Отиди на страница:
Искам си откровението , което постнах вътре!!!! | Кратка интродукция към статията или - Епилог вместо пролог - Като цигарен дим на силен вятър, вървят мисли и приказки за доносници, агенти, разузнавачи и шпиони, без да остават следи след себе си. - Безкрайни са и напъните на определени лица, във форума, а и извън него, стоящи далеч от истинското разузнаване, опитващи се постоянно да използват интернет-варианти, уикипидиъ, свободни четива за наивници или книжки, където главни герои са изключително умните Шерлок Холмз, Мис Марпл, Емо Боев и так дале, за да стигат винаги до „задънена улица” вкарвайки сами себе си в Лабиринта на Минотавъра, да започват "разследванията" си отново и отново, с краен резултат - самоизлъгване и прецакване за пореден път. - Ето защо позовавайки на определени закони и вътрешни разпоредби и поради факта, че времето за пазене в тайна изтече вчера, е време за лек ъпдейт на становищата чрез една „незначителна статийка”, публикуван само веднъж в Българската преса. - Казвам, „само веднъж”, поради факта, че вестникът беше терминиран от поредно щафетно БГ правителство, а единствените оригинали, с които българинът-шпионин разполагаше on US territory изчезнаха, след нареждане от ‘най-високо место’ за изземване и съхраняване на всички папки, включително и копията, пазени в момента от правителствена агенция, локирана във Washington, DC. - За този вестник няма следи в класацията на БГ нюзпейпъри. Вестникът липсва и от архивите на Народната библиотека в БГ. Въпросният брой, като „литературна” притурка към Кейс за Пълитикъл Ъсайлъм #A XX XXX XXX е изчезнал от 13 етаж на 26 Федеръл Плаза, Имигрейшън оторитиз (джаджиз) поради настояване на гореупоменатото ведомство във Washington, DC. - До 1996 година броевете на този вестник бяха пазени в архива на Народната библиотека на Ню Йорк – NYPL в Манхаттън, но вече вестникът отсъства и от там - вестникът, където 007 "работеше", като Editor & Publisher, все още стои в съзнанието на негови приятели, които по настоящем, тоже не живеят в България. - Вестникът беше нищожен и не предизвикващ особен интерес в средите на журналистиката, но създаваше фурор и напрежение сред определени кръгове, работещи за Москва в две ненужни правителства, разбити и разпръснати с не малката помощ и на „жалкото вестниче”. - Значи, след като всичко е изчезнало, някой има в наличност статията, то може да предположим, че това е авторът на същата и/или никой друг. - Все пак един брой, съдържащ статията бе укрит и съхранен. Точно тази публикация ще ви бъде предложена. - Статията ще излезе с известни съкращения, поради някои специфични особености. - Благодаря за вниманието. Започвам да набирам! С уважение и любов към всички във форума и други, които горят от любопитство да се докоснат до първоизвора на шпионажа. Имайте малко търпение.  Редактирано от - The Spy на 03/1/2009 г/ 21:14:29 |
| Споко! Пак ви казвам - подадох прошение до Бота. Като дойде на работа, ще обясни. А ако ли (мале, майко юнашка) престанете да ме виждате, значи прошението ми е било недопустимо. |
| Не чета внимателно, та затова не съм сигурна за точната цел на прошението, но ако е за затритата тема, не си е струвало саможертвата. Виж, мненията под нея може да са били нещо стойностно - избягаха ми преди да съм ги прочела, което наистина ми разваля удоволствието да стоя тук, но няма на кого да се оплача. Остава ми само "арменския поп". |
Търпението на Мегре се изчерпва, "die Nerven liegen blank", готова съм да архивирам при евентуално банване!  |
| Жертвата Сократова е напразна. Преди тази имаше досущ същата тема, за чието изтриване имаше обяснение в Помощ. |
| не знаех, че ставало въпрос за две теми. само една успях да видя /без обяснение в помощ/. може пък да иде реч за нещо, което си е струвало да прочетем щом като Сократ-май така матросовски се хвърля в огъня/празния басеин. |
| Нещо не ми стана много ясно. Уш ми беше ясно, ама след многото обяснения нещо се обърках. Каква статия, какв вестник, какво откровение, ... Може ли отначало, но по-бавно, по-кратко и по-ясно? Като за...  |
