Отиди на страница:
| Бай Дамянов, Ако си симпатяга, eла в Ню Йорк на гости, имаме хубава българска дружинка. Като твоето хорце, ама по-голямо. Неделно училище, детско хорче, редовни концерти, изложби. Все пак Испания е бедна страна, не много различна от България, макар по-отворена за имигрантите, но далече не колкото Америка. Редактирано от - Чичо Фичо на 29/11/2008 г/ 23:34:40 |
| Уважаеми Фичо, бихте ли се конкретизирали в какво се заклиучава мнението ви, че Испания е бедна страна? Благодаря.  |
| Чичо Фичо, въпреки че не може да си ми чичо, извинявай за следващите думи , не те познавам , значи може и да греша... Ама това твое изказване ... Пак извинявай , ама педераско ми звучи... |
Когато си бях последния път в България видях две млади момчета облечени с костюми и вратовръзки които ... чистеха парка (както казвахме едно време правеха "уборка" .Спрях се озадачен да ги погледам и ги заговорих, защото ми се видя много странно.Оказаха се американци.От някаква църква, мисля, че бяха мормони... Та тяхната църква ги изпраща зад граница за известен период и наред с другите задължения едното беше по два часа на ден да чистят.И хората си го правеха много съвестно.Нищо, че още на другия ден ставаше почти същата мръсотия.Те не се отказваха и бавно и методично събираха боклуците в чувалчетата... |
| Прав е Дамянов, не само що се касае до българите в странство, но и до останалите, които продължаваме да обитаваме нашите 111 хил. км2. Нашенецът има много хубави черти, но е ярък носител на още една, тази която пречи обществото ни да бъде споено и се превърне в силна, просперираща държава, а именно индивидуализмът. Нека само си припомним как след създаването на България силните периоди на управление, са били последвани от безкрайни междуособици между царете и "опозицията", които са водели до загубване на територии. Нека си припомним как преди падането ни под турско робство България е разделена на няколко царства и множество други обособени територии, управлявани от местни боляри, вследствие на което неминуемото е станало. Дори в Косово през 14-ти век, когато цялото православие зе изправя в решителна битка срещу настъпващия ислямизъм, нашето присъствие на бойното поле е било символично. Тъй че корените на нашите неуспехи в момента се крият далеч в миналото. Поради тази причина съм дълбок скептик, че със смяната на поредното правителство, нещата у нас ще тръгнат в добра насока. Ние сме болни от индивидуализъм. Който получи власт на каквото и да е ниво, се превръща в ГОЛЯМ НАЧАЛНИК, губи връзка с подчинените си, поддържа нормална такава единствено с онези, които са над него и с клакьорите около него, а на тези по-долу обича час по час да показва кой тук е босът и кой тук дърпа конците, съответно не се интересува от техните проблеми и от техните идеи, водещи към нещо по-добро. Затова мисля си, че за да направим силна България трябва да осмислим тази своя черта - индивидуализмът, да признаем вътре в себе си за нейното съществуване, съответно да се опитаме да се излекуваме от нея. В крайна сметка, поне според мен, тя е в основата на всичките ни беди. Не ме разбирайте погрешно, междувременно ние можем да сменяме парламентите и правителствата си, но положителните резултати, ще са частични и временни. Трайната тенденция към превръщането на България в силн и просперираща държава ще си остане една химера. Редактирано от - Тънката лайсна на 29/11/2008 г/ 06:53:14 |
| Тънката лайсна, много добре казано. Само една неточност, казал си "ние можем да сменяме парламентите и правителствата си, но..". Не е вярно. Ние НЕ МОЖЕМ да ги сменяме. Ако ние ги избирахме - индивидуализмът за който говориш щеше да се преболедува чрез публичната власт и чрез и във формалния политически процес. А това не става. Вместо да изразяват нашата сила или нашите слабости, правителствата ни са кукли на конци, а конците не ги държим ние. Това е същностния проблем на България, който лека полека се осъзнава и от Брюксел. Някой трябва да отреже въжето с което ние колонията сме вързани към кея на метрополията. Кой и как? |
