Отиди на страница:
Свободни размисли ноември 24, 2008 от Marfa Започвам тази публикация с една уговорка. Признавам си, че не съм икономист и нищо чудно да напиша някоя глупост. Все пак се утешавам с мисълта, че на фона на случващото се в последно време у нас, бая ще трябва да се потрудя, за да надскоча някои изцепки, които напоследък се разиграват на най-високо ниво в държавата. Така де, нямам ли право и аз да дрънкам глупости? Моите поне са безвредни. Така, оправдах се, пък да си почна мисълта най-сетне. Изчакайте само секунда да си разтворя два упсарина… Докато мехурчетата бълбукат из чашата ще вметна, че от миналата седмица съм болна. Седя си обаче чинно на работа и в момента изпълнявам и длъжността “биологично оръжие”, щото не смея да изляза в болнични. Просто не ми се рискува да получа парите за боледуването си около Великден и то ако имам голям късмет. Затова ще си седя на работа и ще пръскам зарази! Ха! Няма само на мене да ми е зле! Добре, добре, спирам и минавам по същество. Най-сетне. Та… Лежа си аз тази вечер пред телевизора и слушам новини. Както вече може би ви е станало ясно, аз съм човек, дето силно се вълнува от новината, че по всяка най-голяма вероятност тринайста заплата няма да има. Не и във Варна. Но на екрана се появява председателят на Българската стопанска камара, достолепният господин Данев, и много научно обяснява защо не само, че не трябвало да има тринайста заплата, но и заплатите като такива изобщо не бивало да растат повече. Каквото било - било. Толкоз. Защото заради кризата, нали… А и освен кризата имало и друг проблем - ръстът на производителността у нас изоставал два пъти от ръста на работите заплати… Добре, аз, както вече споменах, нямам икономическо образование. Но това не пречи да си поблъскам горящото чело над проблемата с производителността на труда у нас, както и да поразсъждавам кои по-точно са хората, които се вълнуват в голяма степен от ръста на работната заплата в България. Имаме, значи, няколко вида производителност на труда. Най-лесно видимата и най-материалната, е именно, ами, материалната. Тоест, работя в цех за тухли и съм произвела еди колко си там тухли. Или пък съм запечатала определен брой пасти за зъби. Или съм ушила известно количество гащи. И така нататък. Имаме и нематериална производителност, сиреч непряка. Вероятно всичко това си има друго име по икономическому, но аз го разбирам по следния начин: работя в магазин за продажба на мобилни телефони и съм особено убедителна, та съм успяла да продам повече телефони от колегите си. Очевидно не съм произвела нещо, но пък имам висока успеваемост, нали така? Или съм програмист, завършвам предсрочно възложения ми проект и съм готова да започна следващия. Сиреч добра производителност, права ли съм? Имаме обаче и длъжности, където производителността на труда не е толкова определяща. Тоест, да кажем съм счетоводител в предприятие. Върша си съвестно работата, но мога да свърша само толкова работа, колкото има, просто щото работата е толкова, крайно количество. Разбира се, мога и да не си върша работата и тогава ще говорим, че трудът ми е неефективен, но тъй като са малко фирмите, които биха си позволили калпав счетоводител, защото обикновено се радват на кратък и болезнен живот, мисля, че можем да прескочим тази измислена от мен трудово-производителна група. Да си дойдем на думата. Ниска ли е производителността в България и кои са хората с ниските заплати? В някои отношения е ниска. В някои. Тоест, пак по телевизията пак преди малко гледах станалия вече широкоизвестен Ремонт на “Стамболийски”. Десетина мъже от малцинството, облечени в оранжеви жилетки, седят и съзерцават единайстия, който отегчен от Живота, Вселената и всичко останало, дълбае омерзено някаква дупка около трамвайната релса. Каква производителност, какви пет лева?! Оттам обаче може да се запитаме кои са тези мъже и да си отговорим, че вероятно са работници на