| Заглавие....НЕ СЕ ЧЕТЕ - Подзаглавие: 7 агенти са работили активно и в ***** ***** На света има неща твърде невероятни, за да можем да им повярваме, но няма неща дотолкова невероятни, че да не могат да се случат. Фр. Бейкън Фасадната еуфория от развети знамена, възгласи, апели, конгреси, цитати на сифилитици и педофили, заводи, фабрики, пушеци и прочие не успя да скрие нещото, че нещо в соц.-системата като цяло не е наред. Колкото и да се биехме в гърдите и се кълняхме в преданост към СССР и най-вече към ЦК на КПСС, толкова повече червеят на съмнението се е загнездвал в душите на висшестоящите фигури от политическия антураж на Кремъл. Липсата на войскови подразделения, дислоцирани на наша територия се е компенсирала с постоянно присъствие на високоинтелигентни и отлично обучени агенти – наши граждани и съграждани. През 70-те години хардлайнерска група, състояща се от “предани на делото”, провеждат тайно събиране в Кремъл. Зад гърба им са вече двете народоосвободителни революции от Унгария и Чехословакия, които за малко не предизвикаха военни операции от световен мащаб. Явно нещо куцаше. Явно нещо не вървеше така, както беше написано в многотомните издания. На това трябваше да се противодействува. Най-после разбирайки, че един грам практика струва много повече от един тон с теории, съзаклятниците вземат решение за извършване на мащабни операции от разузнавателен тип на териториите на братските държави. Монополист за подробна разработка на бъдещите планове са няколко души от КГБ, пряко подчинени на групата център, намираща се в Кремъл. Работили са в пълна анонимност, без знанието на ген.-сека Льоня Брежнев и последвалите го “во крове” и приближените нему, а генсекретарите на соц.-държавите са тънели в пълен мрак и неведение. Посолствата тоже не са знаели ничего. Книгата “Ръкописът на Чансълър" от Робърт Лъдлъм оживява. Започва най-трудната част – разработката на агенти по места и даване кодови наименования на групите. В Чехословакия – “Вълтава”, в Полша – “Висла”, в България – “Витоша”. Подвизавайки се в различни невралгични точки у нас групата “Витоша” е натоварена със задачата да събира информация за: 1. Тодор Христов Живков – възгледи, приятели, споделяне на мисли в по-тесен кръг, действия спрямо опоненти и отношението му (забележете) към промишлената и военна електроника. 2. Добри Маринов Джуров – отношениято към Живков, КПСС, и ... тези към военната и промишлена електроника. 3. Велко Иванов Палин, завеждащ отдел Национална и Социална Сигурност на Народна Република България към ЦК на БКП – срещи, разговори, размяна на подаръци с негови приятели и познати от ГЩ на Въоръжените сили на СССР и съученици от Военната академия “К.Е. Ворошилов” 4. ИСЕ (Институт за Специална Електроника) – София Този институт и тези хора не са били изпускани от поглед. Такова беше разпореждането. Част от групата е работила по същото време и в град ******, агенти които по външен вид не са се отличавали с нищо от останалата част на населението в града. Резидентът е работил по специална поръчка на Централата, разработвайки дубльори, които евентуално биха заменили, който и да е от групата при необходимост. Техниката за подслушване и следене е била на такова ниво, че описаната от Филип Ейджи (агент на ЦРУ) в книгата “Вътре в Компанията” е била бледо подобие. Агентите и агентурната мрежа са били подменяни на всеки 3 години, но не и Резидентът! Внедрявани са били и са участвали журналисти, финансисти, инженери, учени и изследователи. Основните удари попадат върху ХХХ, ХХ, ХХХ1, и ХХХ3, завод ****, **** за проучване на космоса или както искате така ги наричайте. Настъпва сблъсък на интересите или по-точно интересни сблъсъци. На сцената се появява еврейският бизнесмен Нисим Коен, професионален разузнавач с чин полковник и президент на фирма “Кони Интърнешънал” – Виена, насочен от главата на огромен октопод към разузнавателни акции и осъществяване на контакти с ръководството на ХХХ и секретният институт ХХ1 в същия град. Като оторизиран представител на израелската фирма “Тадитрам” – фирма на израелския военно-промишлен комплекс, Коен опипва внимателно почвата и организира рандеву с М.С. (оригинални инициали, името е публикувано в оригинала! Бел.авт.), директор на ръководеното от Е.Д. *** Техника. Силен интерес е проявен към Кадмий-Никеловите акумулаторни батерии, родно производство, предназначени за СПЕЦИАЛНО приложение. М.С. взима подаръците и другите подкупи, като ги заменя за информация, но това става през 80-те, когато КДС работи почти брилянтно и не допуска – на пръв поглед – никакви гафове под носа й. Стоименов е заловен и осъден за шпионска дейност във вреда на държавата. Коен се спасява със солидна протекция от висш служител, отнасяйки условна присъда за даване на подкупи на служебно лице. Въпреки направените обвиненя към него по линия на Държавна Сигурност (ДС) Нисим Коен остава в България , използувайки виенската връзка с фирмата Кони Интернешънъл, като параван. По някакви неведоми пътища в същат фирма работи и Красимир Стойчев, живял и учил в Иран, ексученик на прословутата англиска гимназия в София, той и настоящ шеф на фирмата с най-много неизвестни “ТРОН”, но нека върнем нещата малко назад във времето, за да изчистим настоящето. Нисим Коен започва преговори с Мр А.