Аз съм живял в кампуса на Пен Юнивърсити в Филаделфия-САЩ. Там да не мислиш, че студентите правят отряди за самоотбрана, не там щатската полиция си върши работата. Парво не ти личи да си бил там с тоя тесен мироглед, но всичко е възможно. Второ изказванията ти си противоречат логически - по-горе дрънкаше, че те това бил капитализЪма, а тук щатската полиция си вършела работата. Вземи се изясни все пак. За педерунгели пък те съветвам да не отваряш дума поради очевадността на настоящата ситуация. Ай сега повтори и те че Костов ти е виновен и отбий някъдеи запорожеца, че ни писна. |
Двукръстия: Аз съм живял в кампуса на Пен Юнивърсити в Филаделфия-САЩ. Там да не мислиш, че студентите правят отряди за самоотбрана, не там щатската полиция си върши работата. Я, това да не е признание, че при гадните капиталисти имало работещи държавни структури?!? Марксе, да не си се натряскал? |
Четейки спомените на форумците, с умиление си спомних как гледах концерт на Мими и Развигор през есента на 1979 год.в стол четвърти. Ех, кеф и купончето* тъкмо бе скочило от 40 на 50 ст. ----------------------------------------- ------------------------------------- * Да не се бърка сегашното значение на думата "купон" с тогавашната! |
Mrx++ nanyac Шъ тъ изпратим тебе да им вдигнеш главите на студентите. Точно това е работа на държавата, а не на студентите. Държавата е фалшива като реформиран комунист, не се прави че не знаеш. Аз ни за митингаджия ставам ни свирки правя така че ресто на предложението да им ги дигам. Но ще допълня: мълчаливите многострадателни протести е доказано че не вършат работа. Сопа требе. |
Фичока живял 12 г. в студентските общежития. Като синче на едрата комунистическа номенклатура не е имал финансови проблеми да живее на квартира в центъра или без пари в квартира на предприятието на тейко си. Нито изглежда толкоз тъп да „следва” 12 години. ПРОСТО в студентското общежитие е било идеален агентурен терен за слухтене, донасяне, срещи с водещите офицери(с генерал м/у тях) и заработване на кинти. В мънзаркото апартаменЧе в Манхатън сигурно продължава същия „бизнес”.. |
Заобикаляне на проблема, а не неговото анализиране с цел търсене на решение. Студенти към нестуденти , вероятното съотношение е минимум 1:3 , през деня , а през вечерта и нощта вероятно 1:20. Наричаният по инерция студентски град , отдавна е мутирал в колониален град , където с бедността и мизерията на студентите се мародерства по най свински начин. Гето?Как гето?Гето с казина и дискотеки , това е ново семантично откритие.За ВЕРТЕП става въпрос , за сборище на селяндурите и мутрите , които са елитната прослойка на капутетата. При тази явна метаморфоза е съвсем ясно.Фичо ще си разнася гърнето , ще му показва съдържанието , ще дрънка.Други ще си напрягат гърнетата , които отдавна са из пърдели .Смрад и никакъв срам от лъжите.Трагедия е Блатото. |
..дали е в Студентски град, някой друг квартал или пък е друг град - все тая! В България е така.. Държавата отдавна не осигурява сигурноста на стадото - едно от най-важните си задължения и празнината е запълнена от мутри, групировки, псевдозастрахователни дружества гангстери, корумпирани съдии, полицаи и прокурори.. Положението отговоря на визията на болшинството от електората... |
Ганю, Как не те срам? Все пак аз пиша с името си, ти си един анонимен боклук. По темата. Живеехме в Студ. град като семейство, реда за семествата беше по-лек. Като ерген живеех на квартира на Докторския паметник, получавах от наште 100 лв на месец за всичко. Квартирата беше 40 лв. (4 човека). Като се оженихме и най-после отидохме (не беше хич лесно, нямаше места, месец и половина спахме по приятели и си ходехме всеки уикенд на стоп в Пловдив при бабата) в Студ. град втори курс - се родихме. Наема беше 9 лв., имахме вече и стипендии за успех (първата година аз нямах стипендия). Завърших, изкарах аспирантурата, почнах в БАН, след това Външно - и си живеехме там, нямаше къде другаде. Нели беше два пъти в майчинство и защити един месец преди да тръгнам за Америка. Външно нямаше жилища, за БАН да не говорим. Опитвахме се да направим кооперация, направихме и огранизация на жителите на Студ. град с дългосрочни влогове. Накрая, като тръгвахме за Америка, исках от Външно да ми дадат поне склад да си оставим багажа - предложиха с голям зор ми едно влажно мазе до зоопарка и отказах. Раздадохме си покъщнината на приятелите в Студ. град, на брат ми, пратихме по нещо на бабите и тръгнахме с 8 парчета багаж - 4 куфара и 4 кашона, от Илиенци. Бях на 32 г. доктор по философия (двама доктори де) с две деца. Как такъв човек се връща в София след първия мандат? Къде се връща? Сега като гостуваме на разни домове, виждаме стари наши неща, като музей на стария ни живот. Но, още веднъж, живота ни в Студ. град беше щастлив и - да кажем поне - адекватен материално. Да дава господ на всички млади семейства. |