Енергийната криза
Добави мнение Мнения:2
| НАСОКИ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯТ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ Настоящото предложение е продиктувано от дълбоката загриженост на Движение „НАПРЕД” от икономическата и политическа дестабилизация в страната в резултат на ескалиращата енергийна криза. Газовата криза, предизвикана от спирането на доставките от страна на Газпром, нанася тежки поражения на българската икономика. Засегнати са структуроопределящи производства в областта на металургията, енергетиката, стъкларската промишленост, селското стопанство, при които постоянното подаване на газ е задължително. Засегнати ще бъдат също и огромна част от българските домакинства, отопляващи се на газ или ползващи услугите на топлофикационните дружества. Ние от Движение НАПРЕД настояваме правителството да предприеме задължително решителни действия по решаването на газовата криза, свързани с търсенето на отговорност от страните, предизвикали конфликта, публичното оповестяване на сключения договор за доставка на газ между „Газпром” и „Булгаргаз” и по-специално клаузите за изплащане на неустойки при неизпълнение на договореностите. Настояваме правителството да започне преговори с Европейската комисия, за компромис при спазването на екологичните норми, свързани с вредните емисии, когато става въпрос за кризисни ситуации, каквато е настоящата. Движение „НАПРЕД” изразява твърдо несъгласие и с разработваната стратегия за развитие на енергетиката до 2020 година, в която отсъства ясна визия за намаляване зависимостта от вносни енергийни източници и изграждане на стабилна и работеща енергийна система със съответната осигуреност на резервни мощности. Крайно време е да се създаде консултативна работна група от експерти, която да разработи концепция за развитие на сектора като акцентира приоритетно върху енергийната независимост на страната. Ефективното функциониране на енергетиката е от жизнено значение за всяка икономика. Енергията присъства като съществен елемент във всеки краен продукт на индустрията и на услугите. Поради това разработването и реализирането на стратегия за икономически ефективно и сигурно енергоснабдяване, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, е фундаментална предпоставка за изпълнението на националните цели за значителен и устойчив икономически растеж и преодоляване на бедността. Липсата на своевременни действия в този сектор рискува да го превърне в сериозна тежест за икономиката като цяло. За разлика от много страни - членки и кандидати за членство в Европейския съюз, където местният въгледобив няма перспектива на икономическа основа, местните лигнитни въглища имат силна позиция като ресурс за производство на електрическа и топлинна енергия. Това предимство, съчетано със значението им за сигурността на енергийните доставки, определя значимото място на комплекса от мини и централи в развитието на енергетиката. България е изправена пред редица сериозни предизвикателства в енергетиката, породени както от обективни причини и обстоятелства, така и от забавянето на реформите през годините на преход. България е енергийно силно зависима, защото внася повече от 70 на сто от първичните си енергийни ресурси. Единственият значим местен енергиен ресурс са нискокачествени лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. Следващия по значение енергиен ресурс е биомаса със селскостопански и горски произход, но същата не се оползотворява и категорично се подценява от държавата. Разчита се предимно на вносни руски горива – петрол, природен газ, качествени въглища и ядрено гориво. Тази структура на енергийния баланс буди тревога от гледна точка на сигурността на енергоснабдяването. Кризата с доставките на природен газ от 06.01.2009 потвърждава силно зависимата структура на енергийния пазар в България и неговата уязвимост. Европейският съюз, чиято зависимост от внос е по-малка - около 40 на сто, но с тенденция за увеличаване до 70 на сто след 20 години. За да бъде изпълнена задачата за ускорено реформиране на енергетиката, е необходимо разработване на нова енергийна стратегия, която да отрази променените обстоятелства и новото виждане и основно да акцентира върху намаляване зависимостта от външни енергийни източници, като се вземат под внимание следните основни принципи: - Българската енергетика се превръща от затворена система в част от динамично интегриращия се енергиен пазар; - Основен ориентир ще бъде конкурентоспособността на националната енергетика както на регионалния балкански, така и на интегрирания европейски енергиен пазар - Усилията в посока на конкретно, надеждно и съобразено с изискванията на околната среда енергоснабдяване ще са успешни само ако са придружени от мерки за оползотворяване на високия потенциал за енергийна ефективност. В разработваната енергийна стратегия на Република България до 2020 година следва да се разработят краткосрочни и дългосрочни насоки за действие с оглед стабилизиране и развитие на сектора. Краткосрочни насоки 1.С цел излизане от настоящата кризисна ситуация, възникнала вследствие на спиране на доставките на природен газ за България, предлагаме държавният резерв да бъде деблокиран и наличното количество мазут да се насочи към топлофикационните дружества. 2.Да се извършат промени в комплексните разрешителни на „Топлофикация Перник” и „Топлофикация Сливен”, чрез които да им бъде предоставено време за привеждане в необходимите норми за допустими емисии на ЕС. 3.За повишаване на електропроизводството – въвеждане в експлоатация на спрения блок в ТЕЦ”Бобов дол” и промени в комплексното разрешително на централата на основание на §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда и удължаване на срока за привеждане в съответствие с нормите за допустими емисии на ЕС. Дългосрочни насоки 1.Приемане на ясни правила в държавната политика с оглед осигуряване възвръщаемост на инвестициите при използване на биомаса, местни въглища и оползотворяване на енергията от битови отпадъци. За целта трябва да има координирана политика в секторите земеделие, горска промишленост и енергетика с активно участие на Министерството на околната среда и водите и използване на финансовите инструменти на ЕС и националните агенции на Република България. 2.Използване потенциала на „Топлофикация Перник” и съществуващата инфраструктура в следните насоки: -Рехабилитация на производствените мощности на горивна база въглища -Изграждане на инсталация за електро- и топлопроизводство на база оползотворяване на енергийния потенциал на битовите отпадъци от региона на Югозападна България -Изграждане на топлопроводна връзка между Топлофикация Перник и Топлофикация София с активна държавна протекция с оглед увеличаване на енергийната сигурност на столицата и намаляване зависимостта и от природен газ. 3.Изграждане на терминал за втечнен природен газ в Александруполис и връзка с газопреносната система на Република България с цел диверсификация на доставките на природен газ 4.Проучване на възможностите за изграждане на второ газохранилище в района на Североизточна България 5.Започване на активни преговори с Европейската комисия за повторно въвеждане в експлоатация на 3 и 4ти блок на АЕЦ Козлодуй. 6.Използване потенциала на съществуващите топлоелектрически централи, подлежащи на извеждане от експлоатация съобразно Прилагащата програма на Директива 2001/80/ЕС с цел рехабилитация и/или изграждане на нови мощности, покриващи изискванията за норми на допустими емисии на Европейския съюз. Цели и очаквани резултати: В момента за топлофикационния сектор зависимостта от вносни енергийни суровини е 94%. Само „Топлофикация Перник”, „Топлофикация Сливен” и „Топлофикация Габрово” използват местни енергийни ресурси като техния дял от общото производство на топлоенергия е 6%. Стратегическа цел трябва да бъде намаляването с около 20-30 % на зависимостта от доставки на природен газ. Използването на природен газ в енергийния сектор задължително трябва да бъде в инсталации за високоефективно комбинирано производство и върхови товари. Създаване предпоставки за развитие на икономиката на страната, което е немислимо без сигурен и надежден енергиен сектор. |
Добави мнение Мнения:2