Отиди на страница:
| Дата е 27.09.2006 година, лефски играе мач от ШЛ с Челси, Стадион: "Васил Левски" - 42 226 зрители са дошли пречуствайки, че ще е велик ден за всички лефскари... И о миг поспри!!!!! Минутата е 88, лефски пада с 0:3, но великолепния, неповторим М.Огнянов вкара първия /за съжаление последен/ гол на лефски в ШЛ. Това е незабравим спомен за всеки левскар и повод за гордост. Дори и Алцек тогава бе на стадиона. Филма беше цветен, успеха неповторим...... Колко жалко е да си лефскар...... |
Алцек, поплачи си, ама затова, че скоро не виждам как ще се отъркате до втори кръг в ЕКТ.  Щом при тези чутовни успехи(за БГ да не говорим) се намират и положителни писания по ваш адрес, много ниско ви е летвата... Заприличвате ми на салвадорския Запата, който не можаха да го хванат, като вкара почетното попадание... за 1:10 |
Пешев го налегнаха спомени, а Джеймса дори няма такива.Има едно предаване по сателитния-"ретро спорт", следете го BTW, единствените ви появявания там, бяха от мачовете ви ЦСКА. Що ли? |
Млъкнете малко, размислете... ".....Преди десетина година написах, че ЦСКА се намира в състояние на перманентна шизофрения и времето доказа колко съм бил прав. Вече три месеца им продължават тържествата по случай отпадането на Левски от БАТЕ Борисов и Жилина, а въобще не поглеждат те в какво жалко състояние са. Въобще не се интересуват, че кремиковските трудещи се - първия челен отряд на организираните фенове на ЦСКА, утре ще са на улицата. И че точно клубът, за който бяха накарани да викат на стадиона в Парка на свободата, след като им бе приписано софийско жителство в зелените паспорти, им изпапка 10 милиона евро от заемчето, което щеше да спаси комбината. Те пеят „You’ll never walk alone”, а металургичният гигант, украшението на социализма, аналогът на ЦСКА в металургията - фалира. И с тяхната неоценима подкрепа и помощ. Част от паричките ги лапна точно титлата на ЦСКА и сега Неи си ги харчи с кеф, а металурзите гладуват!..." |
Значи ЦСКА е фалирал кремиковци  и за всичко са виновни безчуствените фенове много милиционерски похват в пропагандата  |
.| Някои други се намират в състояние на перманентна шизофрения, щом при всеки гранд успех се почва с Кремиковци, с историческите отметки... Пък и в петък следобяд да размишлявам над Жаклиновата дребна душичка ще ми дойде множко... |
| Тогава ето друго - по повод 17 ноември 1967 г. НИЕ, ЛЕВСКАРИТЕ... Пон, 2007-04-02 22:56 Във в. "Народна армия" като главен ментранпаж работеше един от най-видните левскари на София . Бай Стоян /Скиц/ беше над 50-годишен, кореняк , на когото са национализирали малка печатничка за акциденция. Това го беше оформило не просто като привърженик на "Левски", ами направо луд левскар. Такъв, какъвто беше и спортният журналист Александър Манов – тогава със чин старши лейтенант, а днес о.з. полковник, директор на Музея на славата на ЦСКА Неговата лудост, разбира се, се казваше ЦСКА, за разлика от тази на бачо Стоян.... .Аз поработвах в екипа, като сменях някой отсъстващ линотипер /Словослагателският занаят съм усвоявал в полиграфическия техникум "Юлиус Фучик"/. И покрай линотиперството познавах поне двайсетина спортни журналисти от различни вестници и бях много наясно кой какви пристрастия е имал. А тогава то беше почти засекретено, дори за да не прозира, някои журналисти се правеха на съвсем "обратни". Но такива като Сашо Манов нямаше защо да се крият, то си им беше част от служебните задължения. Двамата с Георги Атанасов се смятаха за най-невъздържаните "чорбари", само че в "Работническо дело", откъдето идваха указанията "как да се лекуват недъзите на българския футбол", на ГА му се е налагало да притиска своята правоверност, ако вятърът случайно задуха в друга посока. Макар че рядко задухваше.... С този кратък спомен искам да разкажа какъв човек се зарече да ходи на мачове на "Левски", след като стана обединението с клуба на МВР "Спартак". Вече споменах, че за бачо Стоян левскарството беше и възможност да изразява настроенията си срещу онези, които са му вземали печатничката, а те са били новите властници, разбира се. А "врагът" на неговия отбор се е появил благодарение на тях... На онзи незабравим мач през ноември 1967 г. бяхме заедно с бачо Стоян. Той се снабдяваше за това дерби с билети от воените, винаги на централно място в сектор "А", а агитките все още не съществуваха в сегашния си вид. Попадахме сред хора с опънати шапки и пагони, а ако бяха цивилни, личаха по широките рамене и височките подстрижки. Но на бачо Стоян те не пречеха с нищо – най-много някой офицер да се премести, за да се отърве от закачките и подмятанията на синия връзкар, попаднал дето не му е мястото....Когато още в началните минути Жеков помогна за автогол във вратата на бащата на Боби , и дядото на Ники - Бисер Михайлов, публиката около нас взе да се обръща и да търси с очи левскарят-плямпало, т.