Добави мнение Мнения:17
Реален бизнес. От израза се подразбира, че има и друг, "нереален" бизнес, който обаче носи по-големи печалби. Точно обратното! "Реален бизнес" идва да покаже бизнес извършван по реално действащите неписани закони, а не по формално писаните. Той идва да покаже и констатацията за характера на държавата, в който за бъде бизнесът реален и печеливш, той няма как за става по формалните закони. - А евфемизмите от "края" на "прехода" са отражение на връщането назад, спрямо началото му. За връщането на несвободата и страха в държавата. Редактирано от - Brightman на 10/11/2008 г/ 04:30:51 |
| Стандарт май не мисли като автора: November 10th, 1989, though much disputed by behindhand anti-communists, has for long been a highlight in contemporary Bulgarian history as the symbolic watershed between two epochs. Just like once people used to divide time between "before' and "after the ninth" (September 1944), today many Bulgarians think of their personal history and the time as a whole as "before" and "after the tenth". November 10th, 1989 marked the end of service of what once seemed to be the eternal ruler - Todor Zhivkov who had been steering the Bulgarian Communist Party i.e. the state for 33 years, was dismissed. Предполагам "behindhand" ще рече нещо като новоизлюпени или след-дъжд-качулка - и дори така да е или не - забавно е това откритие на сбъркани антикомунисти |
| нееееее, никак не е безобидно това говорене на селяндурщината, която с речника си обезобрази битието:шизофренезира го и връщане назад няма пример ли:коя в гроба майка ще разбере българската дума конфедициално извадете червеният химически молив и подчертайте която и да е страница на газетите и вижте колко е останало от т.нар. бг език и накъде се е запътило бъдещето подготвен съм и за въпрос от сорта на каква е тук връзката между унищожаването на един език и секването на млеконадоя в родината на Левски и Ботев |
Хубав и точен набор от понятия, които винаги са били еднозначно определени (макар и и непълен). От нАучна гледна точка - това си е бетонно доказателство, че България и българите са си чиста проба шизофренни шизофреници. "Тебе думам дъще, сещай се снахо! " И как ще направиш едно дело завършено, когато едно говориш, друго мислиш, имаш трето пред вид, а четвърто - излиза нещо като нищо на света. Някой да не се е разделил с: "Боже, Боже! Ние ли се грешно молихме, или ти погрешно ни разбра?" Мъка, овчедушие и примирение превеличайшии  |
Ако автора си беше поспестил голяма част от вложения в статията патос, би могьл да напише спокойно и книга за това. Идеята е страхотна, но ракурсите са само симптоми за категориални грешки, които сьпьтстват властващите, модни и актуални дискурси. Кой е отговорен за това. Ами медийте и особенно техните персонални собственици, които през тези 19 години волно или неволно и понятие си нямаха от модните понятия като демокрация, цивилизационнен избор, толерантност и т.н. Довчера партиен секретар или доносник, а днес главен редактор. Оттук изникнаха и категориалните грешки, които авторьт на статята несполучливо нарича ракурси. Така те се затвьрдиха в публичното пространство и станаха част от ежедневния ни речник. Но наистина с тяхна помощ един ден ще може много по лесно да се реконструира прехода, така, както днес археолозите чрез находките реконструират миналото.  |
| Натиснете тук - допълнение по темата... |
| Аз пък обичам да чуя отговора /ако това е отговор / - "Това не е сериозно!". Сериозно или не - питат те, кажи. Ама няма какво да рече и бяга елементарно. Демек, аз съм мнооооооооооооооого сериозен, вие сте смешници. Да, но всички престъпления са извършени от сериозни хора - няма в историята престъпник с НОРМАЛНО чувство за хумор. Нормалният не е вечно сериозен, позволява си и смях. Комплексарят не смее да смъкне сериозната маска - ами веднага ще се види празнотата му. А, за автора -  ! |
| Две от многобройните функции на словото са : 1. Да назове реалността с максимална близост до истината. 2. Да се спусне димна завеса пред реалността и истината. Когато политици и управляващи прибегнат до втората функция, какъвто е случаят през последните 20 години+ предходните 45, то нородът трябва да е наясно, че го баламосват с една простичка цел -власт и кражба. Тогава зависи от самия народ дали ще го позволи и преглътне, или ще направи така, че всички политици да се върнат към първата функция на словото.... |
| Статията сама по себе си не е нищо особено, но подсеща, че има една наука - социолингвистика, която се занимава с връзката между езика и социалните процеси и явления. Ако в България някой се заеме сериозно с такива изследвания, може да стигне до интересни заключения и за езика, и за обществото. Чрез езика хората изразяват мислите си, но съществува и една хипотеза, т.нар. хипотеза на Сепир-Уорф, според която и мисленето на хората се определя от езика на който хората говорят. Аз много й вярвам, откакто следя удивителното невежество, което проби по време на "прехода" не толкова в разговорния език, а в езика на публичните оратори - политици, администратори, "бизнесмени", "анализатори" и, уви, журналисти. Заслужава си анализа. |
| Смятам, че политико-лингвистичния и социолингвистичен анализ в горната статията са достатъчно добра основа за дисертация... ако някой му се занимава с това и ако вярва, че резултатите на труда му ще бъдат четени от достатъчно широка и компетентна аудитория, която има волята и силата да променя реалността, езика и хода на историята. |
| Поздравления за автора! Много оригинално. С ридк да отегча, ето един чудесен цитат от статията: "Край на прехода. Често повтаряна мъглява мантра, от която личи, че влиятелни анализатори интерпретират демокрацията с мисловен апарат, наследен от политикономията и научния комунизъм. Преходът се разбира изключително като промяна в собствеността върху средствата за производство, а не като промяна в ценностните нагласи и структурите на личността. За общество, в което базисни ценности като свободата и богатството произтичат от властта, а не от рационално организирания труд, не може да има край на прехода" |
 Мили Авторе  ,Драмата , която случваме 19 години е , че вместо да катурнем Партията НИ и наложим Обществото НИ , тъй стана , че на мястото й се яви неин "плуралистичен" сурогат , от отделни , партократични форми на диктат в политическото ни общуване ... Днес , някой може и да проплакват , че "Обществото изчезна ...", но не го сторват с пълно гърло , за да не се задавят ... А ние , упорито продължаваме да не третираме общия ни живот , през позицията на обективния НИ , Обществен/Национален/Граждански интерес в него ... С думичката Общество трябва да почва лексикона ни и с него да свършва , а доколкото и по-ясно ще ни става , пак към нея да се връщаме ...  |
Сиреч, който си е запушил ушите и очите, си го прави за своя сметка. 
Добави мнение Мнения:17