| За всички , които не са живели в САЩ Испания не е бедна страна. Така както за всички , които не са живели в Африка в България живота е мизерен. |
| практичното наместване някъде не е признак на т.нар. от нас индивидуализъм и крайно време е да се откажем от употребата на тази папагалщина.индивидуализмът го пише какво е по западните учебници и е отдавна осъществен там, от където можем да си ги закупим тези книжлета и да почнем да ги разбираме нещата.изговарянето на нещата е показването на ума на светло и българина както говори, и пише на компа, така си и живее.когато мисловният ти апарат сбъркан в отразяването на основните екзистициални понятия, няма какво да очакваме, че ще се доближим до западните образци.Ние например се заговаряме за доносниците, които пак неправилно си ги наричаме агенти, шумим известно време около тях, чешем се, но ги оставяме, търпим ги да се показват на светло и да ни раздават акъл и морални предписания.даже спорим дали са умни или не, даже им се обаждаме да ги възхваляваме, колко велико е сутрешното им предаване.че възможно ли е да има по-сбъркано общество от това, което, от морално-логична позиция, вместо да ги изрине лайната, то това атомизирано /което не е =на индивидуализъм/си тори цветята в саксии.къде, пак пита, , къде, някой който цял живот ти е срал в устенцата, ще му позволят да продължава да му пърди гуменката и да ти определя какъв номер чипици да носиш.ние нямаме логично колективно съзнание, за да говорим за съзнанието на индивидуализма, а нелогичността в битието я изприказваме с този говорим език, който не покрива поятията му.и когато говорим за пореден път за боклука на улицата ни, то този боклук се намира най-първо в главите на общността ни, после в езика на говоренето, който за самите нас е станал ^конфидиционален!=дума биклук/, тайствен и неразбираем и чак тогава се появява по плочниците на градовете, за да го подритваме.спойката между хората става с лепилото на ума.ако един ум е висок, как тогава ще се съгласи и ще си избере да му поднася съдбата някой, който не може да прескочи височинта на уличния бордюр.като маса в чужбина сме толкоз толкова на мястото си, колкото домакините ни позволяват.и шаване няма.бъдещето ни зависи от нашия уни , който трябва да опита да обърне колективната ни мисловност и тогава можем да се надяваме на мечтите си, които само ги сънуваме като гладните кокошки просото |
| Пълна недомислица е да се твърди, че българинът (сртедностатистическия) бил индивидуалист. Ние си мислим, че понеже на този средностатистически бългаин акъла му е в това как да аванти нещо, да си го завлече в къщата или апартамента и да се уреди в личне пал, след което да тракне врататат си и пет пари да не дава за всичко извън периметъра очертан от визулката на носа му, че тоива било индивидуаллизъм Това НЕ е индивидуализъм, а номадска дивотия, която така и не сме изживели, а напоследък сме й се отдали в още по-голяма степен. Индивидуалистът не е номад, той си е цивилисова, но е готов да поеме лична отговорност над действията си и не чака друг да му свърши работата. Българинът в този смисъл е безотговорен колективист, който мечтае да се скрие зад анонимната тълпа и когато стане дума за личната му отговорност - да извива шия и да сочи настрана - "ми те другите са виновни, зер от мен по-убав нема!" Я вижте какво става с еврпейското ни членство: основният проблем е, че паланджосваме кой как свари чужди фондове, а отговорен така и не можем да намерим. Няма индивидуално отговорни. Затова от колективни безотговорници и номади-плячкаджии не можеш се размина. |
