Добави мнение Мнения:19
9500 хабилитирани преподаватели 9500 партийни секретари, бивши агенти на ДС или креатури на комунистическата партия с нулев принос към световната наука....  |
| Професор и доцент са преподавателски титли с административни права и задължения.Нямат много общо с науките.Ако наистина човек сериозно се занимава с наука не му остава много време за администриране и даскалуване.Обвързването на званията с привилегии и едва ли не пожизнени права е причината у нас много от т.н. учени да защитават яростно системата, която уж защитавала науката, а на практика бетонира позициите им. |
Според ректора на НБУ доц. Сергей Игнатов атестационната комисия трябва да се закрие, процесът да се децентрализира и всеки ВУЗ или институт сам да избира професорите си А защо професорите, а не преподавателите? Или ги е страх, че тогава фалшиви "професори" като Дайнов, Б.Димитров и сие ще изгубят ласкаеещите ги незаконни титли? Ей, на българина не му давай хляб, поласкай го. Особено, ако е незаслужено. Впрочем, Архимед по какво е бил професор? Питам само. Имаше един виц - "Тате, Маркс /не тоя с трите надгробия  / какъв е бил?" - "Икономист, като леля ти" - "Аааа, не! Леля е старши икономист". |
| генек, ако системата бъде реформирана, абсолютно никакво значение няма да има как отделните звена наричат своите академични кадри – професори, преподаватели, тпрюнджюджойчувци, или както там ти хрумне; но сега това е от огромно значение – и то в много посоки. И Евгений Дайнов, и Божидар Димитров са минали през ВАК – първият като доцент, вторият като ст.н.с. І ст. Първият е титулуван като професор от НБУ, което не противоречи на закона, тъй като това не го прави професор по смисъла на ЗНСНЗ; вторият е титулован като професор от журналисти, които или са неграмотни, или желаят да му се подмажат. За мен първият е професор, вторият – не става и за старши асистент; но то е въпрос на вкус, както се казва. Сега очаквам споменатият от теб с трите надгробия да излезне тук и да ревне колко малко получават хабилитираните учени у нас – та ще си позволя да го изпреваря с уговорката, че всеки хабилитиран у нас, който не е олицетворение на абсолютния мързел, цоца от по няколко места – и е абсолютно невъзможно доходите му да са чисто под примерно 15-20 хил. лв годишно (пак повтарям – с изключение на тези, които по цял ден си бъркат в носа в някой институт, или пък само минават веднъж седмично през някой университет да си изчетат лекцията от някоя измачкана тетрадка). |
| Еееей, тъпа глава българска (пък било то и ректорска, професорска и т.н.) - не увира! Умишлената амнезия е налегнала цялото синекурно и излишно паство на държавната хранилка, наречено преподаватели. Защо се упражняват в празнословие нещастници като Л. Местан, участници в излишната ВАК, административни ръководители от МОН и т.п.? Защо не си спомнят колко лесно е било (поне в Софийския Университет; другите умишлено не ги споменавам) само допреди няколко десетилетия? Събира се Академичния съвет и администрацията и решават да изберат някого на АДМИНИСТРАТИВНА длъжност "професор" - защото финансовата страна е стикована със нуждата от преподавател, който да носи тази титла, да има авторитет сред себеподобните преподаватели по определената дисциплина, и т.н. Някой да ме светне каква е била професорската тези на Иван Шишманов, например. Докторската степен е част от учебния процес... ВАК трябва да се закрие, специализираните съвети - тоже. Участниците в тях да се лишат от привилегиите и да се пратят да преподават пред студенти. Да ги видим тогава какво ще правят без памперси или чадъри, за да се предпазят от "студентската любов". ... Писна ми от неграмотници, некадърници и "слепци да водят окати"... |
| А бре Андрейчо Куртенков и вие, другарю СИП, ясно е че и двамата не сте помирисвали нито университет нито научно-изследователско звено. Нека да ви светна как седят нещата. Защитаваш докторат, ставаш научен сътрудник в БАН или гл. ас. в някой университет и получаваш смайваща залата от 380-450 лв. Пълна подигравка, а Сегро снощи обяснява че трябвало да задържат младите учени - как да стане с тези мизерни пари. Серго и компания апропо докараха в момента дотам нещата, че докторантската стипендия е по-висока (450 лв.) от началната заплата на тези, които вече са защитили доктората си. За тази заплата имаш мионимум 240 часа натовареност на година (3-4 курса). А сега направи сметка - дори да хвърчиш като финикиец и да дъвчеш едно и също във 2-3 университета, пак няма да получиш повече от 800-1000 лева, от които поне 300 лв отиват само за търчането по университети. И к'во излиза, че накрая работиш за същата заплата като чистачката в една частна фирма. Но не е само до заплатата - тук си принуден да си осигуряваш всички условия за работа сам, със свои собствени средства - като почнеш от книги (виж в Амазона цените) и статии, до собствен лаптоп или РС, принтер и др. периферия, нямаш пари за командировки, нито за консумативи, нито за уреди и инструменти. И накрая искат да работиш като колегите ти от нормалните страни, на които всички тези неща са им гарантирани. И пак една голяма част от нас се справят някакси и после такива като вас им обясняват че не правели наука. |
