Добави мнение Мнения:6
| "Тази пропаст не вярвам някога да зарасте." Когато хванеш лопата да зариваш - зараства.    |
| Сега разбрах, че днес не е просто 10.10.2008, а годишнина от ОНЗИ... А и да прекрача пространството обратно, пак няма да разбера и времето, и всичко друго в битието, което ни промени. Защо ли! "Damnosa quid non imminuit dies?"  |
| Колко българско, а? Напук на онази притча за Кубрат и снопа съчки, дето ни завещал единство! Това е нашата прокоба, все да се делим, и все непримиримо: сини и червени, русофили и русофоби, туркофили и туркофоби, гъркомани, за и против възстанието срещу турско, православие и ислям, за и против демокрацията, за и против пазарното стопанство, и т.н. и т.н. А даже на парламента ни пише нещо за съединението, ама никой не го поглежда! Нищо добро не ни чака по този път... |
| Както винаги Отлично четиво от К.Донков. Защото, каза той, знаеш ли какво стопи гнева между хората и ги върна едни към други? Сближи ги общото разочарование. Макар надеждите им да бяха различни, те заедно ги загубиха. Или заедно им ги отнеха. Ето това не трябваше да го казва... Напротив! Това, последното Трябва да се ВИКА, Толкова силно да се ВИКА, колкото силно бият камбаните при УНИЩОЖИТЕЛЕН ПОЖАР! |
Добави мнение Мнения:6