Добави мнение Мнения:13
| В началото на 90-те потъна в пошлости. Сега се опитва да изплува. |
| България замяза на Булгаристан от османското присъствие: за да правят нещо българите ходят я в Браила, я в Германия, я в Русия и там издават вестници, театри, филми. А в бг кротко се сипе белия сняг и само някоя муха (бръмбар) се опитва да развали рахатлъка на падишаха. |
| Какво ни обсипват с тази руска пропаганда което те самоуверено наричат "изкуство"? Нито лев държавни пари за този духовен разврат и отъпяване на българският народ.  |
| Ей, FL, , я си пий Колата и яж пуканки, гледай сапунките - промивай се , следи коя банка ще последва фалита. Човека ти говори за култура, духовност, а не за недоубити комунисти, КГБ и прочие твои дъвки, с които е налепена полираната ти идеологически кратуна. |
| Пара , ама да се измъкваш от ционистичното у България в посока Русия е " от трън та на глог". С изключение на Михалков , Алла и Филипок ВСИЧКО останало там е еврейска закалка.  |
| VOCI, От циничното на ционистичното НЯМА измъкване! Ама, щом има Ционизъм и Семитизъм, нормално е ПОСЛЕДВАЩО да има Антиционизъм и Антисемитизъм! Ако НЕ за друго, то, поне, за Равновесие! П.П. Нямам нищо против хората-евреи по Етнос! И нямам никакви забележки към такива мои познати- за НЕпознатите ми НЯМАМ мнение! Всъщност, май, евреин е, по-скоро, религиозна, а НЕ етническа принадлежност- това професор ЕВРЕИН го твърди, май?!/! |
| Когато се говори предимно за пари, хуморът изчезва, сметките надделяват. Приказката, че това, което не може да се купи с пари, се купува с много пари, а онова, което не може с много пари, се купува с много повече пари не е съвсем вярна. Едно от нещата, което не можеш да си купиш с много пари например е чувството за хумор. Него или го имаш или не. Не може още да се купи любовта (нямам предвид платената), особено към децата, любовта към родината (освен ако човек няма предателска душа). |
| Харесва ми цитата в заглавието:"Светът стана циничен, дори и вицове няма..."Наскоро си мислех нещо подобно, наблюдавайки как вече не реагираме винаги /т.е не се смеем/ на великите карикатури на Комарницки - толкова цинична стана заобикалящата ни действителност, че дори и нейното гениално осмиване вече рядко буди смях. Претръпвайки към болката, претръпваме и към радостта и хумора. |
| Забравих да пожелая здраве и достатъчно време на Рашко Младенов, за да успее да осъществи всичко, което е запланувал. |
Добави мнение Мнения:13