е. бачо Стоян. Явно ги беше раздразнил, но те се отнасяха сдържано към неговите закачки, защото, все пак, повечето бяха офицери. Дори не обикновени, ами висши, гравитиращи около главно политическо управление, към което бяха и армейският вестники армейският отбор. Но нататък, каквото е имало да става, стана! Нямам намерение да преразказвам мача, нито седемте гола на "Левски". Пожелавам такова преживяване на всеки левскар, а дай боже покрай него да се случат и поне стотина фенове- „политически командири”, за да бъде изживяването още по-незабравимо. След петия гол обаче, бачо Стоян не беше на себе си, а обстановката край нас изглеждаше стресова., Всички в елитното секторче под главната трибуна стояха като препарирани, а моят другар все по-трудно сдържаше коневичарския си хумор, и можеше всеки момент някой високо подстриган да го напуши към отмъщение заради ставащото по терена.... Тръгнахме да се изнизваме и докато минавахме между пейките, Скиц обясняваше: не мога да изтърпя такава гавра аз, ще го догледам на телевизора.... След малко се преместихме натам, където вече горяха огньове. Секторът откъм Витоша пламтеше, от стотиците запалени вестници. Едва ли са горели тъкмо "Дело" и "Народна армия". Хората от простолюдието, които държаха факлите, ми приличаха на икони. И вече се започваше незабравимото хоро, което после се игра из улиците на София до сутринта. При седмия гол бачо Стоян се разплака и съвсем не можеше да си свърже приказките... На другата вечер, в неделя, когато започнахме да набираме и връзваме понеделнишкия брой, бачо Стоян дойде на работа с костюм и вратовръзка, както никога до тогава. Сред подчинените му словослагатели беше и бай Илия, брат на известното дясно крило на ЦСКА Димитър Миланов – Пижо. юююБай Илия се вайкаше какво ли чудо ще е тази вечер, как Скиц ще надуй главата на всички и как ли ще се изтрайва до 11-12 часа. Но нищо такова не стана – бачо Стоян остави един пълен сак до шкафчето си, облече работната престилка, хвана компаса и започна да набира заглавията на първа страница. Тя си беше негова. Целият позеленял, се появи и Сашо Манов, с ръкописите за спортната рубрика. Върлият му противник не го и погледна. Цяла вечер работи мълчаливо, като хирург над операциона маса. Не полюбопитства дори какъв коментар за мача е направил старши лейтенанта. А той беше повече от смехотворен, защото аз го набирах. А заглавието : "Рано падналият гол изигра лоша шега на армейците"... Някакво подценяване, изглежда.... Но ето, че на своя глава, главният метранпаж бе наредил в долния десен ъгал на първа страница свое заглавие. Когато бай Илия извади коректурата, от десет метра се четяха едрите блокови букви" "Народът победи!". Този отпечатък остана единствен, Скиц си го прибра и разпиля набора... Когато и последната страница отиде за стереотипия, видяхме какво бе донесъл в сака си Левскар N1, по мойте спомени: 7 бутилки коняк "Плиска" и 2 кутии бонбони от най-скъпите. Раздаде ги на своите метранпажи, а ние се почерпихме от осмата – неговата и хапнахме от бонбоните. За повече не беше разрешено на работното място.... И този велик левскар, бачо Стоян от пролетта повече не стъпи на мач на "Левски"! Защото отборът ни през следващата година вече се казваше "Левски-Спартак". Аз мисля, че главната причина да го преименуват бяха такива като главния метранпаж на вестник "Народна армия".... /Copy/paste/ |
Ха, Джеймс, абе цесека не фалира кремиковци, цска открадна пари от кремиковци, което е класическо мародерство - да крадеш от клиничен мъртвец  можеш ли да крадеш милиони -десет ли са, повече ли -от някой, който дължи къде милиард, не изплаща заплати на 10-тина хиляди работника, и с тях да си купиш 10 португалци дошли на почивка в българия и юбилейна титла? явно може...не в група - тия са за затвора и разформироване....и кога оня лешояд сашето продаде отбора (дето не е негова собственост) ела ми се обади....нищо не ви чака - ама нищичко. |
| а феновете на цска разбира се, за нищо никога не са виновни - нищо, че те изгониха божков и набутаха цесека в ръцете на сашето и митал. |
Драгойчо....гледам си пропуснал да напишеш, че през този сезон (когато е това сакрално за вас 7:2 ) ЦСКА става шампион, като през пролетния полусезон бие "Левски" с 3:1, а след това пак бие "Левски" с 2:1 на финала за купата  дет се вика: За 7 месеца 2 калъфки    |
| Редник, ти си голям застъпник на Божков... И по-рано си плачеше за него, че и за Павлов. Всички ли мафиоти са ти така мили или само някои? |
| Пешев, оди ги разбери подуенци ..когато стане дума, че сме отстранили Ливърпул - ааааааа, ама това е много отдавна, вие живеете само със спомени и бля, бля.... от друга страна пък за тях е напълно нормално постоянно да говорят за 7:2, въпреки че то се е състояло 15 год. преди да отстраним Ливърпул |