някоя фирма, която сигурно е спечелила каквото там е имало обявено за Ремонта на “Стамболийски”. Или пък ремонтът е пряко финансиран от Общината. Не знам, а и не ме интересува, повече ми е интересен резултатът. Фирмата, “ремонтираща” въпросния участък, съвсем очевидно не си дава зор, щото на нея така и така ще й се плати. Познайте обаче кой все пак дава парите. Познахте, нали? Вие, точно така. Освен подобни паразитиращи фирми, които си живеят съвсем удобно на територията на цяла България, има и друга категория предприятия, чието създаване поначало е дивотия. “Кремиковци”. Навремето в училище учехме, че развита страна=страна с развита тежка индустрия. Същевременно страна с развито селско стопанство=слаборазвита страна. След което следваше таблица, в която България се кипреше на първо място сред страните - производителки на електрокари и гордо ни се съобщаваше, че по последни данни сме на първо място по производство на калцинирана сода в света. Същевременно винопроизводтвото, розопроизводството и други перспективни такива селскостопански начинания бяха ако не съвсем унищожени, то докарани до почти до клинична смърт и в момента кретат на системи, селата се обезлюдиха, градовете са пред колапс, а работещите в соц-гиганти като “Кремиковци” мразят Александър Томов. Който не че не си го търси де, но това е друга тема. Освен умиращите соц-гиганти имаме сума ти други фирми и фирмички, които обикновено са разположени в периметъра на малки градове с висока безработица. Хората там имат право да избират между следното: или да хванат пътя за Големия Град, където ще ги гледат накриво и ще ги обиждат на селяни, или да хванат пътя за чужбина, или пък да се хванат на работа в предприятието. Най-често за минимална работна заплата. И периодично по телевизията се появяват плашещи репортажи за гръцки шивашки цехове или италиански обувни предприятия, в които работничките стоят заключени денонощно, за да получат накрая заветните 110 евро. Нищо, от догодина ще бъдат 120. 120 евро работна заплата в Европа. Месечно трудово възнаграждение, да допълня. И не просто в Европа, а в страна, която е членка на Европейския съюз. А аз пак се питам - по-малко ли работи една българска шивачка от своята немска колежка, та получава такова африканско възнаграждение? А ако са чак пък толкова калпави нашите работещи, що тогава фирмите си изнасят тук производството? Не, просто цената на труда тук се държи умишлено ниска. За да може после достолепни хора в маркови костюми да обясняват научно, че е напълно нормално страната ни да е разделена на столица и на гето. Навремето Виденов се закани, че ще превърне общините със синьо управление в сини гета. Десет години след като правителството му падна, страната просто вече е гето. Не синьо, но е гето. И това, че в два-три по-големи града може да се живее и все някак хората успяват да свържат двата края, още повече контрастира с положението в малките общини. Едновременно с това обаче навсякъде като знаме се развяват увеличените доходи на населението, които от своя страна увеличавали инфлацията и намалявали конкурентноспособността на икономиката… Добре, хайде да видим, коя част от населението е с видимо ако не повишени, то поне с високи доходи? И колко е голяма тая част в проценти? Е може ли, кажете ми, всички да бъдем програмисти, PR-специалисти на известни фирми или да сме предприемачи? И какво собствено означава термина “висок доход”? Ми да кажем човек работи за хиляда лева заплата. Чудесно. Това са петстотин евро обаче откъдето и да го погледнеш. За България хиляда лева са си висока заплата, но за подобна позиция в чужда страна той едва ли ще взема петстотин евро. В моето обкръжение обаче хората, които имат доходи над осемстотин лева, са единици. Пък не са нископроизводителни, нали. Смея да твърдя същото и за себе си. Истината е, че цената на труда в България преднамерено се държи ниска. А цените на най-жизненоважните стоки