Г-н Бакърджиев, стартираме годината шоково, спряха ни газа. Какво трябва да направи България при това положение?

Това е една ужасна новогодишна честитка, която Румен Овчаров изпраща до всички българи. Биеха се в гърдите, че са договорили доставките дългосрочно, за десетилетия напред – до 2030 г., че те са гарантирани, че всичко е наред. И ето новогодишната изненада. Това, което се случва, досега няма прецедент. Ние сме били в газова война 1997-1998 г. Без подписан договор получавахме количества, но удържахме българската позиция и не се стигна до крайности.

Природният газ е основната суровина за цялата химическата и тежка индустрия на България – какво става с металургичните комбинати, какво става с торовите заводи, с керамичните заводи, със заводите за стъкло, за бои, с оранжериите…Всичко това е пред колапс, благодарение на една абсолютно безотговорна политика, която БСП и Румен Овчаров реализираха зад гърба на народа ни.

Какво са разликите между договора от 1998 г., който вие подписахте, и сегашния?

Сега получаваме природния газ на три пъти по-висока цена и, както виждате, нямаме гаранция да получаваме ежедневните си доставки. А конкретно за въпросните договори и анекси към тях, с които ние не разполагаме, знаят само руската страна и Румен Овчаров. За съжаление това, което е променено, първо оскъпи горивото трикратно, поне дотук, и второ - не дава никаква гаранция за България като държава, през която минават сериозни количества газ. Абсолютно никаква сигурност за всеки един от нас, българите. Такъв случай ние наистина нямаме не само в комунистическата, но и в най-новата си история.

Каква игра играят обаче Русия и Украйна в тази ситуация?

Тази пиеска е от няколко години. Тя се случва винаги около Нова Година и има няколко измерения. Едното е, че договорите между Украйна и Русия изтекоха и Русия иска да наложи нови правила от позиция на силата. Вместо танкове и ракети, Русия използва вече във външната си политика енергоизточниците – вместо да пращат войски в Чехия, в Унгария или в другите държави, просто врътват кранчето. Наказват другите държави от позиция на силата. През зимата в големите студове се губят огромни количества, природният газ е стратегическа суровина, която се използва и в Русия, и в Източна и Централна Европа. И тогава започват споровете.

Но търговски спор за количества се води по съвсем друг начин. А не да отцепиш целия Балкански полуостров – това досега никой не е допускал. И аз съм притеснен от лекотата и безотговорността, с която го прави руската страна. Друг е въпросът, че Украйна си отстоява интересите, Русия гони своите. А къде са българските интереси и защо с такава лекота Овчаров ги продаде? Това е достойно за линч. Да изправиш собствения си милионен народ пред такъв колапс и дори да не се обадиш да кажеш едно изречение защо си допуснал това – това е абсолютна безотговорност – за тези хора трябват камъни и грамада.

Трябва ли да пуснем 3-ти или 4-ти блок в тази аварийна ситуация?

Ситуацията е екстремна. Не вървят палиативни мерки от вида “ще ползваме находището в Чирен”, което всъщност е един огромен резервоар, където се складира природен газ. Можем да използваме оттам количества съвсем краткосрочно, можем да преминем на мазут в топлофикациите, но това няма да спаси икономиката. При така екстрена ситуация България е задължена да реагира екстрено. В този смисъл и президентът задължително трябва да свика Консултативния съвет по национална сигурност, и второ – това е повод да се обърнем към ЕК с искане да деблокираме ядрените реактори, които могат да работят и които пак по политически цели бяха затворени. Това е въпрос, който тепърва България трябва да поставя. Видимо е, че Европа е пряко зависима от Русия. Много години част от европейските държави някак приспиваха проекта “Набуко” за сметка на доставките от Русия. Мисля, че сега всички ще изтрезнеят. И ще разберат, че трябва да има алтернативен източник и че не трябва да се лишаваме от такъв източник на енергия, какъвто е нашата атомна централа.

Над половин милиард лева са загубите за страната ни за последните две години от момента на преподписването на договора между "Булгаргаз" и "Газпром", обяви депутатът от ОДС Мартин Димитров след като той и колегата му Иван Сотиров се запознаха с новия договор в секретната секция на парламента. Загубите за четирите години – до 2010 г., когато изтичаше предишният изгоден за България договор, той изчислява на 1 млрд. лева.

Потърсен от журналисти за коментар Овчаров призна, че наистина има загуби от договора с "Газпром", само че като се гледа един договор, трябвало да се гледа в целия му комплекс. В новото споразумение отпадна клаузата, която задължаваше България да плаща 75% от количествата природен газ, които не е ползвала, а е заявила, допълни Овчаров.

Вярно е, че в заключителната част на договора (това за предишния) има текст, според който заявките ще се уточняват в началото на всяка година обясни експерт от екипа на Овчаров.