НОВИНАР - ДНЕС
Отиди на страница:
| 5 март 2009 г. Навръх трети март родината продължи да се занимава с Лили Иванова и Карбовски. Лили вика: "Ако Исак има достойнство и морал, ще се оттегли. Или поне ще издаде книгата си по-късно." Карбовски: "Има кражба по най-смотания балкански начин, може би донякъде и еврейски... кражба кокошкарска, еврейско-левичарска... Лично аз призовавам Гозес да спре изданието си или да излезем на пазара едновременно." Ето къде е заровено кучето: "по-късно", "едновременно". Искам да кажа, че съображенията са едни от най-принципните - финансови. Да не се лъжем, за каквото и да си говорим, накрая стигаме до парите... От "Сиела" подготвяли рекорден 100-хиляден тираж... Представям си какви кошмари сънува Карбовски. Как брои едни пари и таман стигне до средата, от мрака изплува гърбавият еврейски нос на Гозес... И половината изчезват... Пък Сашо Диков рекъл на Карбовски, че заприличва на Милко Балев. Наборчетата помнят навярно, че Милко Калев Балев беше ексклузивен редактор на "трудовете" на Тато и направи пачки. Не знам колко, но знам, че Бащицата е взел 1 230 781 лв. (при средна заплата 200 лв.) Сещам се какво казваше великият руски композитор Сергей Прокофиев: "Струва ли си да пишеш биография за себе си, при това дълга? (На Лили към момента била 900 стр.) Разбира се, не си струва. Трудността е в това, че ако аз не напиша биография, ще я напишат други и вероятно ще объркат нещата. Ще объркат нещата най-добросъвестно..." Между другото, гореспоменатият Прокофиев имал непредвидливостта да умре точно на днешния ден, 5 март 1953 г., заедно с бащата на народите. Почти никой не разбрал и великият композитор бил изпратен само от няколко души, докато народът бил зает да реве за диктатора. Е, дали му посмъртно Ленинска награда... Ало, пенсиите, сещам се, че той е вечерял само малко мляко. И въпреки това бил гениален! Колкото до Сталин, май не е точно умрял... В Русия лани избраха Джугашвили за най-великия руснак. Трети беше Ленин. Демократите се задоволиха с второто място на Висоцки. Пък у нас Антоний Гълъбов съобщи, че 50% от българите въздишали по авторитаризъм. Той, народът, си представя как Крали Марко развърта гьостерицата. Ама, дето викаше Стратиев, нашият национален герой не е Крали, а Кради Марко... Гиньо Ганев вика: "Парламентът е храмът на демокрацията и в него трябва да служат митрополитите, не неофитите на политическата вяра или най-обикновени клисари." Да де, ама откъде да вземе например Сидеров митрополити? Митрополит Павел Шопов?! Или пък Бойко?! Митрополит Цецко?! Те БСП едва успяват да изкарат някой протосингел... Още един парламент с клисари ще преглътнем, пък после... После още един и т.н. Неофит от Банкя гневен на "Монитор", "Телеграф" и "Експрес", щото констатирали евидентния факт, че столицата е зарината от боклуци. "Когато тръгнах да сложа ред в сметосъбирането и да изгоня Вълка, мандатоносителят реагира чрез своите медии". С чиста съвест, че дори и със своята, мога да кажа, че не е затова. А защото, както писах и вчера, бавно го гониш тоя вълк. Аз, макар да не съм специалист по вълците като президента например, знам, че вълк се гони бързо. И освен това, "24 часа", който, доколкото ми е известно, не принадлежи на НМГ, вчера пише: "Боклукът цар и където няма смяна". Демек в цяла София. Та пледирам за обективност, не за друго. Пък другият месия, Неофит Ямболски, се качил на "воленобил". По случай трети март го разхождаше подобие на папамобила, пригодено от бял мерцедес на "Пътна помощ". Каква метафора - пътна помощ! Нема ли кой да му каже, че навява асоциации с инцидент на магистрала "Тракия"?! И като един истински бозвели (буен) приканваше магазинерките по "Витошка" да се присъединят към шествието и обещаваше, че ако дойде на власт, ще национализира сараите на Доган. А дано, ама надали... Вижте, братя, много съм мислил. И не съм против да се вземат не само от Доган, а и от "Дългия инкасатор" едни "500 милиона на цяло", от царя едни 3500 дка... Но няма да стане. Лъже