Отиди на страница:
Мно-ого тънка струна Темплар. Най много да изядеш боя на някой мегдан, докато свариш да обясниш разликата между гордея и възхишавам. Когато гърдите ти пълни са, юмруците са корави, а остроумието замъглено. В тозий момент най-добре викай Ура-а! и не се прави на философ-оратор, да не ти изскубят брадата.   Редактирано от - Гн Фотон на 29/11/2008 г/ 02:18:57 |
| "Не се гордея, че съм българин." Пий две `апчета и ходи на... абе, около майката да е... Т`ва ве.сник толку ли оглупя, че по прости бли.гове да ходи? |
| Аз па се гордея , че съм българин.Син съм на велико племе рекламирано от онова време.Навред в Париш Тексас и Алабама заброди слух.Ебач пристигнал от балкана ебе та вдига прах и пух..... |
| За християнина гордостта е смъртен грях. За американците гордостта е нещо положително, важна част от самоличността на човека и групата, независимо от всякакви действителни или мними минали заслуги на други хора. Примерно горд съм, че съм потомък на човекоядци от Нова Гвинея или Сандвичевите о-ви = знам произхода си и съм такъв, какъвто съм, макар да съм и модерен човек и американец. Така и у нас - "и се гордея, че съм син на бълг. рабитническа класа", че съм четвърто поколение висшист (моя случай), че съм от "будно българско семейство", от "(сега западнала) люлка на българщината", "my red hot Bulgarian pride" (щерка ми в 9 кл. на стария си май спейс). Българите не са ревностни християни и са склонни към положителна американска гордост, че са българи (особено като живеят в САЩ или пребивават на запад с добро финансово и социално обезпечение), но за съжаление и негативната гордост, маскираща компекси, има място, и с нея трябва да се борим. |
Фичо немой така бе 4-то поколение висшист . Пак разтягаш локумите , ние да не сме твоите американски "слушатели" . Н-то поколение измекярин си май. Айде оди у кухнята да пиеш една студена вода ама не пали лампата да не харчиш ток , че нали пестите сега покрай кризата . Я раздуй у кой университет е учил прадядото ти  |
Статията си е много добра.  И на Брайтмана Горе-доле същите работи мислех да пиша по повод ника Bulgarian And Proud Of It. Пълен булшит. Като нема с какво друго - дай да се гордеем че водата на р. Бързия тече бърже по нанадолнището. Па барем да беше написал на български , а то .... заеби. |
| Те тука за е патакламата таз ниделя. Я па читем и не вервам на очите си как изобще е възможно дургарите от веснико да се опитват да провокирват форумното братство с некъв си блог на некъв си тъпанар, де се бил възхищавал, ама не се е бил гордял с предците си. Народ без минало нема бъдеще, приятели. Народ, де не оценява подвига на героите, отдали живота си за свободна и по-добра България, не заслужава Свободата, приятели. И народ, де открито се подиграва със свойте си герои, не е народ, а мърша. Я отколе съм казал...време е да се напише една-единствена история на балканските народи.Историята такава, каквато е била.История, от която секи народ и дръжава да си земе поука, а не да я използва за поддържане на омразата. История, у която секи народ ще намери както тежки времена, така и герои, с които да се гордее. Паисий, Левски, Капитан Петко, героите от Съединението... Дълбок поклон пред паметта на твойте герои, майко Българийо! |
| Темплар, не та знам де живееш, но що не отскочиш да поживееш за малко у Туркие и да пуснеш у некво издание колко е тъпо турският народ да се гордее с Мустафа Кемал, та... Белким видиш разликата между Свобода и слободия. |
| Шаби, В Нанси, двама братя, но по туй време вече имало и Висше у-ще в София (основано 1888). Майка им, бабата на баба ми, е завършила некви курсове в Букурещ преди освобождението, не го броя за "вишо". Баба ми е завършила СУ в 1934. Те са три деца с "вишо". Дядо ми е завършил архитектура след девети, преди това бил учител. Баща ми са двама братя с "вишо". Ние сме братя с докторати. Жена ми също е с докторат, брат й също. |
| А има ли Туркие шахматист-шампион на свето? Има ли си шампионки по художествена гимнастика? А шампиони на свето по фигурно пързаляне?/Верно, тоа идиот изтрепа невинни хорица, ама не тва е важното./ Некой турчин да е литнал из Космосо? Нема, мамка им тъпа анадолска. Де го чукаш-де се пука. Па е тръгнал и за общочовешки идеи и ценности да ми говори, умникът му с умник. |
| Казах ти веке, Светльо...от трън, та на казък. Ти му казваш, че секи български гражданин требе да се гордее с героите на България, то та пита колко световни изобретения е имала Туркие. Ка да не го разцалуваш умник кат тоа? |
| Автора безспорно е прав. Обаче въпроса има и колективната страна - на тази тънка струна свирят политическите партии и всеки, който се опитва да манипулира общественото мнение в една или друга посока. В резултат около нас е пълно с индивиди, които като ги погледнеш от едната страна виждаш безкрайната и заслужена гордост по принцип, а от другата - загриженост как на другите им били "промити", мозъците. В известен смисъл пак гордост, че те не са се подали. В този случай базирана на лични качества, разбира се. За пръв и последен път. * Тия процеси почват да се култивират още в детската градина - когато детето изпитва повече удоволствие от далечен исторически факт, отколкото че е нарисувало най-хубавата рисунка. Причината - в колективната гордост няма противопоставяне - всички са еднакви. Получава се взаимно възбуждане и засилване на ефекта. По нататък идват левски-цска, Варна-Бургас и какви ли не още поводи за гордост. И така цял живот. Не е лесно. За индивидуална изява остава малко време. А и е по-трудно.  |
