Отиди на страница:
| Сократе, прониквайки във времето и пространството за мен не е представлявал никакъв проблем да имам не само имената на осъдените, но и самоличността на всеки един от джандарите в българските "федерални" затвори. Дори и на служ_eбния комп ми трябват натискания на 3-4 копчета и хоп - виждам всичко без да съм роднина на Баба Ванга. В резултат на разговори с живи ПОЛИТИЧЕСКИ имигранти в САЩ, Канада, Франция, Белгия, Холандия и Великобритания научих, че манталитета и в нашите пандели е бил същият, но и не само това - смесването на политически с криминални е било стандартна практика, но понякога (В Софийски Централен Затвор, старозагорският и пазарджишкият) е имало надписи: НАШИТЕ МОМЧЕТЕ (крилото на криминалните идиоти) и ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА (политическата секция). Кои са били истинските патриоти се разбра от факта, че точно онези, които са работили за ЦРУ, НИКОГА не се върнаха в България до края на живота си - другите... се връщаха.  |
| Нели, а кой да го направи???? Доносниците ли? Че то в момента в БГ останаха само доносници и..... заблудени душици. Останалите отдавна избягаха.... |
| Нели, да си жива и здрава и кажи Манхатъня плува ли още или е започнал да добива варианта на Венеция, само че финансова, защото посетителите на Сашо в Механата пият хубаво вино за $2 и не им пука за никакви кредит крънчове и сривове. Между другото, виж The New York Times как ни е изтипосал: Danube (Both Sides) on Hudson. Натиснете тук Предполагам, че си чела статията, но ме вълнува един въпрос. Считаш ли, че цифрата 4000 нашенци в Ню Йорк е вярна. Освен това двете страни на Хъдзън не са само Ню Йорк, но май и малко от Ню Джързи, какво ще кажеш на чичо Спай?!  |
| Сократе, знаеш ли някакво средство за обезпаразитяване във форума. Това с доносниците вече ме отегчава, чичка Фичка не спира, то бива информираност, ама вече става съмнително. По въпроса за "Наследникът" - преди двайсетина години ми попадна четиво, не помня дали в "Московский комсомолец", дали в "Комсомольская правда" (сега са жълти вестници, но тогава не бяха), за историята на написването на Наследника. Не си спомням подробности, но в общи линии беше следното: началникът на лагера на автора разбрал, че началникът на друг лагер бил награден за това, че някой от неговите зекове написал някаква книга (не помня дали проза или поезия), в последствие наградата била заменена с дисциплинарно наказание, защото книгата не била правилна. Та "нашият" началник взел мерки хем и той да бъде награден, хем да не бъде наказан после. Пропускам как се е разбрало, че въпросния зек го бива в писането, но началникът му поставил конкретни ограничения: да бъде роман, приключенски, доброто да победи злото, да няма класова борба (много опасна територия), действието да се развива отдавна, преди възникването на комунизма, и още ред благоразумни ограничения, и естествено в съавторство с него (не с пахана) и под псевдоним. Доколко истината е такава - не знам. |
| Че предговорът е пълна лъжа - така е. Обаче, Сократе, вярно е, че историята е възникнала край лагерните огньове из Колима. Наистина не е край огньовете, а в бараката. Криминалните са искали да им "четат" роман всяка вечер - ретро, с любов, приключения, доброто да побеждава и т.н. Романа Щилмарк го точил с години. А сетне идва прегледът на художествената самодейност и "кумът" го праща там. След връщането си авторът редактира всичко - просто там е нямал достъп до нормална справочна литература. Вторият автор, доколкото знам, е началникът на лагера. Щилмарк толкова се е боял от него, че доста време го е приемал като шеф. Та го и пише на корицата. А легендата за пахана-съавтор е перестроечна версия - все още не се приемаше от хората, че е нямало разлика между криминалните и охраната. Материалът беше в "Комсомолская правда", разгърнат на цяла страница. |
| Абе не ви ли омръзна да се занимавате с тия мръсни Шпиони (Spies) Редактирано от - The Spy на 02/1/2009 г/ 19:05:12 |
| За тези, които още не са на ясно: Началото на манипулацията за съветските лагери е поставено от Н.С.Хрушчов. На ХХ-ия конгрес на КПСС той заявява: "Когато Сталин умира в лагерите се намираха 10 милиона души." В действителност, на 01.01.1953 г. в лагерите са се намирали 1 727 970 и този факт е съобщен на Хрушчов с докладна. През февруари 1954 г. му е предоставена справка, подписана от Генералния прокурор на Съветския съюз, от Министъра на вътрешните работи на СССР и Министъра на правосъдието на СССР, с точните данни за броя на осъдените от всички видове съдебни органи през периода от 1921 до 01.02.1954 г. Осъдени са на смърт 642 980 лица, но няма точни данни за действително изпълнените присъди. Според някои преценки те са около 300 хиляди. Според различни публикации на "демократичната" преса, обаче репресираните жертви са били от 5, 2 до 100 милиона души. Нормалният човек би трябвало да се замисли: От къде се взеха тези руснаци дето все още щъкът по света? |
| Твърденията ви относно житие и битие грешнего автора и написването на книгата са толкова верни, колкото са верни и трактовките, котито вие намирате в интернета. Искам да ви попитам, вие да не би да сте очевидци или съкафезници на автора, че знаете точно и в детайли, кое как е станало или сте рода с една наша авторка на исторически романи, която също като вас пишеше не само относно историческата ситуация, но и точно какво е казал хана на еди кой си и оня какво му е отговорил. Ще ме накарате да повярвам, че машината на времето съществува, но ако това стане, чакайте да прегледам дистанцията до най-близката психиатрия. Съществуването на всички тези ханове, татари, монголи, прабългари, славяни, даки, авари, печенеги, херувими и серафими, са толкова достоверни, колкото по-добър лъжец е бил творецът им. Ето защо все още някои вярват в комунизма - защото красиво са били "ужилени".  Редактирано от - The Spy на 02/1/2009 г/ 19:18:51 |