А. – шеф на ХХХ и по-късно през 1990 Нисим Коен използвайки служебното си положение, тегли от Балканбанк приличната сума $5 000 000 000 и купува ли купува, докато отново му «изхлопват сандалите» или иначе казано е разкрит. ........... ............ Пропускам следните 8 изречения. Интересита на Коен към военната индустрия и по-специално към НИТИ Казанлък не остават незабелязани. Той също търсеше и местонахождението на закупена от чужда фирам **** //**** техника, която по данни на две чужди разузнавания, би трябвало да се намира в града, в който Резидентът на Групата Център беше хвърлил значителни усилия за разработки и оплел с необходимата шпионска мрежа в аванс, чакайки плячката. И Резидентът не се излъга в очакванията си. Действително 80-те години се оказаха доста интересни. «Цар Тодор», литературен псевдоним на ген.полк ***, заместник министър на въоръжението и техниката към Министерство на отбраната на НРБ има силно влечение и мераци към западната военно-промишлена електроника. Под прицел попадат 6 западни фирми, но само две са благонадеждни, защото там работят българите Н.Н. и Д.П, които мога да имат достъп до борда на директорите и до самия директор включително. Под прицел попада ***** фирма *****, ползваща за специфични изследвания на специални оръжия, почти най-новото от Щатската и Западноевропейската техника. Същата чужда фирма (****) има представител и във Фирмата ***, намираща се естествено в България, но този път представителят е представителка, вербувана от Отдел ** на ДС, но ДС не дооценява, че отвъд океана не ядат яйцата с черупките. Представителката е задокеански агент, внедрен и засекретен тотално (в момента една от дамите ползваща се с най-висока почит сред членовете на AFIO и лична позната на автора, Бел.авт.) Коен прави опит да вербуво лица от КИНТЕКС, кинкалерия и текстил, които гърмят и други по направления Бриго Аспарухов, но попада на неподкупни личности, поради слаб професионализъм. Оттук нататък нещата на Коена тръгват наопаки, но за това след малко. To Be Continued Редактирано от - The Spy на 03/1/2009 г/ 22:54:05 |
| И едно важно допълнение: Всички прилики с ДЕЙСТВИТЕЛНИ лица, които някои от вас може би познават, само може би, СЪВСЕМ НЕ СА СЛУЧАЙНИ. Както виждате значителна част от българскака вестникарска индустрия е желателно да не се занимава с "шпионаж" поради факта, че някои "спецове"   току-що бяха нокаутирани от Резидента, с приятна за тях "разработка", да не се занимавт с дейности, които не разбират!!!  |
| Наистина разкритията за нашия бивш колега д-р Меди Доганов/Ахмед Доган, роден Ахмед Исмаилов Ахмедов/Ахмед Хасанов Аптулов, направени от Тома Биков във в. Гласове преди около месец, са много интересни. Неизвестен баща/двама-трима бащи/баща алкохолик/един от бащите му сега в дом за душевноболни старци в с. Опанец, Добричко. Неясен етнически произход, баща бълг. циганин пияница/татарин, майка татарка/хорохане циганка, брат Ахмед, сега Иван Атанасов, живеещ в циганската махала в Добрич, държи лавка на автогарата в града. Името Аптулов според мене говори за татарски произход. Бедно детство - живот в "разширено семейство" от десет души, местят се от Пчеларово в Дръндар, защото един от братята на майка му се оженил за кадънка оттам. Като дете седял само с дядо си овчар, пасли овцете. Учил в Дръндар и съседната Николаевка (родното село на П. Дънов). Родителите не му давали пари и напуснал техникума по инд. химия във Варна (до нашата г-я) след една година учение. Постъпил в СПТУ по стъкларство в Белослав (фабрично у-ще на СИП Ст. Ив. Пеев), давали общежитие и храна безплатно. Там станал комсомолски активист и се заинтересувал от марксистко-ленинската философия. Един учител му намирал книги и му помагал. Написал два реферата на националния полит. конкурс (единия - за класовия дълг на бълг. младеж), не бил допуснат, не били на пишУща машина. Завършил с 5.85 и го взели в Строителни войски в Шумен. Там станал агент на ВКР (Ангелов) и донасял за всички приятели - турци, цигани и българи. След уволнението бил зачислен към варненското ОУ на МВР като агент на ПГУ на ДС (Сергей) със задача