Отиди на страница:
| Личният живот на премиера изобщо не ме интересува Как така не те интересува А за какво написа това стилно изложение, а? |
| "Рангът" на Станишев е до голяма степен фасаден. На него не му обръщат внимание на заседанията на министерския съвет, та е нормално самият той да не се възприема съвсем като като истински министър-председател. Реалният премиер всъщност е т. нар. съвет на тройната коалиция. - Днес чета интервю с бившия цоциалист Александър Маринов за управлението на Виденов и на Станишев и не щеш ли съм съгласен с всяка дума. Натиснете тук |
| Все повече се налага хипотезата, че в БГ преди някой да пипне големия кокал, ранг, пагон или служба първо му бият една инжекция да не помни кой е, после идва хирург, реже му тънък процеп в главата и му мушка миниатюрен чип. Така отговорния другар почва да не вижда, да не чува и да не чувства околната действителност и чипа пропуска аудио и видео сигнали само за това колко е способен, умен, некрадлив и отговорен. Така можем да си обясним странните реакции и превъплащения на сегашния премиер. Нещо като модeрнизиран-чалга вариант на „приказка за стълбата”. |
| Гледай му акъла и му крой капа! 45 години комунистическо възпитание и управление на селски каскети не може да мине без да остави поражения. През цялото това време ""интелигенцията"" подмазвачески възхваляваше ""постиженията"" на селските каскети. По-простите хорица са повервали... |
Как така не те интересува А за какво написа това стилно изложение, а? ако го беше прочел, нямаше да питаш. всъщност, не знам, май и четенето не помага. |
Като се явил в подкрепа на приятелката си не му било по ранга, а по ранга ли му е да го обявяват за нечия любовница? Предпочитам да ръкопляска на приятелката си. |
| ..мда, личния му излузган животец изобщо не ме интересува.., но щом си го набутва за PR акция ще ме накара да се замисля за няколко неща: 1.Защо го прави?Като секс-бушон ли се изживява, комплекс или гузно оправдание? 2.Очевидно е че за близо четири години мандат служебния му живот не блесна с нещо приятно!Дали тази нежна творческа експлозия у него не е опит да стопли душите ни, да размекне сърцата ни и да замъгли разума ни за... гнусната действителност на управлението им? ---- Накратко..Нищо ново или по-различно от поредната долнопробна сценка предназначена за дебилнио електорат! Има ограбени европейски пари, които можеше да се превърнат в инфраструктура, дето да направи живота ни по-нормален, държавата ни по-модерна. Има мафиотизирана държавна бюрокрация, подкупна съдебна система и деморализирани силови ведмоства. Има ширещи се беззакония, картелизирана 'пазарна' икономика с назначени 'бизнесмени'.. Има.. и т.н. Това ме интересува, а не личния му живот, ватманските му забавления или скалъпената му от статии във в."Работническо дело" книжка...  |
Шутаранга според мен в случая, би могло да бъде продължението на две (детскоспоменни) рога пред каруца... дървени... с жлебове отгоре^... Дъски спомени само.  |
Авторът -  дипломати да приемат чуждо гражданство; И консули за месец, и консули  !Йерархията е важно нещо в обществото. Което и да е то. Просто демонстрира отношението към постиженията на всеки. Най-големият бандит е главатар, най-умният е почитан мъдрец. Не пред двореца са отишли българите след Ньой, а пред дома на Вазов. А у нас демокрацията се възприема като всепозволеност, общо равенство, начин за избиване на комплекси. Лили Иванова звезда /местна, но звезда/, и всякакви "брадъри" звезди. Висши чиновнхици си играят на демократичност. Един президент прескачаше огради, та дасе ръкува с бабите. Министри играят карти с мутри. Премиерът се пече с гаджето си на всеобозрение. Пак ще цитирам разговори от онзи ден. Детенце на около 7 години. И молещата го за нещо баба. Крясъци: "Остави ме, п*тко!". Баба? Възрастният човек в семейството? Уважение към корените? Майка с дъщеря. "Прави ми лошо впечатление, че говорите на госпожата на "ти"- "Ама те Иван и Митко, майките им казали, че тая простата даскалица няма на какво да ги научи". Малките деца - в детски градини и в училище - говорят на възрастните на "ти". Независимо дали е директорът или стар човек някой. Като че са играли допреди малко на пясъка. А за самозваните "началници" - полицаи, шофьори, продавачи - които говорят на "ти" и така избиват комплексите на обслужващия персонал... Съответно - огромната трудност да уважваш някой неуважаващ се. Премиер - неграмотник, с неясна /да бе, неясна  / сексуална ориентация, мазен и властолюбив президент, крадливи /за някой и доказано!