| а къде остана класиката в традициите и самобитноста на българския ранно-семеен жентлимен, дето на рисунката мъжа е седнал а жената права. По различни причини де.. |
| Ех, Калине, идилично звучи, но това което разказваш си е изключение от правилото и подобни примери сигурно съществуват и сега, но свестните капиталисти или ги е срам, или по-вероятно ги е страх да се покажат на широката публика. Уви, както преди 9.09, така и след 10.11 модата се е диктувала основно от една алчна и тъпа бюргерска маса. А просветени буржоа, като Буров например, са били твърде редки екземпляри. Уви, възрожденският дух е загинал още в края на XIХ век... |
| Буров е идеалният пример за сегашните назначени капиталист-дудуци!! Той е така да се каже протодудукът!!Руските агенти нямат свършване, света може би ще свърши преди тях!! |
| Крадено имане корен не хваща... Затова "сегашните" бързат да живеят, а не правят вноски в пенсионен фонд... значт си завалиите, че няма да доживеят до пенсия... |
| Патриотичните индустриалци, Калине, са тези индустриалци след 9.09 дето бяха готови веднага да "работят" за народната власт, дето си мислиха че и болшевиките ще поизлъжат, "ние си гледаме фабричките, вие си правете народната власт", Буржев, Бакалов, Лазаров, Симпадови все нещо ти говорят тези имена, нали? Така ги делеяха камунистите 1944-1947, "патриотични" и "незаконно забогатяли от войната" просто за да ги поизлъжат, както и направиха с национализацията дек. 1947 и веднага необявената смена на парите. После стана олеле мале! А Буров си е обикновена българска далавера, брат му Иван, говорят по умния, върти банка, Танаско прави политика, седи министър и депутатин и помага на брата обществените фондове да попреминат и през банката. Обичайна практика за капиталистическа България, тогава и сега! Той, Буров, по аналогия може да се нарече "патриотичен политик", подобно на Никола Петков, Мушанов, само че този път сбърка с кой беше решил да прави политика, болшевиките не обичаха бившите, сами се оправяха! |
| Айдяяя, пак КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ РОМАНТИЗЪМ [/orange]Днес този странен резбован "комикс" удостоверява един забравен морал, според който трудът е висша добродетел и единствен път към върха, с който човек следва да се гордее.[/orange] Бъдете сигурен, че нито този Чальовски нито Буров, за който Кандилото ни светна, са забогатели по този начин - само чрез честен труд. Имало е и кражби имало е и огромна спекула, особено през войните. Вярвайте ми, и двамата ми дядовци са били търговци, ама аз знам, че в никакъв случай не са изпускали, ако някъде могат да спекулират. Почти всички честни търговци са били пометени от кризта пре 1929г. Разбира се някои акули са забогатели от тази криза и Буров е бил от тях. Забогатяването е ставало по 3 начина 1. изоползване на дадена ситуация - например напускането на турците след Освобождението, много от тях са били принуждавани да си продадат на много ниска цена, а даже и да подарят земите си на безкруполни българи (говори се, че докато опълченците се биели на Шипка, Стамболов и Филип Тотю са обикаляли турските села и са правели с пистолети в ръка точно това). 2. След като са имали някаква първоначални средства, те започват спекула, по същият начин както става сега. Не малко са забогатели в правителствената администрация, особено по време на войните, при закупуване на големи партиди оръжие, вземане на подкупи и комисионни - правителството на Радославов и ген. Савов са били едни от тях. От друга страна по-дребните търговци са спекулирали с храни по времето на войните. 3. След като наберат капитал и построят някаква фабрика, започва третия начин на забогатяване - експлоатацията, която в селата е била широко разпространена и преди това. Проблемът на България е, че нашите капиталисти не са успели достатъчно да забогатеят и да доведат страната ни до нивото на Западния капитализъм. А пък Донков тук ни разправя сладки приказки за добрите стари капиталисти и за лошите сегашни. И тогава и сега, най-общо, нещата са опирали до горе изброените по-горе начини за забогатяване. Хубаво е, че си вярва, може да си вярва и в дядо Мраз и ф добрите феи. Редактирано от - bot на 31/10/2008 г/ 11:47:50 |
| През първите десетилетия на ХХ век нашите резбари постепенно губят поръчки. Генчо Петров Марангозина е един от последните. Тогава индустиалецът Аврам Чельовски му осигурява всичко необходимо и му поръчва серия от дърворезби на средновековни български владетели и възрожденци от ХІХ век. Тази колекция беше захвърлена в едно мазе. Заслуга за излизането й пред публика има известният интелектуалец Владо Свинтила, група негови приятели от "Млечния бар" на "Славейков" и днешният телевизионен оператор Христо Обрешков, който фотографира колекцията. |