Добави мнение Мнения:4
Според него хората се вманиачават все повече в собствените си деца и все повече пренебрегват чуждите. Ето това е!  |
| ау дааа.. фрустрираните тийнейджъри.. Натиснете тук Натиснете тук Редактирано от - Perkele на 22/12/2008 г/ 11:51:10 |
| Все още знанието е това, което въплъщава заветната цел, която смятаме, че трябва да преследват децата ни /предимно от чист прагматизъм/. В краен случай, последните години, започнахме да прибягваме до думи като "възпитание", "ценности", които априори са банализирани и изпразнени от смисъл поради лозунгово-пропагандния си характер от недалечното ни минало. Като такива, те будят по-скоро негативни асоциации в съзнанието на родители, възпитатели и възрастни, отколкото действително да се превръщат в реални цели на действията ни спрямо децата и младежите. Но знанията, дори и практически-насочените такива, без ИНТЕГРИТЕТА на личността, остават смешна самоцел и, далеч, не гарантират израстването и утвърждаването на младия индивид. Мисля, че сме на път да осъзнаем, че приоритетите ни във институционалното и неформалното обучение трябва да се преподредят по нов начин - на първо място трябва да е изграждането на необходимата система от отношения /attitudes/ към изучавания обект и света като цяло /вкл и неговите йерархични зависимости/, на второ място: изграждане на емоционално интелигентни и стабилни хора, на трето, изграждане на правилни навици и умения и чак на четвърто, високо образовани интелекти. В момента, пирамидата на целите ни е все още обратно-обърната, опитваме се да крепим основата й като я подпираме на върха и се чудим защо пирамидата пада. Приемаме без възражение валидността на горните постулати за подредбата приоритетите на образованието, но или нямаме търпението и времето да работим бавно и системно за приложението им или се оправдаваме с враждебната, силно деморализираща среда в която физическото оцеляване е първи приоритет на младия индивид. Забравяме, обаче, че социалното му оцеляване ще е невъзможно без морално-духовното такова. Казано с думи прости: възпитавайте ЧУВСТВА И НАГЛАСИ, не наливайте в младите глави факти, знания и изисквания ПРЕДИ това. За първото се иска много повече време и усилия /ежедневно, ежечасно, ежеминутно/, отколкото да налееш в главите на децата няколко правила и от позиция на силата да изискваш да бъдат научени. Ако имаме приемливи цели, системно прилагани приемливи очаквания и ИЗИСКВАНИЯ и най-вече създадена емоционална връзка с децата, предизвикателствата, пред които те ни поставят ще са много по-малко. А това, че винаги са съществували и ще съществуват проблеми, предизвикани от младите, си е факт от човешкото ни битие. Егоизмът, високомерието и прекалената снизходителност /поради ленност и безразличие/ на нас, възрастните, са главните причините младите да се провАлят. Техният провал заплашва всички нас, включително и физическото ни оцеляване. |
| Лондон е лъскав, огромен и разхвърлян от гледна точка на възможностите да видиш всички полезно и нужно бързо и наблизо. Децата там просто правят това, което правят възрастните: "лутат се" / "бързат" между табели, които помагат да стигнеш по-бързо. Един възрастен пътува 1-2 часа за работа и се връща толкова. Какъв пример е това за детето? Понякога, даже често никакъв в тези часове. Това е време, отнето от възрастния / родителя да общува с детето. Не може да има друго следствие, освен различни светове. И не може да имаш време за другите деца, защото нямаш достатъчно за своето. Мисля че авторите са описали добре проблема в неговото следствие, но няма много детайли за причините. А различни светове не значи непременно по-лоши. |
Добави мнение Мнения:4