Отиди на страница:
Април, и от мене една  Един от тия дето не са разбрали за какво става дума е българо-турския американец.Той като си извади езико от дугановия дирник умирисва целото виртуално пространство. |
| Карамфилов, Системата я правят хората, поддържат я хората и я развалят пак хората. Системата е в основата си идея как да се регламентират връзките между елементите (хората) и да се регулират общите части. Идеята за уреждане по един или друг начин зависи от манталитета, колективната предистория, религията и т.н. Разликата между цивилизованите и нецивилизованите, възпитаните и невъзпитаните е следната: На невъзпитания му липсват първите няколко години, а на нецивилизования - последните няколко века. Свойствата на един материал се определя от особеностите на изграждащите го елементи и атоми. Характеристиките на един колектив или социална структура се определят от характеристиките на индивидите. Ако индивидите имат възпитан морал и манталитет, който ги мотивира да си съдействат и взаимоподкрепят системата ще изглежда по един начин. При нея индивидите имат вътрешна готовност и потреба да поддържат ред. Ако индивидите са склонни да се преметнат един друг и основно се пазят да не се минат, а да авантят нещо от общото и да си го приберат на топло в къщи - каквато и система да се наложи - никога няма да тръгне, защото тия дето трябва да я поддържат и наложат са със същия манталитет. За такива всеки порадък основан на общ закон е про-форма, за заблуда на врага. Принципната разлика между нас и цивилизования свят е следната: По цивилизования свят, ако някой не спазва установения ред - другите почват да го тормозят за да го вкарат в пътя - обаждат се на общината, викат полиция и т.н. Т.е. цивилизованите хвърлят усилия да цивилизоват дивите. Така цивилизованите стават с едини повече, а дивите с един по-малко. У нас, ако някой не спазва установения ред, останалите започват да казват: "Ама как така, аз ще се мъча да спзавам реда, пък той няма? Защо аз да се мина, а той не. И аз не ща да спазвам реда". И не го спазва. Така у нас на цивилизования се оказва, че му тежи цивилизацията и само чака повод да се вдиви отново. И в крайна сметка дивите стват с един повече, а цивилизованите с един по-малко. Т.е. българинът копнее за дивотията и цивилизацията му тежи до непоносимост. Славейков не случайно е изстенал: "Напънала ни е една цивилизация" Българинът мрази реда. Той обича уреждането. Българинът мрази универсалния закон. Той иска законът да е само за него. За българина да цивилизоваш другия е бош лаф работа, минавка, идиотизъм. За цивилизования свят идиотизмът е да оставиш идиотите да ти налагат правилата. За нас идиотизмът е да се мъчиш да вкараш идиотите в пътя. Това е фундаментална разлика. И следствията са фундаментални. |
| Заседяхме се нещо Все няма и няма едничкото нещо, което би оправдало това седение Т.е.признатата като значимма от всички българи ..поне от всички минали оттук, ценност Тук претендиращите на особената интелигентност би трябвало поне да се опитват от време на време да мислят, да питат, да се съмняват ...на какво вярват всички а не по единично Изглежда няма такова Нещо А значи няма и Нацията - има семейно-корпоративните дружби, другарства и корпорации. Резултатът не е закъснял - конфликт на интересите. Тотален и всепоглъщаш. Остана само гордостта...че всички сме такива и няма от какво повече да се гордеем освен от самите себе си Евала и поздрави |
| Защо не се получава?Даже не питам любителите и дописниците Защо не се получава у професионалистите? Поради една причина Липса на една единствена, но истинска ценност, заседнала дори и по невнимание някъде в остатъците на душата. Е, няма и остатъците. ...сега, не знам. Тъжно е. Но като няма, няма. Това е цинизъма на положението ...вери сори  Понеже цинизъма не е уникален дар а общо достояние "Сега4 беше място, където остатъците от душата можеха поне да се припознават Сега и това изветря Аз си пописвам другаде А тук си пописват другите Так се разминаваме А не бива  Редактирано от - Минавам от тук на 30/11/2008 г/ 20:40:04 |
| Tim Как хората изградиха СИСТЕМАТА . Продадоха БТК на безценица и прибраха парсата , или стана обратното , станаха зависими от системата , наложена им от този които продаде БТК и прибра парсата. Това са ЛЪЖИ-как системите се правят от хората. Социалните и антисоциалните системи , не се правят от хората. Хората са градивен материал С тухлички , може да построиш , и дворец , и затвор . По тухлите предварително не можеш да кажеш , какво ще се получи от строежа. Чрез хората , трябваше да се построи ЦИВИЛИЗОВАНО общество , в интерес на хората.. Пък се построи БЛАТО. Тухлички са в ръцете на ЗИДАРИТЕ. Затова ЗИДАРИТЕ , се правят на тухли и обвиняват тухличките. |
| Хунвейбине, А кой тогава прави системите? Те от нищото ли възникват? Кой ги налага? Кой ги поддържа? Кой ги усъвършенства? Кой ги корумпира? |
| Да бе строители. Врху пясъка И пушека Сега следват последствията Но това да е проблем Ще има и следващите строители и все върху пясъка на цинизъма и себегордостта И така нататък... |
За да стане човек друг, най-напред трябва да разбере какъв е всъщност. Колкото по-жестоко и точно разбере истината за себе си, толкова по-бързо ще се промени. Да обясняваш историята си само с географията си, не е най-точният начин да разбереш истината... ...Всъщност ние искаме да се промени нашето положение, а не ние самите. Парадоксът е, че докато не се променим ние, няма да се промени и положението ни. За да станем други, първо трябва да станем някакви. Станислав Стратиев (1941-2000) |
