Добави мнение Мнения:11
| За технически и други изисквания се обръщайте също към г-н Балев. Да не би тоя малкия Балев на неколко джойнта да се е пробвал за новия уебдизайн? Не вервам да е на айуокъра, прегледах му референциите - съвсем сносни нещица си е правил човека. |
| Тогава възниква въпросът как ще ни убедите, че именно вие сте Юмжагийн или Кунерт... Съвсем лесно ще се убедите сами. Този, който се крие, като идва за хонорара, е Кунерт. Щото обеща да почерпи с парите.  |
Офертата си я бива  Ако счетоводителката е млада и засукана мома, обсъждането може да стане наистина незабравимо  |
Е какво сега - осемдесет лева са си осемдесет лева  Докога ще им се мръщите - счетоводителката не може да си приключи баланса, заради такива творци като вас  Обадете се на бозата  боза, наздраве ако ще ги дарите за нов тостер на редакцията |
| И тоя явно гори чака Ако се съди по заучената фраза С осемдесет лева можеш да си купиш най-малко десет квадрата джанки и шипкови храсти |
| “...За технически и други изисквания се обръщайте също към г-н Балев. Тогава възниква въпросът как ще ни убедите, че именно вие сте Юмжагийн ...” На вратата се почука. Дежурният редактор се сепна в дрямката си. Беше изморен. И как иначе? Коледни празници, новогодишни празници, Йордановци, Ивановци, Антоновци... Вратата се отвори и влезе ослепителна блондинка. Тя се насочи към бюрото на редактора, пръскайки около себе си аромат на бисексуална достъпност, усмихна се на редактора и с контраалт, в който се преплитаха баритонови нотки, каза: “Приятно ми е. Това е редакцията на СЕГА, нали?” Редакторът се изправи, смутен, че са го засекли в дрямка, и с леко разтреперан глас отговори: “Ееее... дааа... редакцията на СЕГА е... еее... аз съм Иво.... еее... Балев”. “Ха-ха, Ив Ебалев. Франкофон? Цела нощ неспа? Се вре цела нощ?” – блондинката се заливаше в дълбок гърлен смях и големите й гърди се полюшваха в ритъм с ускоряващия се пулс на редактора. – “А аз съм Юмжагийн Целденбал. От Форума, нали знаете. Идвам за едни хонорари, че в тази криза само с едната чест не се живее”. Редакторът понечи да се ущипе, за да се увери, че не сънува все още. Блондинката предугади движението му и го щипна бързо по бузата, добавяйки ласкаво: “Не спиш, не спиш. Ако искаш, можеш и ти да ме щипнеш, за да се увериш, че съм истинска”. “Еееее... къде имате предвид да Ви щипна...” – започна плахо редакторът, след това се сети за текста, който си беше приготвил за срещата с форумеца и, опитвайки се да звучи строгои и делово, запита: “И въобще възниква въпросът как ще ни убедите, че именно вие сте Юмжагийн”. “Виж сега, Ебалев, дай да си говорим на “ти”, знаеш ли. Все пак в един форум се движим, знаем си номерата. Хайде сега, аз трябвало да те убеждавам, че съм Юмжагийн. Ми че ти не си още наясно дали сънуваш или не. Преди аз да ти доказвам каквото и да е, вземи докажи ти, че не ме сънуваш. Ако искаш, опитай с Теста на Целденбал – когато искаш да провериш дали сънуваш, опитай се да затвориш очи. Ако образът ти изчезне и след като ги отвориш се появи отново, значи, вероятността, че не сънуваш, е 95% ”. Редакторът въздъхна примирено, затвори очи – и всичко изчезна. “Значи не сънувам, образът изчезна” - каза той на глас, отвори очи и шокиран от това, което видя, седна на стола си. Пред него стоеше един оплешивяващ човек с посивяла брадичка като на Ленин. Беше заметнал шал като френски импресионист и гледаше с пронизващ поглед. Започна да говори, думите му сякаш се процеждаха от устата му и падаха в скута на редактора: “Всичкият ви образ да изчезне дано, чекиджии недни! Не бил сънувал! Разумът ви, разумът ви спи! И ражда чудовища! И те рушат всичко! Огледайте се: какво направихте с този прекрасен отдел на