да донася само за турци. Уреден на работа като бетонджия в КЗ Г. Димитров (цеха за бетонови корпуси на острова, сетне част от КЗ Одесос). Тестван бил неколкократно от ДС за лоялност (подслушван в квартирата, активно мероприятие - фалшиво писмо от уж турски журналист, от което личи, че не е знаел да чете турски) - издържал блестящо. Пратен да учи в Шуменския пед. ин-т българска филология, в трети курс парашутиран в СУ философия, вече като агент Сава - сам си избрал името. Донасял за всички - приятели, любовници - десет тома досие. От особен интерес са писанията му за любовницата му Мая. Давали му пари - дребни суми, 50 лв. за нова година. Завършил блестящо с дипломна работа за симетрията (!?) и три публикации (симетрия и логика, симетрия и диалектика...) в сп. Философска мисъл в 1982 г., всичко под непосредствен контрол на ДС. Веднага зачислен за свободен аспирант, после редовен, в Ин-та по философия на БАН. Искали да защити за една година и от ДС му търсели специализация във Франция в Сорбоната или Англия (по трогателно наивен начин чрез хазяйката му), искали да го внедрят там. Не успяват и си остава аспирант и после научен сътрудник в ИФ. Сменя си доброволно името от Ахмед Исмаилов Ахмедов на Меди Доганов Доганов в началото на прекръстването в 1984 г. Догалов било другото име на един от бащите му, Аптулов. В началото на 1986 г. съселянинът му Касим Дал го кани като учен чиляк в столицата да оглави Дръндарската група, също наричана и Турско националноосвободително движение в България, във Варна. ДС го надушва и му прави нова разработка - Изменник - лежи шест месеца в гл. следствено у-ние, после в пазарджишкия затвор. Пускат го, връща се в БАН, после в 1989 г. варненския окръжен съд го осъжда на десет години за участие в противодържавна група, пускат го след десети, като Ахмед Демир Доган. Демире се казва майка му. Тя е жива, живее в Дръндар в нова къща до детската градина на Ахмед (Доганленд). Мисля, че и биографията на Джимо трябва да е някак сходна, воден е все пак 24 години от две управления на ДС. И той като Ахмед им е бил много ценен кадър - единия - амбициозно и умно фукара цигане, заинтересувало се от философия в стъкларското училище, другия - буржоазен интелигент лингвист, не посмял да офейка при леля в Белгия, но амбициран да си осигури комфортен живот и в НРБ. Комфортът се плаща с лоялност, добросъвестна и интелигентна работа. ДС не са идиоти - вижда се по многобройните документи за Ахмед - бюрокрацията им е солидна, офицерите анализират сериозно, даже правят опити да турят философските опити на Ахмед в контеккста на съвременната френска и английска философия. Циганите в България са намирали реализация от време оно и без непременно да сътрудничат на тайната полиция. Атанас Славов писа, че Пейо Яворов бил циганин (или арабин), Захари Стоянов, а един форумен колега каза, че и Иван Хаджийски - значи двамата ни най-вещи народопсихолози са цигани? |
| The Spy това си е интересно, щото е сигурно част от историята. По интересни са текстовете в един два договора, касаещи БГ. За СЕГА са интересни. Защото касаят времето в което живеем. Обикновенно, ако чбовек знае че ще вали дъжд си купува чадър..... А с него и от кучета можеш да се пазиш!  |
Мисля, че и биографията на Джимо трябва да е някак сходна Ще дочакаме ли "Знам, че Джимо ..., Джимо достоверно е казал ..., направил ..."? Във всеки случай войната на семейство Фичо срещу ДИ във форума на Сега предполага малко повече от "Мисля, че ..." |
| Философът, настоящето е изковано от миналото, резултат от минали действия, невидими за населението събития, постановки, политически театър, драма, падение, възход, но и не може да има бъдеще без настоящето. Всичко е като в математиката - пропуснеш ли едното звено, трудно правиш веригата. Ето защо всичко е важно, даже и неважното. Ънфорчънътли, не мога да се простирам в период по-къс от 10 години. Дал съм достатъчно отправни точки в направление разсекретяване. Толкова явни, че ако Арлин Антонов или Бриго Аспарухов, лица, които смътно долавяха нещото, че нещо не е на ред в комунистическа България е вече доста късно да реагират. Те бяха "най-умните", "най-талантливите", "най-добрите спортисти", "най-силните" и поради тези техни качества бяха прецакани от Нас. За мен България е забравена история. Сега имам съвсем други ангажименти, защото НЯМАМ зад гърба си фалове, провали или пропуски. Така че ако перефразираме една мисъл от Сещената Библия ще се получи: "По Никовете им ще ги познаеш Господи". |