Добави мнение Мнения:1
Много ми хареса, поздравления, авторе!  Не мога да се въздържа да не цитирам тук едно стихотворение на познат нам автор от "После", което крещи поетично: СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ! Денят се изхлузи зад хълма. Наоколо мръкна. Студеният есенен вятър засвири "Хей, Джуд!" Спасителят слезе от кръста и влезе във кръчмата да сгрее душа, да побъбри с кварталния луд... На бара бе седнал самотен спасител от плажа. До вчера обсебен от хиляди знойни жени, а днес, като някой наказан от Бога прокаженик, посръбваше узо със лед и сушени фурми... Христос го покани на своята тайна вечеря, наля му мерло в инвентарния стъклен граал. Момчето отпусна душата си, даже почерпи случайния гостенин в тоя мизерен локал... Спасил съм стотици удавници там, във водата, въздъхна момчето. А как се спасява душа? Душата на всеки е скитащ в безкрая "Титаник", отвърна Христос и пое към Голгота пеша... Спасение няма, Спасителю, рече спасителят и сграбчи нощта, зажадняла за глътка любов. И само Христос чу сигнала "Спасете душите ни!" "Титаник" бе пратил от ада най-тъжния зов. Денят изпълзя над соленото мрачно пристанище. Христос се възнесе на кръста, прогнил от печал. А нейде далеч, някой друг, неизвестен "Титаник" по морза изпращаше своя отчаян сигнал... Ивайло Диманов |
Добави мнение Мнения:1