ви. Тъжно ми е да ви кажа, но философски обобщен преходът звучи така: битият си е бит, ебаният - ебан. Както казал преди време инкасаторът, "Разберете, че ние ще сме богати, а вие бедни!" Е, теоретично Сидеров може да си изпълни заканите - ако ни върне в 1944 г. Ама мен някак си не ми се ще чак пък толкова назад... А мисля, и на него. Оня ден стана известен таен доклад от проверка на евродепутатите. Масово си присвоявали парите за сътрудници. Един даже платил консултантски услуги на детска градина, ръководена от съпартиец. И така си докарвали по 1.5 млн. евро за мандат, освен заплатите. А какво прави с парите детската градина, която Сидеров прати в ЕП? Да сте чули нещо?! А дано чуете. Ама надали... 1814 |
| 6 март 2009 г. Замминфин Любо Дацов се похвалил, че управляващите имат подготвени няколко сценария за развитие на икономическата криза. Това е много добре. Дано само не са три сценариите. Щото имам суеверен страх от числото три. Винаги си спомням прислужницата на Швейк, госпожа Мюлерова, която имала три сценария (ключа) за тоалетната, ама един път се насрала в коридора… Та ще бъде малко неудобно ако правителството се… Още повече, че става дума за прогностични сценарии. Сега чета една много интересна книга – „Черният лебед” на Насим Никълъс Талеб. Забелязах, че и модерният поет Ани Илков я чете и редовно я цитира във в. „Седем”. Човекът хилядолетия си е мислил, че всички лебеди са бели, докато не се открива Австралия, където има и черни. В смисъла на Талеб ние, водени от "епистемологична арогантност", вземаме решения и правим планове на базата на невежеството си, а животът се забавлява да ни опровергава. Ей, ама този Ани Илков верно е много модерен. Той е асистент в СУ-то. Но не всички го разбират. На връх 3-ти март в Часовете имаше интервю с Никола Инджов. Според него оня чешки занаятчия, който изобрази България като клозет, бил вдъхновен от съвременната българска поезия и белетристика. Цитира като илюстрация следното стихотворение на Ани: Два дни след като ебал разбрал че фанал спин и че умрял … има небеса където на ебача е простено там женски божества навярно кур въртят върху вретено… На вретено? Не беше ли на вилица? И как му е простено, като му е на вретено? Не разбирам аз така прошката! Както и да е… Но пък, от друга страна, тоя Никола Инджов много назадничав ми се вижда. Ето какво казва за „Естествен роман“ от Георги Господинов, за който българската преса изписа кофи мастило и, който е преведен на доста европейски езици: „Естествен роман“ разказва не само за клозетната фауна, но и за „миризмата на гаджето, което сере пред тебе“. Цитат, драги ми читателю.” Тоя Инджов просто е изостанал от времето. „Подритнал го е векът”. Така се пише сега. И наглед сериозни издания експлоатират сексулната тема. Оня ден „Труд” писа: „Германският посланик се сдоби с рога”. Което не подхожда на германски вестник. Освен ако не са искали да отбележат, че снабдяването на посолството е читаво и не хранят Негово Превъзходителство с евтинджок от палмово масло, а с истинско сирене поради което той е добре с калция. От снимката се виждаше, че са червени, което пък показва, че и с витамините е добре… Или пък друг пример - младата журналистическа надежда, носител на „Черноризец Храбър” Калин Руменов от „Новинар”: „Колко време трябва да чакаме за нормално алиби при внезапна раздяла с топмениджмънта на данъчната система. Засега разполагаме единствено с констатацията на Станишев, че обругаването на НАП е атака срещу националната сигурност. Нямаме нужда от изпълнителна власт, която стига само до този извод. Всички знаем, че морето е синьо. Но сме любопитни да разберем цвета на лайното, което плува в него.” Е, цветът… Какъв ли пък може толкова да е цветът… Въпросът изобщо не е в цвета, а в това, че всяко време си иска изразните средства. В Пловдив тръгнал нов сайт podtepeto.com, в който Ванко 1 е колумнист. „Всеки ден люта рима”, „ще сваля на всички грима”, „ни кмет, ни поп, ни БОП, ще избягат от нашия хип-хоп”. Като начало хванали кмета