у нас вече започват да задминават европейските. Господа от БСК, признавам, че от икономика не разбирам, но и ний свят сме виждали и цени сме гледали, та все правото от кривото можем да го различим, нали тъй? Как скачането на минималната работна заплата от 110 на 120 евро ще увеличи инфлацията при условие, че цената на тока сочи с пръстче тази жалка сума и й се смее в лицето? Как тристата лева заплата, които са месечният доход на домакинство от споменатото вече добре поддържано в състоянието си гето, влияят на инфлацията? А дали пък ниската покупателна способност на населението не оказва негативно влияние върху продукцията на българските фирми и не отблъсква някои потенциални инвеститори? Дали именно тази дивотия, наречена минимална работна заплата, не е причината за отсъствието на инвеститори, които наистина биха съживили икономиката за сметка на такива, които просто търсят най-евтината възможна работна ръка? Защото от тазвечершните думи на Божидар Данев стигнах до извода, че народът само лежи под крушата, джобовете му са пълни с пари (вероятно сами се печатат) и той само купува ли купува като невидял. И като манна небесна, сякаш точно по поръчка, в България по празниците вместо Дядо Коледа с шейната си довтаса Кризата. Може би нямаше и месец преди Кризата да удари, когато у нас лицето Петър Димитров, чието съществуване още не успявам да си изясня, се фукаше с тазгодишния бюджетен излишък. Въпросният бюджетен излишък беше широко дискутиран на най-различни нива. Премиер и зам.-министри се надпреварваха да обясняват колко било хубаво наличието на те тоз бюджетен излишък и как това значело, че икономиката просперирала. Примерно, за цялата минала година излишъкът беше около три милиарда и половина. За първото тримесечие на тази година той вече гонеше два милиарда, а допреди около месец се твърдеше, че продължава да расте. Лично моето неекеспертно мнение е следното: щом покривът ти тече, каналът ти е запушен и мазилката на къщата ти се рони, докато ти вече се чудиш в кой джоб да си тикаш пачките, значи нещо ти има. В главата. И си съвсем зле, защото вместо да използваш парите по предназначение, ти седиш под дупката на покрива, върху главата ти капе, а ти развяваш пачките и обясняваш колко било хубаво, че ги имаш. Искам да кажа, че откъдето и да го погледне човек, огромният бюджетен излишък на фона на огромни социални и икономически проблеми означава огромно количество неусвоени средства. И когато през 2007-ма се озовахме в подобно положение, в края на годината започна невероятна вакханалия по изразходване на бюджетния излишък. За какво ли не. Най-вече за дивотии. Особено ясно си спомням корветите… Те ти класически пример за небалансиран бюджет. И това щеше да се повтори и тази година, когато обаче ни сполетя Кризата. Позволявам си да направя следното предположение: бюджетният излишък ще изчезне. Просто някак ще се унищожат взаимно с Кризата или най-малкото, Кризата ще го унищожи. Няма да стане ясно как. Само дето тази година няма да се чудим как да харчим пари в последния момент. Просто няма да говорим за това. И ето, не говорим. Някой да говори за бюджетния излишък? Някой да се пита какво стана с него? Никой. Не е ли странно? И вместо да стимулираме икономиката и производителността, вместо да преразгледаме данъчната политика и данъчното облагане, ние ще прокараме идеята за замразяване на доходите. Въпреки инфлацията. И сега какво? Ще правим дъмпинг на Китай? Ще се надяваме и тук да дойдат “инвеститори”, които да наемат хора за по долар на седмица, що ли? В това време Сергей ще се нагърби да ни забавлява, като жертвоготовно участва в самодейни пиески и ни пише книжки за лека нощ, негови фенки ще го преследват, пищейки “Сергей, обади ми се!” или каквото там беше, ще си спомняме времената, в които беше нормално да се печелят избори с 99, 99%, ще четем в хрониките за новата рокля на Елена Йончева, за първите стъпки на малкия Симеон-Хасан, ще преглъщаме изборния туризъм и… Ама не, не ми обръщайте, просто имам температура и си говоря сама. |