 На българинът му трябва , масово да навлезе в целия обем на демократичния процес на управление на общия си живот , сиреч , като съвкупност да постига ефективното му самоуправление ... Днес и у нас , това не е така , а на управляващите и креатурите им във властта , не им пука на шишарките дори ... За да е успешно и устойчиво активирането на българина в общия му живот , той се нуждае от радикална промяна на структурата на "общуване" му в него ... Туй е "камъчето" , което управляващите днес , упорито държат пред колата на фактическия , достатъчно "обобществен" българин ... На чужд гроб не плача , Господа , а на нашия ...  |
| Брей, beagle, като на сбирка на дружеството за разпространение на знания "Георги Кирков", бе...Как ги редиш. А сега пак ги повтори за кухата ми кратуна. |
hamalin, Tim  Пак се говори едно към гьотре - виновен бил индивидулизма, - типична овча, колективистка, папагалски повтаряна глупост!  Колегите Tim и hamalin правилно са отбелязали,  |
| Tim, Voltervoice българската мисловна къща е със сбъркано скеле.tim го казва, че да се определяме като индивидуалисти трябва да сме кодирани с отгоооооооооворност, както е заложено в зпадните хора.ще го опростя и ще го покажа като една гладка тухличка, която слепва с ръбовете си идеално с всичките до нея и стената е гладка.нашата тухла, която не е нищо друго освен един въргалян речен камък или ръбеста скална буца, се намества с търкане и трясък , и на това се вика обществен зид, зад който си крием краденият акъл.индивидуалиста е завършен човек, дялан камък.той е преди всичко мислещ човек, което го прави първо отговорен пред себе си и другото по естествения си път му се присламчва.когато един ден в унито ни се появят умници, които да започнат да обясняват на селяндурчетата какво тряба да представляват основнополагащите камъни на битието ни, чак тогава можем да очакваме, че ще се разделим с деситина фалшиви колективни легенди и митчета, които ни възпират да сме европейци.и колкото невероятно да звучи за някои, и чак тогава ще зпочнем и да си харесваме природата, историята, собствената биология и прекрасен език.още не сме се научили да бъдем умни, а това е причината и да се произнасяме нелогично, а това е и една от голямата причинка да подменяма и езика си с шизофренен буламач  |
Индивидуалиста е завършен човек, дялан камък. Той е преди всичко мислещ човек, което го прави първо отговорен пред себе си и другото по естествения си път му се присламчва. Много правилно, Hamalin. Но и ще добавя, че нравствеността е над мисленето. Ние нямаме нравственост, която да ни позволи да направим устойчиви и ефективно действащи колективи. Моралът е част от това, което наричаме манталитет. Основният кахър на българчето е да не се мине. Основната интимна радост е ако прекара някой друг. Тук той прилага чудеса от мислене, но го няма морала. Такъв тип хора са вечно подозрителни, че някой ще ги излъже, че управниците му са гяволи, а той е света вода ненапита, невинна като девствена козица. В общности от хора, при които липсата на доверие към другия е доминиращо се развиват устойчиви социални стуктури на ниско ниво - максимум семейството, съседа от махалата, съселянинът. Оттук най-стабилната социална организация, на която е способен подобен сбор от хора е мафията, чиято основна идея е да плячкосва чуждото, а то е много, защото всично изън тесния семеен кръг на максимум доверие е много голяма общност, от която може да се паланджосва безкрай. България в ЕС не нищо друго освен един колективен емигрант, който така и не може да се адаптира към друг тип манталитет. Темата е дълга. Но ние имеме фундментален проблем с морала. И то от векове. |
| TIM, /:/ "...Пълна недомислица е да се твърди, че българинът (сртедностатистическия) бил индивидуалист..." ......................................... .................................... Така е! Ако половината българи нагъват мазни пържоли, а другата половина си зобва само постно кисело зеле, то "средностатистическият"/!/ българин си хапва ката ден "свинско с кисело зеле", нали! Но НЕ е недомислие, а услужлива СТЪКмистика!!! Редактирано от - paragraph39 на 29/11/2008 г/ 19:55:02 |