със суперлуксозен часовник. Не чак като на дедо Николай, но също луксозен - “Картие”, модел Extra large от линията Сатнос 100. Подобен на тоя на Станишев, но не толкова скъп. Само за $8 800. И като сме я подкарали на литературни теми. Румен Петков, един друг и още един откупили писмо на Рейгън до Съюза на българските писатели от 1886 г. и го подарили на шефа на съюза Петев. В него Рейгън собственоръчно бил написал на български с латиница” Bog da vi blagoslovi!” И Румен вика: „Фактът, че в онези години, през желязната завеса се пращат такива писма, е достатъчно показателен за ценностите, които е излъчвал СБП…” А Любомир Левчев определил връщането на писмото като „един от най-символните знаци, виждан в последно време”. Самият Левчев е много „символен” и сам по себе си е доказателство за ценностите, които е излъчвал СБП по онова време. Според същия Инджов, той целувал ръцете на Тодор Живков в „буквалния смисъл на думата”. И изобщо, дето викат на мрачния Албион, „same shit, different day”… 1829 |
СТАЛИН И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ТОАЛЕТНИ Малко след приемането на сталинската конституция, "най-демократичната в света", в страната на победилия социализъм пристигнал с антуража си известният френски писател Андре Жид. Пристигнал по покана на писателския съюз. Както му е редът, яли, пили и се веселили. Маститият творец решил да пообиколи Москва, да види как щастливо живее народът. Не щеш ли, почувствал, че му се ходи по голяма нужда. Никъде не виждал кенеф, или по литературному, обществена тоалетна. Наложило се да попита една бабичка, която го упътила в съседен ресторант. Там обаче му поискали 20 копейки за удоволствието, но мосю Андре нямал дребни, та се наложило да се изръси с един златен наполеон. Жид обаче не забравил стойността на облекчението, а между другото острото му обоняние доловило и други миризми, вече свързани с политическите клоаки. Та решил да каже истината, така както я видял. Другарят Сталин обаче се вбесил. Затова ли се стараем толкова, да ни излага един френски посерко? Французинът с неприятната фамилия бил обруган както трябва, като му напомнили и странните сексуални предпочитания. Жид бил интимен приятел още на Оскар Уайлд, а представете си, в Съветска Русия в свитата му имало само млади писатели. Революционерът Сталин в това отношение бил истински консерватор. Гафът с Жид довел до бум в строежа на обществени тоалетни. При това, за разлика от Веспасиан, комунистическият император наредил те да бъдат безплатни... Нали потребностите на народа трябва да бъдат преди всичко... |
| 9 март 2009 г. Пламен Моллов, шеф на ПГ на НДСВ, рекъл в петък, че “Ако партньорите ни от БСП по време на предизборната кампания пак извадят темата за царските имоти, ние пък ще извадим сделки на техни олигарси.” От което съдя, че ако БСП забравят имотите на царя, те няма да извадят далаверите. А явно има какво да се вади. Например оня ден БГНЕС писа, че в доклада от Пловдив на инспектората на МФ, се казвало, че Търновалийски е прикривал действия на местни едри бизнесмени. Но Пламен може и да няма предвид точно тях. Те БСП имат толкова много олигарси, че е излишно да гадаем за кого става дума. Чел съм, че Людовик ХV рекъл: “Да бях на мястото на моите поданици, щях да подбуждам към бунт”. На Станишев дали му минават подобни мисли? Абе, какво стана с таз „Un amore grande” на Пламен Моллов с Поли Карастоянова. Чух, че жена му Петя била бясна и сезирала ръководството на НДСВ. И те я подкрепили, щото тя си позволявала да им прави сценки на „Врабча”. Малко като Надежда Крупская, дето отишла при Сталин и помолила ЦК да озапти Ленин, щото скачал от секретарка на секретарка… Всъщност, както чета, тая Поли направо му е изпила мозъка на Ромео Моллов. До степен да тръгне самосиндикално да променя закона за туризма заради нея. Опитал да я препоръча на Симеон и за поста на Анелия Крушкова. Но Царя тоя път не казал, както на Петканов, когато му промоцирал Нина Чилова: "Хубава е, Петканов, хубава е!" Ама то