ngongo, Добре дошла.  Всичко точно, ама виж там..многословията и дългописанията да ги пренасочиш у "Теми на форумците", по-интересно и по-безопасно е. Успех.  |
| БСК никога не е била зад бизнеса, а бизнеса нигога не е бил зад БСК. Нека всеси си знае гьола. Държава, чиято валута се е обезценила, а и продължава да губи от стойността си, може да види девалвация, но не и намаляване на инфлацията.  Страшно е, когато пишман-макроикономисти, анти-министри на финансите и икономиката, ватман-премиер, псевдо-съдии, и т.н. биха били по-полезни за обществото ако ни превозваха в трамваите, вместо да се опитват да анализират и търкалят икономиката ни. Това не е любеница да я търкаляш. |
| Разговор между шефове: – Ти на твоите плащаш ли заплата? – Не. – И аз на моите не. А твоите въпреки това ходят ли на работа? – Ходят. – И моите ходят. Дали да не им направим входа платен? |
| Бачо Илия, ngongo, Прави сте, макар че кризата си е истинска и скриване от нея няма. А пък, че ще се върнат някои хора не се съмнявайте. Само че няма да е задълго. Който веднъж е рискувал да си сложи главата в торбата и е поживял дори и за малко в т.нар. "бели държави" няма да остане дълго в българската дивотия. Ако се върнат, то ще бъдат само хора останали по-продължително време без работа. И то ще е само за да си спестят непомерните разходи за живот в тоя период, най-вече заради високите наеми. Основните сектори в които е най-видимо присъствието на нашенските гаст-арбайтери са и най-засегнати от кризата. Но пооправи ли се ситуацията и ще им видите отново гърба! А който се е установил по-стабилно, няма и да си помисли за мърдане! |
| В тоя смисъл, нашенци по света оформят трайно две основни групи: на гаст-арбайтърите или по нашенски - гурбетчии и на емигрантите. А за да съм още по-точен ще ползвам един израз който прочетох в някакъв материал на тая тема в Капитал: втората група е на българите които живеят в чужбина! Лично аз не се чувствам емигрант. Защото не съм избягал от страната си гладен, гол и бос. И без перспективи за връщане. Тая група са просто граждани на Европа, а защо не и на света?! Ние сме просто българи, които живеят в чужбина! И едва ли някой от тия хора ще си тръгне така лесно, както им се струва на нашенските пишман-управници! |
| След Бачо Илия няма какво да се добави повече.Казал си го е човекът от А до Я, особено накрая: Блясък, секс и бързи пари - българските ценности "Блясък, секс и бързи пари" - под това заглавие германският вестник "Берлинер Цайтунг", цитиран от "Дойче веле", помества обширна статия, анализираща феномена "чалга". Според автора чалгата е отражение на стойностната система на българското общество след промените. Развитието на чалгата в България отразява развитието на самото общество, коментира авторът. България членува от почти две години в ЕС. Страната обаче все още не може да се справи с корупцията. Злоупотребата с финансови средства се смята на много места за незначително провинение. Чалгата, подобно на американския рап, отразява съвсем неприкрито стойностната система в страната, четем по-нататък в публикацията. Пример за тези нрави е софийският нощен клуб "Син сити" (Град на греха - бел.ред.) В него се влиза след проверка с метални детектори и обстоен обиск, посочва авторът. Клубът е оазис на греха, в който се реализира всяко банално клише за Балканите - на всяка маса има бутилка уиски, лазерните ефекти се отразяват в перхидролено русите коси на полуголите танцьорки, чалгата кънти. "Син сити" е центърът на чалгата - музикалния стил, в който намират отражение атрибутите на постсоциалистическото мафиотско общество. Текстовете се въртят около славата, секса и парите. Натиснете тук |
