Отиди на страница:
| KZB, най-напред е наложително да се смени методиката на подготовка, а това изисква почти целият треньорски състав да бъде подменен.Защото сегашният начин на подготовка в цяла България води до статична игра и размахване на крака като мотовилки, а топката къде ще отиде никой не знае и се стига до много на брой и то опасни за здравето нарушения.А това не е игра с едно докосване, нали? |
| Off topic, Драгое, то и в думата "курс" някои смятат, че "с"-то накрая е за благозвучие(или за множествено число)  |
. 
| Апатията в Левски е резултат на тоталния управленски провал, Балъков не е изход от най-сериозната криза в историята на клуба Преди по-малко от година Левски бе еталонът на България за европейски модел и в управленски, и в спортно-технически аспект. Днес от това не е останало нищо, освен чувството за апатия и летаргия, завладяли и белязали сините в месеците на най-сериозната криза в историята на клуба. Би било непростима грешка кризата да се разглежда само в спортния и контекст; всъщност отпадането от Жилина и БАТЕ, слабата игра и посредственото представяне в шампионата са само логични следствия от реалната управленска ситуация на Герена. Какъв е изходът, ще се появи ли така чаканото ново синьо вдъхновение, възможен ли е нов син Ренесанс и доколко реалистичен е той в условията на сегашната конюнктура, икономически фактори и управленски ресурси? За да настъпи лято след толкова дългата зима, необходимо е да се променят структурите на управление, да се поеме нова посока в мениджмънта и икономическите стратегии, но на първо място и на всяка цена трябва да се промени начинът на финансиране на клуба. Нека започнем с анализ на актуалните процеси - на дневен ред е треньорската рокада, която трябва да донесе вятъра на промяната. Идването на Красимир Балъков обаче няма да разреши проблемите на Левски. Дори и да изземе функциите на генерален мениджър и ги слее с треньорските, поради обективни причини и фактори Бала няма да внесе съществени промяна в настоящото пагубно статукво. В момента струите на гнева са разпокъсани между играчите, треньора и ръководството в лицето на Тодор Батков, но всъщност истината е, че управленците са тези, които носят генерална вина за неуспехите! Първо към второстепенната част от пъзела – скептичен съм относно способностите на бившите футболисти да управляват. В края на първата декада на 21 век спокойно можем да заключим, че най-популярната игра у нас се провали в амбициите си да произведе управленски фигури, черпейки от собствените си ресурси. С много малки изключения бившите спортисти се оказаха с твърде недостатъчен интелектуален потенциал, за да наложат и осъществят някаква генерална футболна философия в различните измерения на играта – спортен, икономически и социален план. В това отношение решаваща бе пълната бездуховност на спортните личности на България, които след 10 ноември, благодарение на физическите предимства и приоритети (борческите структури), се сдобиха с водещ статут и наложиха своите първични ценности. Недопустимо е в уважаващо себе си общество челно място да заемат повърхностните стремления на спортиста – чалгата и байганьовщината на бързия успех на всяка цена. Като най-комерсиален сред спортовете футболът бързо наложи модела с фолкпевиците и фолккръчмите, задължителните модерни атрибути на просперитета и благосъстоянието. В крайна сметка свирепата алчност на спортистите превърна футбола ни в долнопробен опортюнизъм и чиста проба далавераджийство, в което корупцията стана и желан белег за успешност. Всъщност точно това са плачевните резултати от симбиозата, осъществена от мутренската олигархия и спортните кадри, сформирали управленския екип във футболните клубове. Нахвърлям тези щрихи, тъй като не бива и бъдещето да залага на този вече завинаги компрометиран модел. Нека преминем и към втората част, която е по-съществена, тъй като поставя точната диагноза и предлага решения! Централното дотиране обрича футбола ни на икономическа смърт. Още при избухването на кризата в ЦСКА предупредих, че аналогична съдба чака и Левски с тази разлика, че при сините гангрената се разпространява по-бавно. И все пак е видно, че в момента на „Герена“ изнемогват финансово и именно това е ахилесовата пета на клуба. Тодор Батков не успява да се справи с осигуряването на средствата и отборът върви към пропастта. Просто българският футбол не е икономически обоснован и поради тази причина зависи само и единствено от добрата воля на собственика-олигарх и неговите схеми, които в определен момент обаче изискват и ликвидация на самия футбол! На практика собственикът няма сметка да развива продукта, защото истинските позитиви и интереси се намират в периферията на футбола. Какъв е изходът? Рядко посягам към мъдростта на народния фолклор, но в него се крие най-добрата тактика за кризисни ситуации - клин клин избива. Тоест необходима е подмяна на стария управленски модел с нов. В този аспект отдавна съм трасирал реалистичния пътя към изхода от кризата. Левски трябва да премине към схема на управление, подобна на тази в испанските Реал Мадрид и Барселона. Трябва да се избяга от централното финансиране като бюджетът се осигурява от икономическа-бизнес група на спонсорски принцип, която излъчва президент на изборна длъжност. От своя страна въз основа на бюджета президентът прави спортно-технически екип и механизмът се затваря... Това означава разделение на властите под общата шапка и регулация на народния вот, обоснован от ясни бизнес-икономически норми и осъществяването на спортно-стратегически цели. Това е схема, която би могла да проработи при начален тласък и помощ от държавата или местната власт, както се случва и на Запад. Това е единственият път към нов син Ренесанс, всичко останало са само мираж и илюзии... |