нали важното е на Моллов да харесва, не на царя. Не я знам тая Поли. Изглежда, че е интелектуалка. Щото е член на комитет „Съзидание”, който Гранитски създаде по молба на Параванов. Пък разни гадняри из интернет твърдят какво ли не. Че направила Моллов баджанак на половината софийски елит. Пък други гадняри твърдят, че той и по линия на жена си бил баджанак. Например с шефа на винпрома в Асеновград г-н Чаталбашев, където Петя е шеф на маркетинга. Но мисля, че това е хорска злоба. Асеновградската изба е получила 1, 5 млн. евро за изграждане на мощности и за лозя със съдействието и консултациите на Моллов. Нелогично е: Чаталбашев му слага рога, той му връща ресто 1.5 мл. Евро! Така се случва само в поучителната литература за деца… Когато Пламен го избраха за председател на ПГ, Долорес Арсенова каза: "Той е нещо като Оскар Уайлд." Нещо, което и до днес не мога да разбера. По творчески и други белези Моллов изобщо не прилича на Оскар Уайлд. Освен това, Оскар е бил алтино и затова е лежал в затвора. А Пламен не е лежал. Сега се сещам, че Гергов натири Поли от панаира и взе на нейно място жената на данъчния шев Търновалиева. А Гергов е олигарх, не ли? Как се обърнаха нещата. Вече няма мутри, но пък има гуши… Пък общинарят от ДСБ Вили Лилков поискал скулптурите по Перловската река в София да се махнат, били в лошо състояние. Според мен ДСБ имат приоритет да махнат една друга изхабена скулптура, която никак не се вписва в замисления десен ансамбъл - „генератора на политика”. Иначе няма единство със СДС. Мартин Еванджелиста, макар да му симпатизира, в случая е безпомощен, щото Юруков предвидливо му оставил пълномощно само да плаща тока и парното на "Раковски" 134, но не и за споразумение за коалиции. Пък Костов си направил профил във "Фейсбук". Събрал малко над 1000 души почитатели. Което за обикновен човек никак не е малко, но за политик е колкото за едно погребение… Истината е, че Костов не може да бъде изгонен. Той може само да бъде напуснат… Пък Бойко не отишъл на тържеството за 73 г. в. „Труд”. Пратил Цецко да занесе бутилка вино с надпис "Гарантирано от ГЕРБ". А лани посети високосния бал на «Труд» в Бояна, хем беше точно в деня, когато изгоряха хората край Кардам. И въпреки това отиде. Не знам, може и да си въобразявам, но който политик не уважава „Труд”, престава да му върви… Пак се сетих за Пламен Моллов. Той беше известен като „господар” на думите. Даже в НДСВ дълго време вървяха слухове, че е възможно да е глухоням. Ама на, понякога е по-важно човек на оная си работа да е господар, отколкото на думите си… Както и да е. Чакайте да ви кажа нещо жизнеутвърждаващо. Две пенсии, 4х4 тръгнали да пресичат на зелен светофар в столицата. Но доде се натуткат, светофарът втасал. И едно „Ауди” ги пресрещнало на последното райе на зебрата. Яко ги изджаскало, чак стъклото на "Ауди"-то се счупило. И ако си мислите, че тази история свършва от обратната страна на тревата, дълбоко се лъжете. Пенсиите се разминали само с охлузвания и уплах. Дръжте се, братя! Преживяхте социализма, ще преживеете и демокрацията. Няма власт над оная пенсия, която е решила да живее. |
| Куците коне на Костов пак в надпреварата за вота Командира отново подрежда в листите си близки хора, които са му сляпо верни [09-03-2009] от Аделина Делийска [1040 прочитания] Лидерът на тъмносините Иван Костов тези дни показва по един категоричен начин, че няма никакво намерение да се отказва от политиката, въпреки хулите по негов адрес както от ляво, така и от десните партийци. С какви хора ще влезе в поредната битка за гласа на народа Командира? “Желанието на софийската организация на СДС е да има силна обединена десница с листи, в които не присъстват хора, даващи повод за сериозни атаки”, заяви през изтеклата седмица Борислав Бориславов, председател на СДС – София. Такова е мнението на един от изявените сини партийци, които, както се знае, водят някакви преговори за предизборно обединение с ДСБ. От столичната организация на сините категорично поискаха ДСБ да