Изследване на камарата сочи, че в последните пет години работните заплати са пораснали три пъти повече от производителността на труда. Трудовите доходи от 2002 до 2007 г. са се увеличили реално с 26.2%, а продуктивността - само с 8.8%. Хм, а инфлацията е била 45.4% за тези години, т.е. доходите ни пак са паднали, въпреки увеличената производителност на труда. Аз ли бъркам, те ли бъркат? При това зависи от базата за сравнение. В случая се взима крайно ниска база за доходите, неотговаряща на производителността на труда. Даже и сега доходите не отговарят на производителността на труда ни, но мафията вече нададе вой - ау-у-у-у, няма да можем да купуваме всеки месец нова кола на любовниците си. |
| Според него свиването на разходите в предприятията и в бюджетния сектор е задължителна антикризисна мярка. Както отбеляза преди известно време уважавания форумец БирникЪ, в бюджетния сектор и без това разходите не се изпълняват на сто процента, а някъде около 60 на сто (пиша по памет), т. е. разходите са свити отдавна. Така че Данев не е прав и това изказване си е чист популизъм. Всъщност най-правилно е той пръв да си намали доходите. Така де, в криза сме, а той е шеф на БСК, да даде личен пример. |
По всичко казано (написано) дотук си личи, че ни възприемат като глупаци. И това ако не е наглост  Както казваше един форумец: "Народе!" Оставаме си с писането само. Журналистите, които са нашата трибуна, защо не подемат народното надоволство  |
| Copy/paste от news.bg, както се казва, "к'ва 13-та, к'ви пет лева": Разговор между шефове: – Ти на твоите плащаш ли заплата? – Не. – И аз на моите не. А твоите въпреки това ходят ли на работа? – Ходят. – И моите ходят. Дали да не им направим входа платен? |
| За информация на Данев, сега приетия подход за борба с кризата предполага стимулиране на потреблението. Така че 13 заплата задължително трябва да има. И трябва да се помисли за още еветуални методи за стимулиране. Ако трябва и 14 заплата трябва да се даде... |
| Без разпределение на парите от Държавния бюджет, вкл. и най-вече от излишъка Големите бизнесмени не стават и за продавачи на Женския пазар А това, че Даневци, Божиновци, забравихте и Георги Ангелов от Отв.Общ непрекъснато облъчват с призиви - не давайте увеличение, не давайте Коледни, абе въобще най-добре не давайте заплати са ни ясни... и познати до болка Очаквам от 2009 да ни искат да си плащаме за да можем да работим на някои баровци |
| Никой не може да предположи безработицата догодина. Преди половин година всички хорово (Блумбърг, Ройтерс и др.) обясняваха как петрола ще е 200долара по нова година. Преди 12 месеца обясняваха, как кризата е само ипотечна и другите сектори в Щатите няма да са засегнати. Айде да не се пънем да смятаме какво ще е догодина - никой не знае... |
| германският вестник "Берлинер Цайтунг": Злоупотребата с финансови средства се смята на много места за незначително провинение Тези са съвсем не в час! Напротив - (зло)Употребата на финансови средства в БГ се смята за висша цел на всеки: политик, бизнесмен ... та така и до ученик |
| И emacs Абсолютно си прав, вече в почти всички членове на ЕС и в УСА и Канада се предприемат тотални мерки в посока, ако не повишаване на потреблението, то поне запазване на сегашните нива |
Що се кОсите бе? Масларката ще ви докара още виетнамци да бачкат , а безработните - у кръчмата със социални помощи. За бивши членове бирата с купони по 25 сти.  |
| Одобрявам написаното от всички форумци! Нямам думи да изразя възмущението си от изявлението на Божидар Данев и всички подобни "работодатели" за които единственто притегателно нещо за чужди инвестиции е 'ниската цена на работната сила'. Отвратително. Алчността и управленската некадърност се оправдават с 'ниската производителност', финансовата криза и ... глобалното затопляне. Предлаганото 'свиване' на доходите ни обрича да влезем още повече в омагьосания кръг производство-потребление. "Бизнесът " не върви защото народа е беден. Не е вярно твърдението , че народа е беден защото бизнесът не върви. |