| Човече, говориш глупости - моята заплата като главен асистент в държавно висше училище е чисто малко под 700 лв, отделно получаваме за наднормените по 4лв на час и отделно имахме една допълнителна заплата за Великден, а да се надяваме - и за Нова година ще има още една. ПРОБЛЕМЪТ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА ДНЕС НЕ СА НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ. А който се оплаква, че получава малко - е ненужно никому хленцало. |
Спорът в научната общност кой да присъжда научните степени Някой прави ли разлика между научна степен и научно звание или чукча писател?Всъщност спорът в дълбочина е кой ще акредитира висшите учебни заведения, защото в атестацията на ВУЗ-а влиза броя на докторите и броя на докторите на науките. Сиреч колко лесно ще се създава поредния (частен) ВУЗ. Мераците за титли са друг въпрос, но административните звания са въпрос на съответната научно-образователна организация. Ако ВУЗ-ът иска да има научно-обществена тежест, хубаво е званията професор (старши научен сътрудник І степен)и доцент (старши научен сътрудник ІІ степен) да се предоставят на учени или преподаватели, защитили дисертация (научна степен: доктор) и представили в Научния съвет пълна учебна програма за определен курс или написан учебник, което е по-добрия вариант. От мераци за титли ВУЗ-овете останаха без студенти. Така както го карат, и учебниците ще изчезнат (дисертации бол, учебници - кът). |
| Добър момент да обърна внимание, че според ЗНСНЗ научните звания и степени не се "присъждат", а се "дават": Чл. 1. (1) Този закон урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване... Чл. 4. (1) Научните степени “доктор” и “доктор на науките” се дават... Чл. 9. (1) Научни звания “асистент” и “научен сътрудник” се дават... Чл. 10. Научното звание “старши научен сътрудник II степен” се дава...Чл. 11. Научното звание “доцент” се дава... А'ре стига, че взе да ми се повдига. Това, което законодателят ни казва, е очевидно - научните степени и звания не се получават според това, което си направил, а се дават, ако си послушен - иначе не става. Впрочем, никога не е излишно да си припомняме и следните четири текста от ЗНСНЗ, които са ми любимите:Чл. 5. (1) Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната... Чл. 8. За редовни докторанти се приемат лица с висше образование, не по-възрастни от 30 години, а за задочни - от 35 години, положили установения конкурсен изпит по специалността с успех не по-нисък от много добър (5) и притежават необходимите научни, делови, политически и морални качества... Чл. 16.(1) Хабилитационните трудове и другите научни изследвания и творчески постижения по чл.10 - чл.15 трябва да бъдат насочени към решаване на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната... Чл. 17. Когато се преценяват кандидатите за научни звания по чл.10 - чл.14, се вземат предвид всички представени от тях научни изследвания и творчески постижения, както и техните политически и морални качества. Получер-ът, разбира се, е мой. Ето, скъпи съотечественици, по какъв закон работим - закон, който задължава научната ни дейност да е насочена към социалистическото развитие на страната, а при оценката ми, да се вземат предвид политическите ми качества. |
| Следя отдавна дискусията за нов закон за научните степени и звания.За научните степени може и така да си останат нещата както досега ( с това напомняне че напоследък и куцо и сакато по вузовете особено взе да защитава малкия докторат за едните 100 лв. добавка отгоре, но нейсе..) По-щекотлив е въпроса за научните звания - доцент и професор особено, защото там паричната добавка занчително отскача...По - сегашната система, ако за доцентско или професорско место се обяви конкурс при наличие на вътрешен кандидат ( с анд 15-20 г. стаж), минал по всички стълбици на израстването с над ДЕСЕТКИ хиляди часове упражнения и лекции по най-разл; ични дисциплини и естествено с по-малко качествена научна продукция - идва му отсреща един БАН-аджия с над 60-100 научни публикации и ...НИТО грам педагогически стаж...Е накрая ВАК дава на втория професорската титла и той като влезе в аудиторията след 2-3 та му ВИСОКОАКАДЕМИЧНА приказка - студентите му масово напускат аудиторията...Ето над какво да се помисли Нека ВАК пак да си остане но добре да се обмислят критериите при повече от ч кандидат за научно звание накрая кой да го полоучи и грабне заветната парияна добавка.Да не говорим че в Университетите е бъкано с доценти и професори, които нямат публикации в прстижни международни списания ранкирани с Импакт фактор, не ходят на международни конференции, не знаят какво значи цитиране на научен резултат...Има над какво да се потят и акад.Кендеров, и Лютви Местан иДаниел Вълчев и всички около тях |