свали Иван Костов от листите си. Смяната на ръководството на една партия с изцяло ново е добър пример и за другите политически партии, защото това е в интерес на цялата десница, посочи още Бориславов. Той се застъпи категорично за изтеглянето на компрометирани лица от листите на десните партии за изборите. Хората, които трябва да влязат там според него, трябва да са “неопетнени и чисти”. Ако пренебрегнем факта, че човекът, който изрече в публичното пространство тези претенции, сам трудно би могъл да се нареди в числото на „чистите и неопетнените”, то със сигурност е ясно, че това се отнася в пълна сила и за хората на Костов. Кои са те? Можем да опитаме условно да ги разделим на няколко групи. Към първата се причисляват неговите най-доверени функционери, които шеговито някои са определили като групата на Болярите. Това са вярната му Екатерина Михайлова, човекът за мнение по всички въпроси Атанас Атанасов и т.нар. интелектуалец Веселин Методиев. Общото между тримата е фанатичната им преданост към вожда и учителя им. Както и тъжната, но вярна констатация, че за тях партиен живот без покровителството на Командира няма. Екатерина Михайлова позната в политическите среди от зората на демокрацията, е сред първите, които на практика започнаха разцеплението в СДС. Така бившата преподавателка от полицейското училище в Пазарджик и адвокатка получи палмата на първенството за усилията си да попилее СДС не само в структурно отношение. Още на 26 и 27 февруари 2000 г. на Национална конференция на СДС Михайлова се очерта като една от разединителните фигури в някогашния съюз. Според предварителните заявления на лидера Иван Костов тогава партията трябваше да направи рязък поврат към нова политика с нови лица в ръководството. В отчетния си доклад Костов каза: "Трябва да освободим първите редици на СДС от компрометирани политици с нисък морал. СДС да престане да бъде трамплин за кариера или икономическо устройване. Да изкореним всичко гнило в СДС." Костов потвърди оценките за високомерие и арогантност на лидери на СДС. "Не е и не може да бъде лидер на СДС този, който няма уважението на местната общественост, който не може да гледа хората в очите, който не може да произнесе една смислена откровена реч пред хората", заяви Костов. Той разкритикува тогавашното ръководство на СДС за "господарския манталитет" и "необяснимия скок на семейния жизнен стандарт", заради "софрите" и "партийните ходатайства". За първи път той призна, че на местните избори СДС е загубил повече от 1 млн. гласа, а атаката срещу ДПС е била грешка. Заяви, че "насила се отстраняват от партията цели групи от членове. Вместо СДС - партиен клуб, виждаме СДС - работническо-мениджърско дружество, бюро по труда или семейно-приятелски кръг." Истинската политическа работа с избирателите се заменя с приватизация, бизнес и кадруване. Има злоупотреба и изкористяване на властта, прави се бизнес вътре в партията или чрез нея. Лидерите са без европейска нравственост и ценности. Тогава се откроиха и лобита на софийския кмет Стефан Софиянски, на Екатерина Михайлова и др. Четири години по-късно тя беше една от първите, застанали плътно зад гърба на своя низвергнат вече партиен лидер, който основа ДСБ. Оттогава негласно за говорител и първа шпага на тъмносинята фракция се цани Атанас Атанасов когото в парламентарните кулоари шеговито наричат генерал Наско. Той е неуморният разказвач пред микрофоните и камерите на всякакви „новини” от вътрешното министерство, които впоследствие се пукат като сапунени мехури и се оказват в повечето случаи просто слухове, догадки и т.