Отиди на страница:
| съмнителен, Това, което произнесе Обама, се нарича "acceptance speech", а не "адженда спийч". Това, което произнесе и Маккейн, пред своята си аудитория, също се нарича "acceptance speech". Това е особен жанр или по-точно подвид на публичното слово, в което кандидатът за изборна длъжност след изборите обявява дали приема или не резултатите от избора и как ги тълкува. Речта на Обама, не ще и дума, 100 % е имала поне няколко варианта в зависимост от степента на победата. Разбира се, сигурно е имало и фрази и изречения, които в последния ден и час са влезли в нея. Обама произнесе образец на реч за "приемане на резултата", като говори 20 минути и както си е редно, в речта му бяха включени "общите места" в този жанр на публичното слово и съвременното ораторско изкуство. Започна със серия от триумфални реторични въпроси, с които изказа голямата похвала и благодарност към милионите хора, стояли търпеливо на опашките, извити покрай църкви и училища. С други думи, без нито един шаблон и без нито едно клише в началото на речта си той говори за онова, което по шаблон се нарича "демократични практики и процедури". Подчерта и това, че изборите са разбили мита за пасивността на младото поколение. Благодари, както си е редно на семейството - и в широкия, и в тесния смисъл на думата. Благодари и на екипа си от стратези и организатори, на дарителите и на милионите доброволци в кампанията му. Изрично подчерта ролята на Дейвид Плаф и Дейвид Акселрот. Изричното подчертаване на ролята на няколко безспорни лица от щаба е много важно. Ако един политик не го направи, а започне като наш бат Бойко, след първите кметски избори, които спечели, да изрежда имена в продължение на 20 минути, това означава да размие благодарността към най-заслужилите и пак косвено да се самовъзвеличи. Обама завърши и с една лична история за Ан Никсон (ако съм чула правилно името) - може би най-възрастната избирателка. 106 годишна черна жена, която многократно не е имала право да гласува... *** Но речта на Маккейн също беше образец за реч на "приемане на поражението". Като истински мъж на честта и човек на достойнството той каза: It is my failure! Браво! Истинският политик и държавник трябва да признае поражението точно така. Да каже: "Има поражение и то е МОЕ". Речта на Обама беше: "ИмаМЕ победа и тя е ВАША", а речта на Маккейн беше за поражението, което си е негово. *** Спомням си, че през лятото, на конвенцията на демократите, когато официално трябваше да бъде направена номинацията на Обама, Хилари Клинтън също преди това трябваше да произнесе acceptance speech, с която да признае поражението на първичните избори. Тя започна с изречението: "Барак Обама е МОЯТ кандидат и той трябва да стане НАШИЯТ президент". Това беше себично. Не трябваше да започва с първо лично местоимение "моят". *** А що се отнася до речта на Маккейн, нашенските доморасли индивиди, които се опитват да играят на сцената като политици, много внимателно трябва да я изучат и най-после да се научат веднага, след като резултатът от избори се изясни, да признават поражението и да поемат лично отговорността като истински мъже. А не да се оправдават с това, че резултатите са предварителни, че социолозите грешат (или направо лъжат), че народът е тъп и слуша чалга, че медиите са (им) виновни, че няма гражданско общество, че младежите са апатични и т.н., и т.н. *** Маккейн им даде пример как се признава загуба. *** Изобщо изборите в Щатите показаха едни високи образци на политическата реторика и публичното слово. *** Пък онзи ден като прочетох поздравителната телеграма на наш Гоце до Обама, направо ми дожаля. Абе, как може между клишетата и банализмите да не се е промъкнала поне една неизтъркана и небюрократична фразичка! Кой ги пише тези текстове на почти всичките ни политици - без стил, без въображение, без цвят!? Редактирано от - Една размишляваща на 07/11/2008 г/ 12:46:46 |
| съмнителен, Не съм свидетел нито на Демостен, нито на Изократ, а още по-малко на Йехова! Православна християнка съм, но съм и (по)читателка на Демостен и Изократ. Античната реторика, логография и софистика е направила много за ораторското изкуство, защото още преди 25 века са разбрали колко е важно всичко това за политическото в човешките общности. Наистина, ако има модерен оратор в Америка, който да се доближава до стила и темперамента на Демостен, това е Мартин Лутер Кинг, а Барак Обама по дух е по-близо до Изократ. Нашето политическо битие в началото на прехода познаваше няколко добри оратори от различни части на спектъра, но сега в момента май няма нито един. *** Нели, скъпа, естествено, че става дума за много популярен песен/спиричуъл по мотив от реч на МЛК. Хубавото в една образцова реч, каквато беше Обамовата е в това, че и най-дребният детайл е полиран. Нямаше нужда да се цитира. Това беше също проява на изтънчен вкус и затова снощи написах, че и това беше "грациозно". Не се разкрещя реваншистки: "Виждате ли, вие, расисти, как преодоляхме и надмогнахме всичко, както ни убеждаваше МЛК?" Всичко беше парадигмално. Редактирано от - Една размишляваща на 07/11/2008 г/ 11:15:31 |
| Ери, отличен постинг/и по-горе. Прочетох те с удоволствие. Един малък детайл - когато Хилари каза "Обама е моят кандидат" това се възприе изключително позитивно и с облекчение от демократите. Тя каза първо онова, което очакваха да чуят от нея избирателите. Екипът й е преценил, че тези думи са първите, които би трябвало да се чуят, за да не се разделят хората в партията (там, ако помниш, избирателите се разделиха почти на равно, нямаше особен превес на никой от тях - половината за Обама и половината за нея). Знам по себе си, колко тежко се прие това от мнозина. Например аз и до днес съжалявам за нея и не съм единствената. За това тя трябваше да се наложи над почитателите си, да изтрие сантиментите им и Хилъри го направи чудесно и грациозно. Каза усмихнато и волево: каквото било, било, от днес нека всички бъдем за Обама и да го направим нашият президент. И тръгна да митингува за него. Прозвуча като: историята ни гледа, нека не тъжим за личните поражения. Беше много мило от нейна страна. |