| Човекът с достойнство не се хвали. Човекът с недостатъчно достойнство търси да се издигне, като казва: Аз съм по-добър от другия. Човекът с много малко достойнство казва: Аз съм по-добър от хиляди. А човекът БЕЗ ДОСТОЙНСТВО казва: Аз съм по-добър от един цял народ. |
| Tim, Ако се разровя, сигурно ще се види, че повечето от твоите доводи и заключения съм ги изтъквал и аз, повече или по-малко сполучливо, няма място за спор. Едно различие - аз не мисля, че хората (народите) са създавали (съзнателно) обществената си система, тя им е била налагана от едно малцинство, често с огън и меч. Дори и в тези масови социални катаклизми, наречени революции, мнозинството е било пасивно, оряло си е там нивите, пасло си е овцете и когато някой е идвал и е казвал, отсега всички тук сме протестанти, то викало, ОК бе, само ни остави на мира. После идвали другите, и пак така. На нас 500г. е била налагана система основана не на закони, а на узаконен произвол и подкупничество. След това, за кратко, има опит за въвеждане на някакъв по-европейски ред - далеч не доброволно, отначало като чист протекторат. После пък идва още по-нов ред, налагащ нова религия - комунизма - съвсем насилствено. Аз не виждам до тук кой знае какъв принос на обикновения българин към системата, в която е пребивавал последните 600 г. а май и предните 700. И накрая, когато дойде "демокрацията", се оказа, че всеобщото избирателно право -най-накрая заработило и у нас! - докара на власт последните хора, които би трябвало да я притежават. И още се оказа, че повечето обществено значими фигури са били агентурно обвързани и следователно не могат да бъдат морални стожери. Възможно ли е една социална организация да бъде създадена от аморфно общество, без водачи, без идея? Или пак имаме нужда от протекторат? |
| Когато се родиш и тръгнеш с ококорени очи да опознаваш света, ти го правиш, стъпил на раменете на тези преди теб. Дали ще се гордееш с тях, ще ги уважаваш и почиташ, или ще ги презираш и плюеш, зависи от възпитанието и културата ти и от какво тесто си замесен. Онези след теб ще решат дали да се гордеят, или срамуват от теб, защото те оценяват делата ти. Нацията ни страда, да, но не от прекомерна гордост, а от духовно изпосталяване. |
| Преди сто и петдесет години един мъдър германец Тьонис точно описа гордостта на родовия човек, който е далеч от националната интеграция - гордее с кръвната си връзка, с общата воля и тем подобни прелести. Тук аплаус и даже оргазъм предизвикват точно роднинско-патерналистските призиви. А къде е нацията? Не е в своето срещу чуждото - в идеята за ценността, надхвърляща роднинско-патриотарските чувства Къде е тя в дискусията? Оцелявай по единично и бий до смърт колективно-не казват викат активистите тук и така се срещат-съгласни да следват тази "норма" |
| Tim , , А кой тогава прави системите?” Кой в една фирма прави системата! От кого зависи една такава система! Ей , хора , дайте да се разберем. За капитализъм става дума, а той е системен и систематизиран образ на КАПИТАЛА , а не на ХОРАТА При капитализма , хората са РЕСУРС , дори и когато са ЧЛЕНОВЕ или СИМПАТИЗАНТИ , на някаква кохорта , партия щях да кажа? |
| Гордостта обикновено се свързва с голямо, екстраординарно постижение в живота, което е забелязано от другите. Авторът, а и голяма част от списващите във форума искат да ни убедят, че всеки трябва да се бори така че да се гордее единствено с постигнатото от самия себе си. Да се гордеем с успехите на другите българи според тях е напълно излишно, защото нямаме дял в тях. Работата е там, че преобладаващата част от хората в ежедневието са ангажирани в ординарни дейности и трудно могат да се гордеят с това, което вършат. Защо например строителят да се гордее, че е работил добре, той добросъвестно е вършил задълженията си, изпитва задоволство от това, но чак пък да се гордее ми се вижда малко налудничаво. Пък и пред кого да се гордее, пред себе си или да излезне на улицата и да почне да крещи колко добре е работил? Същото е с шивача, със стругаря, с зъболекаря. Изхождайки от логиката на автора единствено Стефка Костадинова би трябвало да се гордее с успехите си, които прославиха както нейното име, така и това на България. А другите какво да правим като нямаме способностите на Стефка Костадинова? Така че очевидно тук става въпрос за словестна еквилибристика на автора Темплар. той просто иска да ни каже, че всеки трябва да върши задълженията си добросъвестно. Но това е встрани от темата за гордостта. |
Mrx++: Ама га бяхте нахранени при социализма вие ревяхте за политически права гласност и т.н., а сега като сте полуголи, недохранени ... рИвете. Защото, както казва един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има. А ние винаги сме предпочитали обратното. Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има. "Свободата Санчо" - Ст. Стратиев |
| Господи! Чак сега проумях! Чак сега разбрах защо ми повтаряте туй пусто "Болгар, болгар!". Дайте да се разберем, бе, господа. Националната гордост е в сърцето! Там и само там! А се проявява в делата. Ако това не разбирате - съжалявам ви. Просто защото съм прекалено възпитан, за да плюя на вас. Болгар, болгар няма нищо общо с националната гордост - то си е обикновена простащина. Да принизява националната гордост до него може само човек, който никога не е изпитвал това чувство. |
| Сократ-май, очевидно, че националният нихилизъм е обзема по-голямата част от нас, след като се отхвърля толкова важно нещо, каквото е наличието на национална гордост. Това означава, че националното ни съзнание ерозира, както чувството за принадлежност към едно цяло. Постепенно губим връзка с миналото, ние се превръщаме в дърво без корен. Всъщност, тук май не става въпрос за словестна еквилибристика на автора, както си мислех. |