н. Това обаче не смущава никак Костовия войн и той пори напред с пълен непукизъм. Даже е убеден, че е добър християндемократ и няма никакво значение, че е погазил грубо една семейна ценност. Защото я замени автоматически с друга – по-млада естествено, както подхожда на манталитета на повечето мъже в неговата възраст по нашите земи. О. з. ген. Атанас Петров Атанасов е бивш директор на Националната служба за сигурност по време на правителството на своя покровител Иван Костов. От юли 2005 г. е депутат в 40-ото Народно събрание от ДСБ. За да стигне дотук обаче, той положи доста усилия преди това. Вероятно повечето интересуващи се от политика помнят как на 10 декември 1999 година той връчи на тогавашния министър-председател Иван Костов списък с 226 имена от доклад за корупция. Това стана причина десет министри да напуснат топлите си кресла – Богомил Бонев, Марио Тагарински, Александър Божков и т.н. Ексвътрешният министър по онова време Богомил Бонев заведе дело срещу генерала, но години по-късно загуби в битката за своите съдебни претенции. Пред вързаните очи на Темида заставаха и други от споменатите министри, но се оказа, че са невинни. Генералът обаче продължава да прави своите гръмотевични разкрития за Куйович, за Румен Петков, за мнозина бивши свои колеги, за „Лиани”, Ахмед Доган, Бойко Борисов и т.н. и т.н. Всъщност трябва да се признае, че генералът обича да е мерудия във всеки забъркан скандал в държавата. И така поддържа интереса на ДСБ да присъства непрекъснато в публичното пространство. От тримата т. нар. боляри в тъмносинята партия най-ненатрапчиво с неоценими „заслуги” е бившият вицепремиер и образователен министър Веселин Методиев Неговото присъствие в публичното пространство най-общо казано може да се запомни само с неуморното му партийно номадстване. Както и с това, че предизвика откровена катастрофа в областта на образователната система с реформите, които въведе по време на управлението си във ведомството. Той е роден в Силистра, завършил е история в СУ и е работил дълги години в Главно управление на архивите. Също така е преподавал история в Нов български университет и е бил и зам.-ректор там. Методиев стартира в политиката от Демократическата партия, като в периода от 1995 година е и нейн заместник-председател. Бил е депутат в 37-то и 38-то НС, а от 21 май 1997 г. до 21 декември 1999 г. е вицепремиер и министър на образованието и науката от квотата на ОДС. През 2004 г. заедно с Иван Костов създават ДСБ и става зам.-председател на новата партия. През 2006 г. е предложен от ДСБ за единен кандидат на десницата за предстоящите президентски избори, но не получава нужната подкрепа от останалите партии и впоследствие е издигната кандидатурата на Неделчо Беронов. Та ето кои и какви са хората, които Иван Костов отново подрежда на водещи позиции в своите листи и влиза в предизборните битки. По повод на тях се сещам за една крилата фраза на много обичаната българска актриса Стоянка Мутафова: „По-добре пеша, отколкото върху куц и сакат кон”. За останалите „състезатели” на ДСБ – Евдокия Манева, Вили Лилков, Иван Иванов, Асен Агов, Евгений Чачев, Костадин Димитров, Камбуров-Паница и др. четете в броя утре. |
| 10 март 2009 г. Ей, как наръчно се падна 8-ми март тая година. Само от китки за колежки и почерпки съм стотина лева напред. И сега, когато празникът е минал без излишни масрафи, можем да кажем няколко думи на спокойствие. Ватиканът постанови, че не хапчето "антибебе", а пералнята е довела до истинската еманципация на жената. Бих добавил и миялната машина. Но не бива да се забравя, че те са измислени от мъже. Разбира се, по молба на жените. Достатъчно било една жена да помоли мъжа си да измие чиниите и се появила миялната. У нас на жената още се гледа като на бяла техника и това ни пречи да напреднем истински. Пак във връзка с 8-ми март Зинаида Златанова, ръководител на представителството на ЕК у нас, казала: "При всички случаи равноправното участие на жените във вземането на решения е ключово." Така е. Промениха се времената. Едно време възрожденският българин, преди да си набие жената, й обяснявал: "Аз от пикиклек акъл не ща!" В по-младежките си години и наша милост беше приел безрезервно възгледа на дякон Кураев от Московската духовна академия, че в първоначалния си смисъл 8 март е "ден на терористките от XIX в." Защото тогава си мислех, че по-голям терор от това да ти отнемат свободата на словото, свободата да