/ политици...Е, как да ги уважаваш? И как да разделиш отношението си към поста и човека?Липсата на аристокрация е довела до фактическо изравняване на българите. Но не нейде нагоре, над сивотата, а според нивото на най-долния. Простакът се взема /и е вземан!/ за мярка. От там - класическото принизяване на другите, за да излезеш поне малко ти на някакво ниво. Общото! Та и премиерът, приел, че е достоен да ръководи държавата - въпреки че сам би трябвало да усеща колко неграмотен, некадърен и неподходящ е! - търси някаква изява и похвала. И, след като сам не може - отива да парадира, че има официално гадже. В случая той търси начин да повдигне собсвеното си, влачещо се в калта, реноме. Без да помисля, че сваля реномето на глава на изпълнителната власт. Йерархията е сложно нещо за сложно упраление на сложни народи, На нас ни стига всеобщото братство. На прегръщащите се край трапезата налюляни вече хора. Които освинването прави еднакви и неразличими. |
| Затова и всяка обществена йерархия е възможна при предпоставката, че някои неща са недопустими за някои постове, макар да са напълно допустими за "човека изобщо". Липсата на този усет води до варварска разпуснатост дори тогава, когато човек я оправдава с правото си на щастие, със свободата Абе щеше да е сеир, ако гледахме Мара Малеева да танцува, а бай Тошо да се наслаждава на заложбите и. Или пък Жельо Желев... |
| Значи. Можем да пишем и гледаме личния живот на Моника и Бил, Тони и Чери, СуперСарко и Карла, Чарлз и Камила, а не можем да приемаме личните изяви в обществото на нашите политици. За мен е признак на нормалмост, дори и да има преднамерен пиар. Нека станем нормални, а не само да осъждаме. Напомня ми за друго време и нрави. |
дипломати да приемат чуждо гражданство;  * Малеййй, туй не е ли за наш Фичо? Ами той авторът май е бил преподавател на Фичката и Нелито. И май Нелката каза, че бил много слаб. Мале, мале. * И що дипломати да не приемат чуждо гражданство, след като Желю Желев можеше да ни бъде президент?  |
| Брайтман Умишлено или не, авторът прави три недопустими смесвания ...- (1.)обществени роли, (2.)комплексарщина ..., (3.) далаверите. Как да са недопустими като се смесват пред очите ни във въпросната "личност"? Парашутист неспособен да се справи с обществената си роля. Обществото му се присмива и той изпада в комплекси, които избива с писане на бездарни книги. Всичко това в името на далаверата. Станишев може да идва и си отива от властта когато е необходимо и от това психичното му здраве и личността му няма да пострадат. Това вече е достойно за анализ: 1. "може да идва и си отива" звучи като многократно действие. Дано си се пошегувал. Да поверваш отново, че честната калудка пак е честна след като и тя и кака и са ти натрисали т****р (сакън, нищо общо с тайнствената болест на братчеда)?? 2."когато е необходимо"? Кому? Ако беше на обществото нямаше да се налага да пълни книги с тъпотии. 3. "психичното му здраве и личността му няма да пострадат" защитени от тепегозлък, гьонсуратлък... не човек а желязо. |
| ПРАЗНИЧНИ ШУТАРАНГИ: * Известен френски дипломат закъснял за банкет, даван в негова чест и с влизането си в салона седнал на първия свободен стол. Един от организаторите се провикнал: -Господине, вашето място е в средата на масата! -Грешите! - отвърнал дипломата. Средата на масата е там където седя аз. * Веднъж Людвиг ХІV (Кралят Слънце) заповядал незабавно да се яви при него изповедникът му. Последният, обаче, закъснял твърде много и се извинил с думите: "Беседвах с Бога, който все пак е по-голям господар от Вас, и поради това Вие ще трябва да ме извините, задето Ви накарах да почакате малко." * Сен Симон пък съветвал висшите магистрати да ходят по коридорите на съда с тоалетна хартия в ръка, за да подчертават с това, че и те са хора, ако не като, то подобни на другите. * Потемкин, новият любимец на Екатерина ІІ, изкачвал дворцовата стълба и срещнал граф Орлов. "Какво ново има?" попитал Потемкин. "Нищо особено," отвърнал Орлов, "освен това, че аз слизам, а Вие се качвате." |
