Добави мнение Мнения:8
| радвам се за б г и за споделеното ...^нечовешки труд^, бях подготвен за него, затова съм се кръстил хамалин.в германската психиатричната клиниката, в която ме взеха на 60 години , ме подложиха на тридневно сито, каквото е немислимо в бг.работя плътни 8 часа, което означава, че всяка една минута е запълнена.няма празно и това едва ли може да се разбере в бг, ако човек не го изпита на собствен гръб.освен за работата, друга приказка тук се не разменя.и това не е никак пресилено казано.даже думите не стигат.всичко е организирано неистово до микрон.апаратура, лекарства и за каквото си помисли човек го има.професионалната култура е задължително условие.различните мнения се приемат спокйно, внимателно и с уважение.никой с никого не се надскача.не е срамно , като не знаеш нещо или не го разбираш да попиташ, никой няма да ти се присмее.на забележки за някой пропуск или нещо сбъркано никой не се обижда, нито се цупи.приема се толкова естествено, че няма повече накъде.и с професорите тук се говори на малките имена.ако те нещо не знаят, не го крият и питат пред всички, за да те чуят и тебе, и да се съгласят с твоето.просто друг свят.готови са на момента да ти помогнат с книга, да ти покажат.както и ти на тях.постоянно се пита, за да се научи нещо и всеки се стреми да купува от другите.работи се наистина в екип, както ние въобще не можем да си го представим.сещам се например, че лекарственият справочник, малкото томче с хилядите лекарстава, което всеки лекар си го подменя всяка нова година, можеш да го отвориш пред пациента и да си направиш справка.както го прави и моя шеф на клиниката.казвам го това, защото в бг пациента ще подскочи и ще изпсува:тоя ли ще ме лекува, дето си не знае лекарствата... има толкова много да се изрежда, което никак не е като в бг ако аз подложа колегите си в бг на тукашните 1/3 от оборотите и правилата на ред и дисциплина , даже и то е много-много, то не ми мърда моменталически диагноза и закопчаване има светове и светове |
| " Дори един Нобелов лауреат може да стане обект на критики от млади учени, ако е допуснал неточност или грешка в изказването си или не е успял да разреши даден проблем по успешен начин. " А , и тука в нашио форум е така. Значи сме един малък филиал на Оксфорд.  |
 за Борис.У нас отношенията професор-студенти са още като даскал-ученици в килийното, за огромно съжаление. Няма да забравя с какво учудване и, едва ли не, уплаха ме изгледаха колеги, когато се "усмелих" да попитам нещо професора ни. Това беше нещо нормално и дори, поощрително в Германия, където учих. |
| В среда на строги порядки, дисциплина, самодисциплина, уважение към личността, респект към труда и постиженията, адекватни и изключително високи стимули от какъвто и да е било характер /и то не такива, за които да чакаш в десета глуха по 20-30 години/, при една перфектно смазана, прекрасно финансовообезпечена машина, при манталитет, граден с векове, възпитаващ и пиета към науката, такъв начин на работа и йерархия във взаимоотношенията са не само възможни, но и силно необходими. Кое от горните присъства при нас, за да има условия за сходни взаимоотношения и организация на работата? Не само в Оксфорд е така, където съм наблюдавала по-коро като турист моменти от ежедневието на "студентите"-специализанти, в по-голяма или по-малка степен това се отнася и до другите европейски университетски или училищни места където съм била като студент или гост. Разликата с нашата реалност е фрапантна, но това не означава, че ние тук нищо не правим или че не "произвеждаме" чудеса от наличните условия, или по-скоро, липса на условия. За това, горе главата! Другите едва ли биха оцеляли и месец при нашите дадености за работа и развитие. Я вижте вчерашната новина за бг откритието на годината в приложната наука: крушка с "трайност" 250 години. Пловдивският физик-откривател мисля, че се казваше Румен Каканаков. Ако са вярни твърденията, чути по тв новините, това се оказва сериозно откритие в помощ на спасителните операции при бедствия. За мен по-интересен от широкомащабността на приложението на изобретението е фактът, че не всички бг умове са зад граница и доказателството, че българската наука не е нито умряла, нито в летаргия. |
| добре почна доктора, макар и леко наивно, но като стигнах онова с правенето на наука умрех от смех Те тва е българина - утрепан провинционалист треперещ някой да не му напомни за цървулите на тавана. За пари става дума брато. Продават хората качествено образование, за паре. Нищо лично, това че взмат най-добрите си е просто бизнес. Като спреш да са изумяваш току виж си рабрал мита. |
Добави мнение Мнения:8