имаш 2 лева твои си в джоба, свободата да пиеш 3 ракии, без да пишеш цяла нощ обяснения, не може да има. Но после свикнах... Та искам да кажа, че не съм против жената да участва във вземането на решения, но е хубаво да се знаят нивата на компетенция. Вкъщи например, гордо мога да заявя, аз вземам всички най-важни решения. На булката съм оставил по-дребните въпроси за решаване. Като например какво да ядем, на море ли да идем, или на селски туризъм, каква кола да си купим, къде да инвестираме, ако и когато некой лев ни артиса... Такива битови работи. Но стане ли дума за глобалните въпроси, извинявам се, но ги решавам аз и само аз. Например глобалното затопляне. Какво й разбира на нея главата от вредни емисии, въглероден двуокис, протокола от Киото и т.н. Влизането ни в НАТО и ЕС в рамките на нашето семейство пак еднолично го реших. Благодарение на мен ние заехме рязко отрицателно отношение към войната в Ирак и както се видя, бил съм абсолютно прав. В Холандия почна разследване срещу тамошните Паси-фисти. Подкрепата за Обама също е мое решение. В момента обмислям дали да гласуваме за Белоградчишките скали или за Гранд каньон. Така де! Някога питали ли сте се защо управлението на Иван Костов беше най-успешното?! Защото Иван Костов управляваше България, но Елена управляваше Иван. Даже си спомням, че през 1999 г., когато се правеше репаратура на кабинета, в един вестник написахме: "Само един човек знае кои ще са новите министри. И мъжът й." Пък Желю Желев разправяше наскоро, че когато предложил на Костов да стане депутат, той поискал три дена, да се консултира с жена си, щото тоя дребен въпрос бил от нейните компетенции... Като стана дума за Костов. Коалицията СДС-ДСБ май няма да се състои. По вина на Бойко Борисов. Нали каза, че ако вземе властта, в кабинета ще има циганин на много висок пост. Един политолог, близък до СДС, ми съобщи, че сините разбрали това изказване като предупреждение, че независимо дали им харесва или не, мястото на Костов в един бъдещ кабинет на Бойко е сигурно и се обидили, щото те не го щат в листите, той се уредил за вицепремиер... В подкрепа на това е и твърдението на генерал Хаяско, пардон, Наско, че "с оглед на бъдещо дясноцентристко управление в страната считаме, че трябва да си взаимодействаме и в Столична община". А Генерал Борисов има нужда от взаимодействие точно сега. Работата с боклука излиза от контрол. Но дето викал Бисмарк, докато чакал властта, колкото по-зле, толкова по-добре. Вълкът сам падна в курт-капана. И ще се изпълни мечтата на Генерала да го изгони. Граждани от "Люлин" ми разказваха, че това било мечта и на Вълка. Откъде точно знаят в "Люлин", не знам. Но споменаха някакви милиони неустойка при предсрочно прекратяване на концесията, допуснати от Софиянски по недоглеждане, или друга некоя причина. Изобщо тая работа малко прилича на оня стар виц, дето един генерал се върнал внезапно от маневри и заварил жена си с мъж в леглото. Да не го разправям целия, но накрая свършваше така: Не стига, че му избърсах..., ами го изпратих и като войвода! Абе, верно ли, че Бойко звънял на Станишев, но оня не му дигнал?! И не му върнал обаждането! Е, това е върхът на простотията, да ме прощавате. Човекът веднъж ще има нужда от съдействие и премиерът се прави, че го няма. Ами ако утре животът ги принуди да се коалират, пак ли няма да му вдига?! |
| 11 март 2009 г. "Стандарт" ми дават разнопосочни сигнали и се чудя какво да правя. От една страна, Лещански ми пише, че в голяма част от лъвовете напирало желание да емигрират. Което си е съвсем така. От друга страна пък, други звездобройци твърдят, че според хороскопа на България 2009 г. била годината на възмездието и който е крал през прехода, ще си получи заслуженото. Родината била под знака на Козирог, а върху него сега влияел Плутон - планетата, отговаряща за наказанията. Освен това събитията в страната се дирижирали и от Юпитер, космическия съдия. Той ще издава присъдите, а екзекуторът Плутон ще ги изпълнява. Така като се замисля, нямам