| Нерде Амбол, нерде Стамбол... А я си мислех, че тъпанари кат този Темплар са единици. Прашчайте, братя българи...и Асан е хора, ама щом повечето от вас са убедени, че вам герои в минало време ви не требет-нека вий да сте прави. Аре, бегайте у съседната статия, та да отдадете почит на гироите на нащо време-скинари, свинари.... Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна.... Редактирано от - Bay Hasan на 29/11/2008 г/ 05:09:30 |
| Браво на автора!!! Така че гордеенето е специфично състояние на духа с доста тясно приложение - може да се използва само по отношение на : 1)лични постижения или 2) колективни постижения, в които си участвал лично, както и в случаите, когато 3) сме направили съзнателно правилен избор. (the choices we make...). Приложено по отношение на чужди постижения и обективни дадености, гордеенето е противопоказно, доколкото е белег за културен провинциализъм и комплекси. Подписвам се под всяка дума казана тук!! |
Ако ще се гордееш с Ботев и с Левски (не футболните клубове), то трябва да е извън България.Аз пътувам из цяла Европа от 1985 година.Само един-единствен път съм имал повод да бъда горд, че съм българин.Това беше след подвизите на Пеневата чета в САЩ 1994-та.Казвам неща които съм чувствал със сърцето си а не които някой ми е казал.През останалото време много пъти ме е било срам и даже яд, че съм българин.При леката насмешка в очите на събеседниците като им кажа откъде съм (особено след 1990-та), при униженията от наши и чуди митничари и полицаи като разберат, че съм българин (не знам сега но преди, като минеш с кола през Европа особено бившия соц лагер трябваше да имаш много здрави нерви още от Румъния почваха "закачките", бакшиши по границите, глоби за щяло и нещяло по пътищата и т.н.).Българинът беше а и сега е абсолютно безащитен навсякъде.Нали си спомняте българските медици??И аз съм изпадал в подобни ситуации и същото ми се случи.Обадих се в посолството при нужда и отговорът беше:"Ами виж та се оправи там някак си... Не мога да безпокоя посланика сега заради това..."  |
| За последно, Светльо...нерде Амбол-нерде Стамбол. За "де го чукаш-де се пука" нема да та подсятам, щото видно от бисер като "Все едно аз да одобрявам това, че крал Марко (Крали Марко) е бил турски васал и да се радвам на завоеванията на Баязид в България. Е няма как да стане.", де си го изръсил, ти изобще не си у час, приятелю. Ако беше...щеше да се усетиш, че никой не ти е казвал да се гордееш нито с измислени наши, нито с истински иноверски герои. Иначе разбрах, че не бива да се праим на по-българин от вазе-прости ми таа слабост. Както разбрах и защо покрай българскийо казан у ада е немало гяволи. По-големи гяволи от самите българи май наистина нема. Редактирано от - Bay Hasan на 29/11/2008 г/ 05:38:25 |
| Убедих се, че хората навсякъде те мерят по статуквото ти в момента и може би са прави.Имал си история - ами всеки има.Какво да кажат египтяните?А гърците?Иранците (персийците)?Испанците (цял континент им говори езика)?Турците с тяхната мощна в миналото империя??Айде замислете се като срещнете иранец или египтянин каква асоциация предизвиква това у вас??За турците не говоря там нещата са по-различни и много по-сложни.Като кажа на германец или скандинавец, че ние едно време така и така и той лекичко се подсмихва и само дето не ми казва "Били сте... Абе нали бях в България миналото лято и знам за какво става на въпрос... А и като сте голяма работа що щеш тук??" - и нищо не можеш да му отговориш.BTW бях в Норвегия когато българските цигани нападнаха Осло автобусите - е га ти срама беше... Не ща да си спомням... Та така с гордостта... |
| Като бях в Германия, там също ми направи впечатление колко турците и югославяните се гордееха с националността си.Окачваха си знамена по балконите, по мачовете ревяха за техните си отбори, в колите им трещеше съответната музика и постоянно говореха колко тъпи били немците, колко загубени и т.н.Веднъж с мой познат немец дискутирахме това и неговото мнение беше: "Като са тук са горди с националността си, защото са различни и за много от тях това е единствения начин да станат забележими.Като са там (в Държавите откъдето произхождат) са горди, че живеят в Германия, говорят немски, взимат големи заплати, имат хубав стандарт и т.н.И една подробност - никой от тях не иска да се върне в бащината си държава. Та така с гордостта... |
| Доста примитивно е въпросът да се измества на плоскостта на нихилизма, на омаловажаване на героизма и постиженията на предците или на съвременните сънародници. Фактически, проблема е по-прост се свежда до следното: Когато Топалов стана световен шампион по шах, аз, който от шах разбирам само как се местят фугурите, изпитах едно много приятно чувство. Всеки ден ходех на съответния сайт да проследя какво става, страдах и се радвах. В един друг момент от живота ми получих съобщение, че на базата на проведеното интервю ме приемат на работата, за която бях кандидатствал. Във фирмата, която от България си знаех че е номер едно в областта, и на чиито продукти съм се възхищавал на времето. Също много приятно чувство. Въпросът е: това едно и също чувство ли е, или са различни чувство. За тези които виждат разликата е ясно че ако едното е гордост, другото не е. Може да е благодарност, преклонение, възхищение или комбинация. Няма нищо сложно, нищо анти-българско и нищо противоестествено в тезата. |