| Между другото, чувство за недопустимост трябва да има и при избора на поприще. Помните Паркинсон за нивото на некомпетентност? Та по този въпрос - малко мисли. Почти по темата. -------------------------------- В един от романите си блестящият майстор на реалното фентъзи Тери Пратчет казва, че само тринадесетгодишните трябва да стават министри. Защото те всичко знаят и могат. Или поне си мислят, че знаят и могат. Което е аргумент за изчисляване възрастта на нацията ни. Най-много 13 години. Или поне – със сигурност – един вечен пубертет. Така е – у нас всеки мисли, че може и умее всичко. Само дето не се е залавял. Обаче е убеден във възможностите си. Слаби ученици с асфалтирани мозъци увещават околните, че биха могли да са отличници.Е, ако поискат...Полуграмотни политици влизат във всякакви комисии, учреждения, министерства, готови са всичко да ръководят. Че какво – не са опитали, не са го сторили. Едва взели тапия за средно образование люде са убедени, че могат да дават акъл на околните – независимо дали онези са висшисти или са майстори в някакъв занаят. Колко му е – нали е демокрация? Днес няма енциклопедисти. По простата причина - науката така се е разпростряла във всички сфери на реалността, че не стига не един, ами маса животи, за да овладееш знания и умения за ставащото. Което не означава, че не можеш да добиеш нужните за разбиране знания в някаква област. Но! Да овладееш - тоест, да се подготвиш, да учиш, да мислиш! А това е болезнено за съвременния българин. Той си остава пубертет – иска и, значи, трябва да го има. Като при това не желае да положи труд за постигането му. Иска получаване –така, да се налее някак си в главата. Или поне да твърди, че го има. Няма как да не признаем – невежеството и посредствеността, съчетани с огромната претенция за всичкоможене, са стил на съвременния живот. Болезнено, но истина! Погледнете колко “майстори” се навъдиха – от видните фалшивещи гърдогъзобузести чалгаджийки и педалски звучащи балерини /не е ли така мъжкият – мъжки ли? - род на балерина? Балерин?/ през плочкаджии, фаянсаджии, зидари, сервитьори до политици, министри, чиновници. Натежава необикновената лекота в мислите, лекотата на лаика, който не е пробвал, но може и да може! А, като пробва...сещам се за вица, дето питали един полицай може ли да гледа деца? Не бил пробвал, но колко му е - ще ги гледа, не – ами мамицата им ще разплаче! И не щат родните всичкоможещи труд и пот, мъки мисловни и физически, планиране, проби, неуспехи и – чак накрая – успехи и реноме! Дай им на тях слава и блясък! Та с какво е по-добра Лили Иванова от начинаещите певачки? И тя е човек, има два крака, две ръце, гърло – защо те да не са като нея? Че и по-добри? Спомнете си гущероподобното същество, което в "онзи" ВИП Брадър представяха за писател. Демек, нещо като Вазов, Ботев, Елин Пелин, Йовков. Нали и те са писали думи, и книжки са имали, макар и без славата на един брадър? Така се появяват рояците разочаровани неграмотници, сърдити, че светът не ги разбира. И не им дава – както те смятат – полагащото им се. Защото и те са хора – какво толкова, че са невежи, некадърни, претенциозни не според заряда си? Какво могат да създадат подобни хора? Освен с ярост да рушат, да правят революции, та да отмъщават на успелите и можещите. А дотогава да се вайкат как някои им пречат – на тях, на убедените в незапочнатото си гениално дело. Реалността е истинска. И затова –жестока. Към нежелаещите да се оценят критично. И да седнат, пък поучат, помислят, попреценяват. Финал. Преди години мой приятел се разговорил с някакъв селски пъдар. Та оня го попитал какво работи жена му. “Журналистка е, рекъл нашият, пише”. Пъдарят погледнал строго и твърдо казал: “Абе, пише! То и аз знам да пиша. Ама кажи какво работи!”. |
