Отиди на страница:
| Особеност на контролираните общества е, че приобщават талантите си. Както монархията издирва чрез шпионите си из дебрите на обществото ломоносовците и фарадеевците и си ги приютява, така и тоталитарното общество си прибира каймака на творческия дух, ако ще и да се прави на дисидент. Не случайно монархиите създават академиите на науките, разперили крило над творците, за да ги предпазят от бурите на комерсиализма и простотията на пазара. Ето защо, за мен никога не е имало съмнение, че разните му там директори на институти, телевизии, главни редактори и т.н. са били част от номенклатурата, контингенти на градски, централни и какви ли не щеш комитети, платени служители, стожери на статуквото. Има ли някой да се е съмнявал? Веднъж приемайки подобен пост трябва да си много наивен, да го кажем смекчено, да не знаеш, че влизаш в едни списъци, които при друго стечение на обстоятелствата стават компромат. Затова, изумителна е наивността им, когато подобни приобщени си представят, че ще бъдат възприемани като нещо друго освен ренегати. Някой вече спомена нещо по този въпрос (извинявам се, не мога да се сетя кой). Остави творците, имаме си представители в това отношение и на най-високи политически нива. И после искаме уважение от света. Навремето питам един приятел защо стоиш, защо не твориш. Тоталът му пречел. Като се махна тоталът, пак същатата работа. Сега пък демокрацията му пречи. Седнахме веднъж да разсъждаваме кой в България, истински творец, не е бил подслонен на топло през комунизма и се оказа, че в голямото си болшинство всичко живо що е ставало, някакси е било приобщавано. Видяхме ги що за творци са разните му там Босия и тем подобни, пишман-дисиденти, подобни на някакви, за които да живееш в Манхатан е онова постижение на ума, което ти дава право да менторстваш. Е, не стават. Такива ни монархия, ни чудо няма да ги покани под крилото си. Димитри Иванов пък е от онези, които стават и затова са били приобщавани. Верно е, че и сред тези, приобщаваните, които стават, има такива, дето трябва да се извиняват точно в духа на написаното от Д.Иванов, предмет на обсъждането (как пък публикацията на текста му точно съвпадна с оповестяването на агентите, да се чуди човек). Дали ще се извинява, той да си прецени, ако има съвест (май няма за какво да се извинява, както се видя от краткото му изявление тук в тази тема). Ние обаче всички четем писаното от него и мисля на повечето от нас е ясно, че това е един изключително ценен творец и дай боже да ни радва още дълго с размислите и проникновенията си. Даже винаги да имаме едно наум, че нещо в моралния му вътък може да не е наред, стилът, информацията, анализът предоставени от него са безценни сами по себе си, такива, каквито единствено Димитри Иванов може да роди. Разбира се, много е вероятно, поради специално налагано затъмнение, да има някой голям талант съществувал неизвестен, в борба със системата, който винаги е отказвал, в името на чистотата на идеалите си, подкупите на властта под формата на разни командировки, почивки на Журналист и Писател, да не говорим за постове. Не знам за такъв обаче. Помогнете ми, ако сте чували. И аз искам да съм горд като знам, че и в България имало герои като Сартър, които отказват Нобелови награди в името на принципи. P.S. Опитвам се да си спомня за такива личности ... Някой ще спомене Константин Павлов, предполагам, но за мен лично той не е убедителен като творец. Лично мнение. Не го виждам и с героичен ореол на борец. Георги Марков ... Освен като политически мъченик, за жалост и неговата естетика е постна, да не говорим, че и той е приел да бъде от приобщаваните в определен период от живота си. Радой Ралин? Едва ли. |
| Probuzhdane Може да ти изнася , тези видимо много качествени хора , да се омърсяват. Може да ти се иска да си ПОП и някой да ти се изповядва. Нито ще стане , нито е необходимо , нито някой ще ви зачете това малоумие.. Това хиляди пъти съм го обяснявал. При фашизма , общественото мнение и правосъдие , се гради върху позицията ТЕЗИ. Нормалните се интересуват от ФАКТИ.След преврата и по време на прехода , апашите ограбиха България. Ключовата дума днес е АПАШ .Когато деянието е в огромни размери , тази ключова дума е ИДИОТ. Никакво прикриване на ИДИОТИТЕ не трябва да се допусне.Народа това го осъзнава. Кой са идиотите го вижда.На политическата сцена те се свиха , като магарешка шагренова кожа. Много кратко време ни дели от момента , когато ще се потърси сметка на ИДИОТИТЕ. Никаква мимикрия няма да ги спаси.НИКАКВА. Идиота си е идиот , качественият човек е качествен като ЧОВЕК. ИДИОТИТЕ ще бъдат изкарани на показ , дълбоко съч убеден. |
| Мето, Объркал си се. Преди десети съм бил студент и аспирант, не държавен служител. В 2003 г. самотно издигах лозунга за отваряне на архивите на службите към 31.12.1990 г. и лустрация на сврзаните със службите, заемащи в момента държавни и други обществени постове над определено със закон равнище. |
