Отиди на страница:
| Дузов ако ние сега не определим бройката след 20 години ще я определят чалмарите и цръните а те хич не са изпълнени с хуманизма паяка и хич нема да ги интересува , че им е пращал дрехи втора употреба и сухари , ами като го видят беличък направо в списъка да попълни бройкат.Ама смешното , че от мързел и простотия като опукат всичко пак ще пукнат от глад.Справка - Зимбабве. |
| Ние сега определяме бройката и да кажем даже я фиксираме за постоянно такава - 6 млрд. и нито човек повече. След 20 годишно подържане на тази бройка идва ред на твоето дете или внуче - как ще мислиш тогава? |
| duzov, един контравъпрос: след 20г. като станем 12 млрд и половината от тях са гладни, как ще мислиш тогава? Свръхнаселеността става все по-осезаем проблем, но явно няма нито воля, нито интерес, нито идеи как да бъде решен, да не говорим, че за някои проблема даже и не съществува. Единственото, което е ясно е, че дългосрочните мерки не са на почит. Къде по-лесно е да кажем "да нахраним гладните", отколкото да предприемем мерки за дългосрочно премахване на бедността. Някак по-хуманни звучим, нали? Какво като вместо да намалим, в дългосрочен план мултиплицираме глада... НЯМА лесен и популярен начин за справяне със свръхнаселеността за съжаление... Редактирано от - Amilcar на 04/11/2008 г/ 17:30:31 |
кофтито е когато ти се паднеш в бройката, която трябва да се редуцира Кофти е, вярно. В България от 20 г. се редуцира бройката. От 150 хил. раждания годишно през 80-те години, сега (от 1997 г.) не надхвърлят 75 хил. при все че от 1991 влезе във фертилна възраст най-многобройното поколение на страната ни. След 2011 и да искат второ дете, няма. Освен ако не поемат огромни рискове ... за бъдещето на детето, ако изобщо се роди.Колкото до хуманитарните помощи, имало е случаи партида лекарства, от които една трета са раздадени в момента, а другата "оставена на склад", при първия дъжд "изчезват" (понятие за съхраняване на стока нямат); друга партида, произведена за пазар и извадена от пазара на Италия, се появява на пазара в Украйна, а уж е хуманитарна помощ за Ирак, например (предприемчиви мироопазващи възплозвали се от помощта). Хуманитарното зърно за Сомалия, разтоварено в Сомалия, един месец по-късно е на борсата в Дубай (по нареждане на примиера-диктатор с цел купуване на яхта). Да не казвам, че "първа радост" при презервативите е да се "обалончат" и с тях да се "разкрасят" колибите. Колкото до прехраната, инките са се прехранвали на далеч по-слабо плодородна земя в сравнение с Южна Африка, с далеч по примитивни сечива. Явно и сечивата (организацията) на инките са твърде "модерни" за да се ползват от местното население. Там присвояването на чужда храна е манталитет, хитрина, нещо като българското "да прецакаш другарчето". Вярно е, че се променя естествената им среда и местните се чувстват неадекватно в новата, но вярно е, че не се избиват едно друго племената като преди 100 и повече години. Просто трябва да се образоват. То и за българите важи, иначе виж са изхарчели средствата си за крокодилски кожи и диаманти. Не че не го правят, дори тези, които са се окрокодилчили, смятат себе си за интелегентни... паркетни лъвове. |