| Змей, статистиката за затворниците в лагерите, която даваш е и точна, и подвеждаща. Може само 1.7 млн. да са били за колючей проволокой, но тези, на които срокът им е бил изтекъл са били невыездные, не са имали право да напуснат селището и да се завърнат. С много от тях са били и семействата им, така че 10 млн. е достоверно. Да добавим и тези, на които паспортите им са били или в местната милиция, или в отдел кадров в завода, в който са работили и са ги получавали само при особени случаи, или за награда за заслуги. А без лични документи нито един гражданин на СССР не може да се намира където ида било в СССР, защото нарушава прописной режим. |
| Спай, за една наша авторка на исторически романи, която също като вас пишеше не само относно историческата ситуация, но и точно какво е казал хана на еди кой си и оня какво му е отговорил. съм напълно съгласен. просто, защото тя не е специалистка по стара история, а по османистика. Нито Фанагория е била столица, нито 20 години са се влачели българите към Дунава. Обаче, това не бива да се приема за принцип. ВСИЧКИ произведения на изкуството са необективни - и "Под игото", и "Хайдути", и "записките" /Захари Стоянов си признава субективността/, и картини, и филми. Авторът /ите/ показва момента и хората така, както ТОЙ ги вижда. Въпросът е доколко това отговаря на историческата истина. А за древните бароди не си прав. Има достатъчно извори, за да знаем за тях. И малко, за да знаем достатъчно. Що се отнася до връзката Щилмарк - Мутафчиева - няма такава. Не виждам защо се нахвърляш върху автора. Няма логика. |
| Спай, а за това: Искам да ви попитам, вие да не би да сте очевидци или съкафезници на автора, че знаете точно и в детайли, кое как е станало ще ти цитирам Вазов, "Кардашев на лов": — Четох и вашата последна повест; та за нея именно желаех да се разговорим... Много хубава е, чудесна е. Вие можете да вярвате сиреч на нас, и ние през плет поне сме видели какво е нещо литературата, па и комплименти нямам навик да правя... Само ще ми позволите една бележка да ви направя. — Не бележка, а едно мнение, тъй да кажа, един вид съвет... Извинете. И Братемойев си поглади несъществуващите косми на главата. — Моля, говорете, аз ви слушам с благодарност. — Отдавна дето искам да ви направя бележката е тая: най-накрая на повестта си вие убивате в разсипаната воденица и троицата герои. Те умират всичките! — Да. — И никой не е чул във воденицата техните разговори, които се разговарят преди да умрат? — Естествено, никой други не е бил там свидетел. Нотариусът си поглади пак голото теме. — Ето де се явява недоумението: как вие знаете, че са приказвали и вършили тъй, както описвате, когато никой не е видял, ни чул, за да ви предаде после? Защото, ако бяхте турили някой таен свидетел на приключението във воденицата, читателят ще предположи, че той е разправял на автора работата... Както стои сега, ражда се един вид съмнение към автора... Не е ли право? Кардашев гледаше в недоумение събрата си. — Но моята повест е плод на чиста фантазия! — извика писателят. — Знам, знам — пресече го Братемойев, — фантазия и ние знаем, но тъй се ражда недоверие, излазя един вид, как да кажа: неистина, сиреч... Вие извинявайте, аз като приятел и поклонник... Сега позволете ми един мой скромен съвет, за как да се изправи това... — Любопитен съм — каза писателят, който от очудване падаше в изстъпление. — Вашата повест, чувам, скоро ще има ново издание. Ох, хубавия Берберчо! (Нотариусът поглади главата на Цербера, опрял предни крака на коляното му, като да чуе и той важния съвет.) Ето, в новото издание, може да се поправи този единствен кусур в прекрасното ви, тоест, съчинение. Притурете, че момиченцето Софийка, което забравихте в града, “дошло е най-после при воденицата и зад една дупка на зида е гледало вътре, а после останало живо и незакачено от турските куршуми, които убиват троицата души във воденицата. Тогава читателят лесно ще предположи, че от момиченцето сте чули по-после всичко и напълно ще ви повярва... Трябва юридическо лице! Аз ви моля да имате пред вид... — Аз буквално ще следвам вашия мъдър съвет, господин Братемойев.  |
| Водний, Знам една рецепта, ама тя е за пичи въшки. Смесва се ситно натрошена тухла с ракия и се получената каша се мажат засегнатите места. Въшките се напиват, почват да се бият с тухли и се избиват. |
Сократе, а какво ще стане ако се коалират с тези на дамата току виж утрепали подопечените си, досущ като българските политици, дето утрепват народа си, и накрая ша пукнат от глад, щото няма кой да ги храни  |
Браво, Нели! Едно от малкото мнения право в 10-та! Виж  и  как предпочетоха далечната Колима (  ) от времената от, та и преди, Тато-им... Честита Нова година! |
| А това изживяване в сряда някога се казваше "Хайде да помислим..."... Боже опази! Heaven forbid! За да го разберат и в Манхатън. Сега, естествено, не се казва така. Дори "SMS от България 1" е много, отчитайки форума. Въпреки това нормалният човек бива възнаграден всяка сряда, когато вестникът излиза, с писмо. Джимо няма да победи другарщината. От нея не можеш избяга - и в София, и в Манхатън, все си е другарщина. Покоси ли те веднъж, сякаш е за цял живот. Всъщност, сигурни ли сте, другари, че няма да ви победи? Да не би за това да се тревожите? А? |