| Бивола се изказал в стил д-р Илиев. Бивол, колко хора (писатели, журналисти и т.н.) са били избити и маргинализирани след Девети бе? Не си ли чувал? |
| Пиесите на Сартр се играели в окупирания Париж и имали успех. Константин Павлов е голям бълг. поет. Г. Марков е бил приближен на Т. Живков, доброволно е избрал свободата, живят е тежко в емиграция и е убит злодейски, и също е голям бълг. писател. |
| Чичо Фичо, така е най-лесно, без имена. Чувал съм за Вапцаров, Гео Милев, Хербст и т.н., ама преди девети. Съществуването на избити, а не приобщени таланти преди девети обаче като че ли противоречи на теорията ми за контролираните общества, защото България е била монархия през това време. Теорията ми обаче не важи при германски цар на българи, съюзник на Хитлер, в разгара на световна война. Не говорим за изкилиферчени общества. Дай имена от нивото на гореспоменатите, избити и репресирани, а не приобщени, през комунизма, особено през годините на които сме съвременници. |
| Чичо Фичо, нали знаеш, въпрос на вкус. Както казах, Георги Марков е повече политически мъченик, отколкото писател. Димитри Иванов пък ми изглежда като да е повече писател, отколкото политически мъченик. Даже никак не е политически мъченик. Лично за мен (личен вкус, нали) Димитри Иванов е до голяма степен писател, какъвто бих искал да чета. Марков пък (грях ми на душата, че ще го кажа, ама нали водим искрен диалог) списва като да се е учил в читалишния кръжок по литература, толкова голям български писател ми изглежда да е. А това пък за Сартър, дето пиесите му ги играели в окупирания Париж и имали успех, и то ни в клин, ни в ръкав. Можеш да си приемеш Нобелова награда и при двоен на Сартъровия успех, ама Сартът, успех не успех, не я е приел. |
| Хуне, сигурно имаш достатъчно причини да си превъзбуден в момента, но ако е нощ при тебе /не помня от къде пишеш, въпреки че си посочил България/, та ако е нощ, вземи се наспи. ------- BTW, май нищо не разбрах от последния ти постинг, вече съвсем не ми е ясно какво мнение отстояваш. |
честито на дежурно-възхитените от агент Стефан. продължавайте да ближете близкалката на агентурните гьонсурати  |
| А-аа, добре си пише Хуна - точни изразни средства и неподправена омраза към "успелият ни капитализъм"- блатото! Е, иска се и малко въображение понягога, за да го разбереш, ама в това му е чарът! Давай така, Хуне, ти си един от хората заради които идвам в този форум!... Редактирано от - Т_Живков на 27/11/2008 г/ 03:32:10 |
| Бивол по калдъръма, хубава теория, но приложима само за автономна страна, която се грижи за своя елит. Социалистическа България нито за минута автономна не е била, и нейният елит е бил селекциониран за интересите на чужда империя. Тези интереси са искали помиярски и русофилски елит. Първото условие за успех винаги е било непомерна русофилия, която да деформира националните идеали. А те са възрожденските идеали за свободно и европейско развитие. Това условие изпълнено, способни хора са имали възможност за кариера, както вярно отбелязваш, само ако станат ренегати, сътрудници на ДС. Тайните служби се оказаха най-полезния инструмент на Империята за контрол над България, защото бяха невидима власт, и не зависеше от общественото мнение, подобно на партийния апарат. Когато властта поомекна и престана да внушава ужас, партийния апарат стана безполезен за Империята. Остана ДС. В независимите страни, да се работи за националната сигурност е въпрос на патриотизъм. Общественото мнение в България правилно усеща, че ДС са били/са инструмент на чужда и антибългарска идея, и затова принадлежността към ДС за него е срамно. Ренегатството иде от предаване на Българската Възрожденска идея, не на социализма. Това е добре известно и на самите ренегати - те се крият и спотайват до последно. Колцина излязоха да разкажат за 'подвизите' си. Каква разлика даже с кагебейците в Русия, които изписаха цели библиотеки със спомени - някои даже с известен риск за себе си. |
Ще кажа само едно - уважавам Димитри Иванов. Не ме интересува случайно подхвърленият компромат. Наивно би било да се смята че журналист занимаващ се с международна политика ще остане незавербуван от ДС по онова време. Нито е новина, нито е неочаквано. Но мисля че е срамно да продължаваме по тази тема. |
| По повод статията - да, западното християнство е извършило доста гонения. Kакто от католици срещу протестанти, така и обратно. За разлика от източното християнство. Но това е друга тема. Който не вярва, нека се запознае с историята. За съвета на Шломо Авинери - има и друг вариант. Да гласуваме именно за управляващите. Да, те са разработили схеми за усвояване на капитали. Изградили са обръч от бизнес партньори. Но са си и напълнили търбуха. А сегашната опозиция ще дойде с много по-голям апетит. Да си припомним какво направи НДСВ Бих гласувал за зелените наистина, стига да знам кои са истинските. Редактирано от - spectator на 27/11/2008 г/ 06:52:48 |