали разказът е гротеска, защото ако е това, то във вестниците ни има много "гротеска", бре!  |
Във всяко капиталистическо общество / сега му викат общество с "пазарна икономика"/ има една прослойка аутсайдери, маргинали, клошари, неудачници/, които спят под мостовете завити с картони, топлят се на огън от разни подпалки, хартии, примъкнати оттук-оттам боклуци, не си дояждат, не си доспиват, крадат, дрогират се, а понякога и убиват. Днешният разказ е за един от тях. Истината такава, каквато е. |