| Ясно е къде ги стяга чепикът ректорите - пищят главно заради ЗВО /закона за висшето образование/, според който всеки факултет трябва да има определен брой хабилитирани /проверени, демек/ лица. Без него не може да съществува и не се разкрива или пък се закрива. В същото време огромната част от професорите са над 65 години. Вие, като учени хора, по-добре знаете за колко години се става доцент, па след това и професор. Аз знам само, че един мой прекрасен преподавател още си е доцент, както преди почти четвърт век, а професурата му отлежава някъде. По този начин се оказва, че не МОН, не и Националната агенция по оценяване и акредитация могат да затворят ВУЗ, а... ВАК! Преди няколко години - десетина, май - имаше невероятна история по подобен повод. С наредбата зе единните държавни изисквания за специалностите, определени дисциплини в "Право" /въпросните "ишзисквания" излязоха първо за него/ трябваше задължително да се преподават от хабилитирано лице. Тогава се оказа, че по римско /или както точно се нарича/ право имало само един доцент в България. Е, ако този човек бе решил да емигрира в чужбина или просто замине на двугодишна специализация, щяхме да закрием всички правни факултети ли? |
| Това, че Законът за научните степени и звания е стар и не отговаря на съвременните изисквания, не Ви дава основание за неграмотното му цитиране. Това "даване" не е като даването на галоши от Маслорова, а е по процедура и решение на колективен орган. Затова не е грешно да се каже "присъждат" след като членовете на Научната комисия са "отсъдили" приносите на кандидата: "Чл. 18. (1) Научните степени и научните звания "старши научен сътрудник II степен", "доцент", "старши научен сътрудник I степен" и "професор" се дават от научните комисии на Висшата атестационна комисия по предложение на научните съвети на съответните научни организации. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Когато кандидатите за научни звания по предходната алинея притежават съответната научна степен, научните звания "старши научен сътрудник II степен", "доцент", "старши научен сътрудник I степен" и "професор" се дават от научните съвети на научните организации, в състава на които има най-малко 19 хабилитирани лица или доктори на науките. Не по-малко от половината плюс един от членовете на съвета трябва да са хабилитирани лица или доктори на науките в съответната научна област или научна специалност, по която е обявен конкурсът." Ако така цитирате и научните трудове, не съм изненадан от качеството на бълг. наука. Удебеленият текст е "ябълката на раздора" в Съвета на ректорите, защото измислените нови специалности и частни ВУЗ-ове нямат подготвени кадри за това, в което искат да обучават. |
| Вчера, във вестник “Монитор” беше поместено съобщение за обсъждането на Закона за научните степени извания. На поместената там снимка се кипреше един уж доцент, ректор на колеж по земеделие. И той, милият, се произнася как да бъде и какво да бъде ! Опитах се да изразя своето мнение по въпроса във форума, но за съжаление тази публикация, заедно с мненията на форумците за нея, още преди изтичането на деня бе свалена от сайта на “Монитор” неизвестно защо. Сега в вестник “Сега” отново се говори “как ректорите се карали (като че това е пазар някакъв !)” и това е повод за доста остри, компетентни и недотам компетентни мнения във форума на вестника. Ще ми се да кажа, че споменатият по-горе субект, назован ректор, не е нищо повече от самоназначил се директор на частно земеделско училище, което пък се кичи със званието “колеж”. От подобни “учени” с незадоволени (и невъзможно да бъдат задоволени !) амбиции започват обикновено всички атаки срещу съществуващата у нас система за присъждане на научни звания и степени. Не твърдя, че тя е съвършена и добре зная редицата й недостатъци, но въпреки това бих си позволил да припомня и подчертая някои актове през последните години, насочени уж към нейното усъвършенстване, а всъщност към отваряне на широка врата за окичване с научни звания и степени на подобни на лицето от снимката. Решителен принос в това отношение имат промените в Закона за научни степени и звания, прокарани от турчина Лютфи Местан (неизвестно защо именно той е избран за председател на Комисията по наука и образование към Народното събрание и какви са научните му сертификати) и “експерти” от