вестника, “После”? Разпердушинихте го! Унищожихте го! На гробище го превърнахте! Целденбал ще ми публикувате... Че какво се възмущаваме от некъв си там чех, бил представил България като кенеф... ми вие преди това още го публикувахте тоя тъп монголец, който беше написал черно на бяло, че България била нацвъкана цялата с лайна. Аз съм стар форумец, за съжаление съм временно възпрепятстван да пиша във форума, и затова дойдох да ви кажа – сложете направо една надгробна плоча на унищоженото и напишете като епитафия: “Нявга тука цареше бал, а сега се кипри Целденбал”... А, забравих – и добавете едно лайно отгоре”. Редакторът въздъхна, смаян от тази словесна атака, затвори очи и примирено каза: “Ми, господине, ако искате, изсерете го Вие това лайно на бюрото, пък ние ще го сложим където искате. Само не знам дали ще Ви разберат, нали знаете аналогичния случай...”. Преди да отвори очи отново той почувства остра миризма на овча лой и немито. Отвори ги и видя човек с монголоидни черти, облечен в костюм “Армани” и с еврейска шапчица на главата. “Юмжагийн Целденбал?” – запита редакторът. “Не, не, моля Ви, аз не съм той... но го представям, в известен смисъл... Вижте, аз съм от адвокатска кантора “Колев & Бесев”. Г-н Целденбал е наш стар клиент и ни упълномощи да представляваме интересите му пред редакцията на вашия вестник във връзка с едни хонорари. Той ме упълномощи да Ви предам, че желае средствата, предвидени за него, да бъдат употребени за погасяване на един стар конфликт във Вашия форум – някакъв неизплатен облог от лице, известно като “milcho” към едно друго лице, известно като “Каруцар”. “Знам за тоя случай” – промърмори редакторът. “Виждате ли?” – усмихна се адвокатът. – “Все пак аз разгледах с г-н Целденбал и хипотезата, при която уважаемата Редакция може да се окаже в невъзможност да изпълни горното по независещи от нея причини... г-н Целденбал се учуди и каза, че не вижда що за причини могат да попречат, но се съгласи да предложи втори вариант за подобна ситуация. И този вариант е – средствата да отидат за закупуване на тостер за редакцията на Вашия вестник... Г-н Целденбал се свърза и със свои познати от фирмата “Софтуерберг, Хардуерщайн & Интернетоглу“ и оттам му препоръчаха един интернет-адрес... момент, записал съм си го тук...” Адвокатът започна да рови в бележника си. Редакторът го гледаше зяпнал и внезапно осъзна, че костюмът “Армани” е ушит от фина овча кожа, откъдето идваше и миризмата на овча лой и немито... “А, ето го - http://megashop.bg/techno/index.php?cPath =42&page=2, Вие ще се оправите нататък, нали така...”. “Момент, момент!” – почти извика редакторът. – “А как ще ни убедите, че именно вие сте Юмжагийн...” – изстреля той заучения текст на един дъх, след което бързо добави – “...по-точно, че сте упълномощен от г-н Целденбал за това, което ми обяснявате?”. Адвокатът се усмихна широко: “Тестът на Балев, а? Ми много просто – ако това, което в момента си приказваме, го прочетете във форума на вестника, подписано от г-н Целденбал, ще знаете, че всичко е, както Ви го казвам”. Редакторът затвори очи. Всичко изглеждаше така просто и логично! Отвори отново очи. Навън се смрачаваше. Времето на дежурството беше изтекло. Стаята беше празна. В студения въздух се усещаше някаква миризма... овча лой? Той тръсна глава, облече се набързо и си тръгна, заключвайки стаята. Вътре, на неизключения монитор на компютъра, мигаше надпис: “Сандвич тостер 3 в 1 Philips HD 2430 Спецификации Плочи 3 в 1 : Плочи за нагревателна скара, плочи за белгийски вафли и плочи Cut & Seal за сандвичи...” |
не е много ясна процедурата, но като цяло явно двамата колеги ще ги познаем по белите шлифери наголо и търсят счетоводството да му се разкрият  |
Добави мнение Мнения:11