"Лекарите в България са слабо грамотни, особено в хуманитарните въпроси. Една от причините за това е, че те нямат солидно общо образование както е тук, в САЩ - 4 години обикновен университет със задължителен минимум от хуманитарни предмети (включително музика, литература, езици, история, етика, естетика) и чак след туй 4 години медицинско училище. Като казвам слабо грамотни твърдя, че те пишат неграмотно, не четат нищо извън професионална литераура и нямат интуицията на морални същества. Голяма част от лекарите в България са груби по манталитет хора, често забравят Хипократовата клетва, и в момента (заради ниските им заплати) всяка фармакомпания, която им обещае командировка в Европа и бонус ги върти на пръста си" "В допълнение, българските лекари, не могат да бъдат ролеви модел на самите си пациенти. Те пушат, не спортуват, имат наднормено тегло" "BTW, имам собствено наблюдение относно пълната безотговорност на българския лекар." Не пиша кой форумец е автор на горните редове , макар , че за мнозина е ясно , но "чета и не вярвам на ушите си" , както би казал професор Вучков ! В коя България съм живял ? Сънувал ли съм ? Какви хора са се грижили за моето здраве и спасявали живота ми ? "Чужденци-нелегали" ? Извънземни ? Как съм могъл да запомня фамилиите , а на някои и личните имена с добро , въпреки болката , която понякога са ми причинявали ? Казват , че човешкият мозък имал свойството да "изтрива" лошите спомени и запазва добрите . Тогава , като са били толкова лоши тия български лекари , от какъв зор съм ги запомнил ? Да , първият ми лекуващ лекар , когото съм запомнил е участъковият лекар на село Галиче , доктор Къдрев , бил съм 3-4 годишно дете , годината е 1953-54 ! При него изкарах повечето детски болести , шарки , ангини , помня кабинета му зад Барата , леглото за прегледи и лампата на стената над него(запомнил съм това , защото за първи път видях лампа на стена , а не да виси от тавана , като в останалите къщи) , шишенцата от пеницилин , които ми подаряваше след всяка инжекция затова , че съм се държал като мъж и не съм плакал , помня и множеството му здравни беседи , изнесени по селската радиоточка , които започваха с представяне и задължитерно покашляне ! Помня и първата си предучилищна лекарка в Русе , вечно усмихнатата Ани Хикимян - годините са били 1955-1957 , след това тя се премести да живее в София . Тогава пък преминах в ръцете на доктор Мустаков , възрастен лекар-легенда , който идваше с една стара , ожулена лекарска чанта и кепе на главата , същия , чиято е разкошната къща облицована с бял варовик до Американското пазарче . Не зная , дали още е там тая къща и дали не са я съборили... После... училищната ми зъболекарка д-р Братоева , която докато ни забаламосваше с приказки и вицове можеше "неусетно" да ни пломбира или извади зъб А другата легенда , зъболекаря д-р Георги Ламбев ? Отначалото имаше кабинет в сградата на ОК на БКП , после се премести в Стоматологията . Там се захвана да ми оправя зъбите - оказа се , че такъв лаладжия като мен имал малка уста (!) и големи зъби , та се бяха разкривили и бяха станали като на диво прасе бивниите ! Честно , повече "работа" съм си имал със зъболекари , пък и е нормално - от другите органи имам по 1-2 , а зъби трийсетина Лекарите от по-младото поколение и мои връстници -д-р Петко Ников , д-р Анна Христова , д-р Божидар Николов - китарист , тенисист и ватерполист Лекарите от Кожно-венерологичния и Психоневрологичният диспансер , от които съм останал с прекрасни впечатления деликатно ще премълча Но , макар и да не съм имал допир с нея , мога ли да не спомена още един доктор-легенда от "моето" време - доктор Келчева ? Когато дадена ситуация( независимо в каква област) станеше безизходна , русенци казваха : "Така като стане , и д-р Келчева не може да помогне ! " Мога да изброя имената на още десетки русенски прекрасни лекари , за които обидните думи по-горе не важат , но нека да спомена с добро имената и на няколко плевенски и софийски лекари , от които съм останал с прекрасни впечатления : От Плевен 1971г - Военна болница - хирурзите д-р Стефанов и д-р Янчев с най-искрена благодарност и от София , предимно ИСУЛ - трето вътрешно - д-р Ани Кръстева , проф.Невена Недкова-Братанова , д-р Кадиян , доц. Венелин Бакалов - на тях дължа живота си !(1973-80г) Моя най-дълбок поклон и признателност към всички изброени по-горе лекари , а и към всички останали , които въпреки трудните условия и ниски заплати , дават частица от себе си за здравето на българският народ ! Аз не помня преди 1989г някой някъде да е пушил в лекарски кабинет ! По въпроса за "солидното общо образование"- повечето от лекарите ни са завършили с отличен успех средното си образование я в Английска , я в някоя друга елитна гимназия или техникум ! Те нямат нужда от "доучване" , както е в САЩ ! Почти всички са излезли от семейства на лекари или на хора с висше образование , което означава и по-висока музикална и друга култура ! Просто "лошата социалистическа система" бе такава , че ни даваше възможност масово да изучаваме музика и да се занимаваме със спорт ! От моя клас единици бяха , които не спортуваха или не свиреха на някакъв инструмент ! От 4-5 годишен родителите ми ме "мъкнеха" по опери , концерти и театрални постановки . След това продължих сам и предадох тази "зараза" на децата си . От 7 годишен започнах да свиря на акордеон и почти всичките ми приятели ходеха на уроци кой на пиано и цигулка , кой на китара . От 8 години започнах да спортувам гимнастика , акробатика , лека атлетика , та досега ! Приятелите ми и съседски деца пък се записаха за "тенис на маса" и двама от тях станаха републикански шампиони за пионери . Така беше по "мое" време ! Сега , как е по "вашето" време на "демократични промени" - не знам ! Не забравяйте , че от 1989г изминаха 20 години ! Та и пушенето в лекарските кабинети , и безотговорноста и всичките други кусури са от последните 20 години ! "Времето е ваше ! "- радвайте му се и недейте да хленчите ! |
| Д-р Янчев почина есента от рак Каква ирония на съдбата. Да помагаш на другите, а на себе си не. Лека му пръст, рядко хуманен и ерудиран . |
| За майор Янчев от Плевен ли говориш , хирурга , или доцент Янчев от ИСУЛ , дето говореше перфектно няколко езика , включително и цигански ? Сигурно за втория ! Той вероятно отдавна не е доцент , спомените ми за него са от 1974г , но като сега си го спомням как свободно разговаряше с една циганка , дошла на преглед при него . А когато студентите го запитаха , откъде знае така добре езика , синът на циганката потупа доцента по рамото и каза : "Ми ний сми завършили заедно факултето бейй ! " Редактирано от - Чоки§§ на 10/1/2009 г/ 17:25:21 |
| Браво Чоки! Наборе единственото нещо , което се въртеше в главата ми беше стих на Байрон /запомнил съм го от романа "Наследника от Калкута" двама руснаци/ -"с тъга обърна взор към своя нявгъшен затвор". ------------------------------------------ ----------------- Ако съществува възможност няколко неща да се объркат, ще се обърка именно онова, което ще причини най-голяма вреда. |