| В деня, в който бай Лии, каза че ще дойде, и вероятно си е заминал, настана интересна гробна тишина. Димът от фишеците на видни национално-отговорни бабаити се разсея, така като и онзи от дулото на гоце в резервата и откри статуята на нашия мъдър премиер, застинал от седмица с вдигната ръка и среден пръст по оста министерски съвет - Брюксел, който знак той още си носи от Германия. Дали е бил така целия ден, не става ясно или периодично е сменял пръста с оня за носа, но тишината е покъртителна. Мене обаче все още ме вълнува въпроса, как един, очевадно неразбираем в действия, бездействия, или словестност за европейската администрация (и среден западен гражаднин б.а) премиер, е посял семето на разбираемоста в топлите сърца на някой форумци с едно ръкостискане. Другия въпрос на който нямам отговор, е как аз на никаква цена на съм съгласен да живея управляван от един човек, който с висшето си държавническо безучастие, макар по-точното да е безделие, ежедневно съдейства за укрепване на устоите на престъпноста в държавата, а отговора е - абе, по добре той, че няма кой. Може би резултата от анкетата ще ми помогне. Може пък българите да са чувстват делегати на четирисе инамкойси партиен конгрес. Знам ли! |