Няма ли да е по-добре, ако договора се сключва между работника и ползвателя, а посредника да взима процент от заплатата (например). По този начин ще се избегнат множество проблеми, решаването на които е доста спорно и би контрола върху прилагането им - невъзможен. |
Охххххх писна ми да обяснявам, че тази система е просто един модерен вид робство. Навремето подаднах на една такава фирма, на която ме натресоха по т.н. студентски бригади в САЩ. Днес работиш на едно място утре на друго и няма никаква сигурност нито за заплащането нито за нещо друго. Чуствах се точно като магарето на село, дето чичо ми го дава на заем на комшиите да орат по нивите. |
Тя обаче е категорична, че право да предоставят работници трябва да имат само лицензирани агенции с традиции в този бизнес Тая голема бяла птица вместо да пърха с крила под топлата вода да погледне как е уреден въпросът в мултинационалните компании: когато някое подразделение закъса за специалисти, от друго, дори в друга държава, се командироват, командироват, командироват, съответните специалисти. Рискът и отговорността остава изцяло при основния работодадетел, тоя дето командирова. Той плаща и застраховките, здравни, пътни, и допълнително възнаграждение за "връх" натоварване, невписано в трудовия договор, дори ако специалистта ще върши същата работа както на местото, където е назначен. Гаранцията за правата на служителите е в това, че ще има преносимост между първия и втория договор Тоя съвсем изпростя! Ама мога ли да му осигуря на Петър Мръцков една преносимост, необратимо, към Орландовци!? |