рода на даскалицата Татяна Калканова и пр. В резултат на тяхната “законотворческа дейност” беше въведено възрастово ограничение за хабилитираните преподаватели в университетите, независимо от индивидуалните им възможности и в резултат бе оголена структурата на висшите училища чрез масово пенсиониране на засегнатите от закона лица. От друга страна, вследствие на ниското заплащане и пълната липса на интерес у държавата към укрепване на системата на висшето образонание, особен стремеж към научна кариера при младите преподаватели и специалисти не се забелязва. Ето защо и изтичащият към чужбина поток от такива кадри не секва досега. Добре известно е, че творческите възможности на хората не могат да се декретират с годините на определена възраст. Но не – според споменатите законови промени възникнаха редица абсурди: 1. При наличие на разрешено от съответния университет продължение (за не повече от 3, съответно 2 години) преподавателите, навършили 65 години не могат да участвуват в никакви органи за управление, включително и катедрени съвети. 2. Дадената от закона възможност на пенсионираните професори и доценти да водят занятия на хонорар противоречи с презумпцията, че тяхната възраст ги прави непълноценни преподаватели. 3. Третият абсурд привидно се състои в коментираното в горната статия положение, че и пенсионирани хабилитирани лица могат да участвуват в органите на ВАК. Тук веднага възниква въпросът: А защо не, след като в тези органи включват хора с доказана компетентност, знания и опит и в повечето случаи тяхната възраст и световният опит показва, че именно тези качества, а не възрастта са един от двигателите на науката? И ето как се появява другият измислен абсурд, също споменат в статията на “Монитор” – как може лице, пенсионирано в университет, да се произнася за по-млади (и не пенсионирани!)!? Та нали едно от исконните житейски правила е това, който е по-добре подготвен да дава оценка на друг с по-малък опит и знания! Не възрастта е мярка за способностите на учения, а неговата реална дейност, постиженията му, известността му в научната област, в която работи, създадените от него специалисти. Но мозъците на Местановци и Калкановки явно не са достигнали до нивото да разберат (и приемат!) това. Тук може да се постави съвсем законният въпрос: Защо например в БАН такова възрастово ограничение не действа и то при наличие на Закон за БАН? И след като това е така излиза, че например в един орган на ВАК не може да участвува пенсиониран университетски професор, но може да участва 75-годишен старши сътрудник от БАН!? Другата новаторска “идея” – да има няколко вида професори, в зависимост от това къде и кой ги е хабилитирал, е просто налудничева, защото в нея прозира гореспоменатият стремеж определени страшно славолюбиви личности да се докопат по съкратена и опростена процедура до някакво научно звание. Между впрочем и за съжаление, това вече е осъществено със създаването на гъсто множество от “частни” висши училища без или със съмнителна акредитация и с подкрепата на определени политически структури – типичен пример за това е не само т.нар. Нов български университет, но и други подобни креатури. Вижте само от публикацията във вестник “Сега” колко е активен и радикален е ректорът на този университет – някой си доц. Димитров (там може да прочетете какво предлага той). Всъщност неговата основна идея е да се направи във всички университети така, както е в неговия платен университет – Сульо и Пульо да се хабилитират с чудна лекота ! Ясно е едно – поставеният проблем с израстването на учените и тяхното развитие и свързаните с това регламентиращи държавни документи може да бъде разрешен само с широкото участие на тези, за които той се отнася – хората, посветили наистина живота си на науката, а не на Сергейчовци, Местановци и други персони с кратковременна значимост !!! |
с ВАК е зле ама без нея ще стане много по-страшно  ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum cognoscere causas! (Virgilio) |
| ...съществуващите в момента 9500 хабилитирани преподаватели са недостатъчни. Почти толкова са и рехабилитираните. |
| Андрей, напълно прав си. И аз не можах да стана доктор по тези закони. И затова си намерих друга страна където политическа сервилност не се искаше. Недей отлага! Действай! |
| ...съществуващите в момента 9500 хабилитирани преподаватели са недостатъчни. Мирише ми на предизборно раздаване на титли... |
| Андрей Куртенков, мненията ни за лаладжията-рокаджия-фурнаджийска лопата и комунистическо-капиталистическа издънка се разминават радикално. Аз пък ще се запиша като академик от Академията по свръхсоциално-интеграционни науки, изнесен филиал на Долнокамаришката Висша академия на космическото образование във Вселената! |
Добави мнение Мнения:19