нищо против Юпитер и Плутон да ни свършат работата, ако се окаже, че Тачева и Велчев не могат. Макар че мисля, че и те ще се активизират. Премиерът ги събрал и им наредил да разкрият и заловят още престъпни мрежи и босове. Твърдо им го наредил. Много интересно. Пак в "Стандарт" пише, че малко преди да арестуват братя Галеви, в Дупница, на една скала в парка "Рила", където братята се канели да строят плувен комплекс, се появил образът на Св. Богородица. Което местните тълкуват като знак, че времето на Галеви е изтекло. А до Богородица се виждали и "очертанията на Божия син, склонил глава надясно". Предполагам, че с това, че гледа надясно, Христос ни праща и друго послание. Казвал съм ви и друг път какво пише Библията: "Отдалечи ногата си от злото. Защото десните пътища ги Господ наглежда, а левите са развалени." Та ето и на камъка Божият син ни насочва в правия път. Щото левите пътища, както се видя, водят до Св. Петка в трънето... Отделно в храма "Свети Георги Победоносец" иконата на Св. Петка оживяла и почнала да ръкомаха и да си движи очите. Местните викат, че това били знаци, бележещи, че е дошло време братята Галеви да си получат заслуженото. Местните само малко се притесняват, че било и "грях да чакаме светците да вършат работата на полицията". Не е грях, братя! Всичко е от Бога и всичко по негова повеля става. Ако е решил лично да се заеме с нашия случай, няма що да му пречим. Провидението си знае работата и най-важното е неподкупно. Галеви всяка сутрин ходели в църквата, палили свещ и искали прошка от Бога, но небето явно не се поддало на подкупа. Не се приело и ходатайството на дупнишки архиерейски наместник отец Георги Паликарски, който в началото на февруари отслужи молебен за братята. А десните пътища наистина се нуждаят от наглеждане. Генерал Хаяско вика, че социологическите проучвания нареждали Иван Костов сред десетте най-одобрявани политици в България. Имал гарантирани 150-200 хиляди лични поддръжници. Ебати тоя как умножава наум! 150-200 хил. гарантирани лично негови! Като добавим тия на Екатерина Михайлова, на ген. Хаяско, на Методиев и ще станат сигурно къде половин милион. Между другото, искам да поправя "Новинар". Екатерина Михайлова не е преподавала в милиционерското училище. Тя просто така си изглежда и говори. Бъркате я с Петя Шопова. Макар че пък откъде ще я помните Петя Шопова... И това, че в страницата на Костов във Фейсбук са се записали само 1000 от тия 200 хил. нищо не значи. Днес (за вас вчера) сините решават дали да върнат СДС на Костов. Според "Стандарт", ако победи лобито на Мартин Еванджелиста, цели организации щели да напуснат СДС. Даже вече водели преговори да се влеят в ГЕРБ, "Атака" и "Напред". Та излиза, че не е важно само колко гласа ще донесе Костов, но и колко ще отнесе. И трябва да се тегли чертата и да се види балансът между, дето викат мутрите, "ми даде - му взех"... Щото тя, на Костов работата, е все такава - му дават - им взема. Да, наистина Господ наглежда пътищата, но ходенето го е оставил на нас. Въпросът е, че религията влиза в разрез с науката. В есето си "Краят на парадигмата на прехода" американският политолог Томас Кародърс определя състоянието на демокрацията у нас като "безпомощен плурализъм". Безпомощният плурализъм е това, което вие си знаете: има политическа свобода, сравнително честни избори, различни партии се сменят на властта, но това не води до нищо друго освен "да се подмятат напред-назад проблемите на страната" . Политическите елити са възприемани като изключително корумпирани, обществото е аполитично и е крайно недоволно от политическия живот. Лошото е, че това състояние, според Кародърс, е доста устойчиво. И не искам да си развалям отношенията с Господ, но мисля, че нито сегашните десни, нито пък левите пътища, извеждат извън него. Какво да се направи ли? Като се сетя, ще ви кажа. Засега можем да ходим по скалите и да търсим знаците на провидението. И да чакаме некой да слезе - Христос, Аллах, Буда, Тангра... Все некой ще се отбие. |