Сапунените интервюта подхлъзнаха Доган
В опит да му изпише веждите, в. Труд” извади очите на Сокола. В това може да се убеди всеки, които има очи за факта, че преминаването на Ахмед Доган от едната крайност, криеницата и пълното мълчание, към перченето и логореята, буквално го срива като човек пред зрящите хора. Така „Труд” ( не бих искал отново да анализирам това нещо „Труд”, но е трудно да спиш, когато барабаните на пропагандата ти думкат върху главата), престаравайки се със сапунения сериала от интервюта с Доган, постига обратното на заявеното в преамбюла на поредната сапунка: че Доган бил осъзнал, че , цитирам, „мълчанието не е злато”.
В случая се оказва, че злото у Доган досега е мълчало. За да се прояви сега в пълната си сила по следния начин. На въпрос, какво си е мислел след като е видял трупа на своя шеф на кабинета ( когото Доган вече разюздано и с пяна на уста нарича пред вестника „мъжка секретарка”!), отговорът е …
Чакайте да Ви питам, всеки един от Вас. Ако видите трупа на , когото и да било, но особено на познат, хайде да не Ви е дясна ръка, пръв помощник, а просто човек в разцвета на силите си, семеен, с деца и т.н., няма ли да си кажете поне едно „жалко за човека, жалко за децата му, жалко за близките му…”?
Доган обаче отговаря рязко, „ Че това е огромна вреда за ДПС. Жесток удар!”. Това си бил помислил в онози момент. И нито дума на състрадание.
Да, много дни по-късно, когато започнаха да градят отблъскващия портрет на мъртвеца, не би било изненадващо реакцията на Доган да бъде именно такава. Той самият даде тон за омаскаряването на Емин, проговаряйки на 5-тия ден от събитието пред същия вестник. Но точно при това проговаряне той сам призна, че не бил познавал Емин, т.е. той е научил всички онези гадости, които сега говори за него, едва в резултат на това „ужасно вредно за ДПС” събитие. В момента, там на стълбите, по признанието му, той просто не е знаел, че „мъжката му секретарка” бил масон, склонен към самоубийство, раболепен към шефа, но авторитарен към останалите и всичко останало гадничко, което и в най-новото си интервю Сокола посочва като новина от онзи свят по адрес на беззащитния да се защити Емин. С други думи Доган ни се разкрива такъв, какъвто наистина е: пред лицето на смъртта на един познат, съратник, баща на 3 деца, той не е могъл да пророни и думичка на съжаление за човека Ахмед Емин.
Види се компютърът на „човека компютър” и на програмистите му явно е останал на нивото на онези машинки, които се произвеждаха в Правец за съветския пазар. Ако обичат обаче, на европейска България да не ги пробутват! Защото е явно, че не могат да съберат две и две, а претендират да смятат по формулата 8:5:3, в която са се оплели като Сокол в кълчища.
Още по-лоша сметка са си направили с нескопосаната пропаганда за Доган като политик. Отигравайки стандартната пропагандна схема да му подават отговори, явно го надценяват. Подсказвайки му, че едни лоши хора говорят едни лоши неща за неговото ДПС, на което той да отвърне подобаващо, участничката в тази схема Валерия Велева му дава следния пас: „ В обществото се НАБИВА тезата за черна каса на ДПС, която вероятно Емин е обслужвал?”. Човекът уж компютър не намира какво друго да каже, освен да посочи себе си като канонизиран политически светец: „ Каква черна каса? Да не съм от вчера в политиката?”. Но питащата не го оставя на мира, тика го обратно в играта, като му напомня, че и ( бившият германски канцлер Хелмут) Кол е бил уличен в употреба на черна каса. На което, отново, Доган отговаря с неразбиране от типа на онова, което се изобрази на лицето на Тодор Живков в момента на преврата срещу него: как изобщо в него могат да се съмняват, ами че това било някаква истерия.
Но и това е нищо. Най-същественото откровение от интервюто е самомнението и заплахите на този политик, които избуяват от тази медийна изява, която го разкрива в пълния му блясък на самозабравил се автократ, повярвал на хвалебствията за неговата лична уникалност и незаменимост.
Доган се гневи на всички опити да му се търси отговорност за имотното състояние и продължава да контраатакува в познатия му стил: щял да си купи и летяща чиния, ако можел и никому нямало да дава обяснение ( това парламент, Сметна палата, обществено мнение-за него не съществуват). Изводът му от факта, обаче, че изобщо му се търси някаква сметка, е че ставало дума ( както му подсказва Валерия Велева) за българите като много консервативни хора ( не ги е срам, питат откъде политикът забогатява и защо се фука безпардонно и безнаказано с това!). И тези консервативни хора у нас, убеден е той, го мразели неистово, което нямало нищо общо със социалния му статут ( той така нарича падишахския разкош, демонстриран от него). А сега внимавайте за извода му: „ Това е много опасно за страната.”, размахва пръст Сокола.
Мелодрамата достига апогея си с претенцията му, че той не заслужавал такова отношение след всичко което бил направил за страната и че можел този път да не тръгне да успокоява хората ( разбирай турския етнос-а после кой заплашвал с етническата карта!?). Тропва с крак и заявява драматично: „Ако искате да напусна, ще напусна?”. Казва го, малко след като вече ни е заплашил в интервюто, че щом не оценяваме неговата откровеност, с която ни бил отворил очите за наличието на обръчи от фирми около партиите, щял вече да мълчи.
Това предложение за напускане е вече финалното доказателство за тежък проблем в компютъра. Защото буквално няколко абзаца по-горе Доган категорично заявява, че няма намерение да напуска политиката. Вестникът е сметнал тази декларация за толкова важна, че я е сложил на почетното водещо място на първа страница.
Вярвам, че много хора искат Доган да напусне, но след това интервю вече не искам да мълчи. Защото с всяка нова дума все повече се разбира с кого и с какво сме си имали работа досега, което е от полза за пробуждането на гражданското общество-със самото олицетворение на грижливо прикривания, ухажвания, обгрижвания фалш на т.н. преход. Така че се надявам „Труд” да продължи сапунения сериал, от който, по неочакван за сценаристите начин, сапунът на догановите излияния отмива доста от наслоените лъжи за това какво дължим да кукловодите на измъчената ни демокрация.