Отиди на страница:
Сократ-май  . Много пъти и аз във форума съм писал по въпроса за нашите "чужбински българи". Ти си го направил много по добре от мен - личи си майстора. Наистина са досадници - ами, като не им харесва, нека не се връщат. А извода ти е абсолютно логичен - абе лАйно бех и тОга, а да се не фАлим. |
Простете, но...Дали не заприличваме на Чалмите скочили на джихад срещу карикатурите  _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Ние българите се славим като строители по сички земни кълбета. Баш-майсторите знаят лафа - "Ако ше правиш къща - първом построй кенефа". |
| Лянча, Наистина пресилваш нещата. Няма лошо българин да живее където си иска. Нали това е демокрацията. Пък и лоби ни трябва - ако трябва да бъдем практични. Просто нещата стоят по един от двата възможни начина - да се каже едно от двете: 1. България е кенеф и всички вие там сте кенефчии. 2. Боли ме сърцето като гледам как некадърни управници превръщат в кенеф онази България, която обичам. Драги българи, желая ви успех в борбата да ги махнете. Ще допълня едно. Знаете ли по какво си личи истински силният? По това, че не рита падналия. Редактирано от - Сократ-май на 13/1/2009 г/ 13:41:21 |
Лелей, за една посрана уманитарка попадам в списъка на отлъчени от породата поради местоживеене. Още малце и фатва ше получим, като оня капут Ружди, или като датскио живописец. По-полека бе  |
| Ето как е в България: вторник, 13 януари 2009 Благоевград Вчера са задържани за 24 часа двама криминалнопроявени мъже, които на 28 декември ограбиха жена в гробищния парк в Петрич. В.С. отишла да почете паметта на свои близък. Към 13, 30 часа тя била нападната от двама мургави младежи. Те отмъкнали златния и ланец и офейкали. Полицията арестува осъждания за кражби и грабежи Живко Иванов-Кочо и 18-годишният Марин Димитров. Двамата са върнали златния ланец, тъй като не успели да го продадат |
| Някои ще кажат, че турският кенеф символизиращ България в меката на ЕС е артефакт. Не е. Факт си е. Предполагам, че е имало ограничение на броя на символите за една страна, поради което художничката се е ограничила с обобщаващото понятие за България - "турски кенеф". Ако нямаше такива ограничения тя би изрисавала цялата картина в подробности - голите задни части на oblek|eniq Меди поливани от Цар и обслужвани усърдно от Педи (ser go). И всичко това съзерцавано с умиление от кенеф-майстора Гоце. |
| Миланецо, servus ...Реагирам по този начин защото усещам, как някои форумци преиграват с патриотизма си...Всички сме съгласни, че сегашното положение в държавата е...мани, мани...И ако прелистим страниците на СЕГА ще намерим доста постинги с къде по- цветущи определения...Нима някой си мисли, че другите от ЕС не ни знаят дережето? Или и ние като Ст. Заимов гордо ще кажем:Българската полиция не бие...Нищо, че хората виждат синините ни...Винаги съм бил против подиумният, театралният патриотизъм...Недолюбвам хора със посинели от тупане гърди и с три пръста сланина - направена от сълзите на околните... Сам знаеш, че смехът и самоиронията са оръжия единствено на хомо разумен и те правят от него човекът а не приказките без действие...Та за това: Нека се присмеем и ние на себе си, макар и с горчилка в устата и да не забравяме, че хората съдят за нас по делата а не по думите...И аз не го преглъщам леко тоя "Хап" но като се замисля - май ядът ми се превръща в градивна енергия - ха дано _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Караваджо, Сократе, Съ-прузи означава впрегнати заедно. Имат свързана съдба и престават да са съпрузи, ако решат да разделят съдбите си. Съ-народници са хората с обща съдба като един народ. Всеки, който реши да не споделя съдбата му, сам престава да бъде сънародник на останалите хора от този народ. Какво талибанско има в разбирането ми? Какво неясно има в това, че не ние с вас или останалите ни сънародници определяме това, а човекът, който е решил: "До тук бях с тези хора. От днес нататък, каквото за широките бимбинистански маси, това и за мен"? |
Честито на авторката. Направи си рекламката. Поразшумя се около ней  . Я попитайте чичко гугъл, що знай за дамата. До днес нищо. От днес вече е разпознаваема в БГто. Май само тук. И понеже сме ориенталци и не приемаме със светли чувства изкуството и няма как да разчита и на финансов успех. За всички твърдящи че творбата била великолепна и т.н. моля за простичък отговор: колко такива бихте си купили? Посочете и адрес за доставка моля |
Пред "Хералд трибюн" тя обяснява, че с творбата си цели да "предизвика скандал, особено в родината ми" с "хулигански жест, съзнателно примитивен и вулгарен, фекално пубертетски" освен силната амбиция на творкинята да стане известна това изявление ме разсмива. като оставим настрана нищонезначещото фекалнопубертетски, гледната й точка за клозета не само че не провокира, но и оставя дълбоки съмнения в познанията й с намерението да ни препратела към османските времена на бг. ако тя намира това велико изобретение на човечеството за примитивно и вулгарно то не ми се мисли за визията й по отношение на мястото за тези естествени нужди. клекалото е символ на висока култура по онова време. средновековието в европа късно опознава това азиатско удобство и то се превръща в неотменна част от богаташките домове. дъждовната вода е служела за подмиване. въвеждането на клекалото у нас ако това е станало от османлиите което е и напълно логично - си е било чист късмет и доближаване до хигиенните норми на изтока. впоследствие клекалата продължават да се ползват с дълбоко уважение в съвременния запад и пример за това са немските войници които завладявайки средна и балканска европа изграждат първо клекала в бараки и после самите си лагери. /за разлика от руските които в обратен ред/. не на последно място са и примерите от съвременни швейцарски немски холандски и др. по непретенциозни хотели или хербергета. клекала има и в доста публични тоалетни из известни европейски градове гари и летища. хората знаят че клекалото е евтино хигиенично и лесно за поддържане. та...още има да се упражнява женицата една академия не стига. |
| Ама художничката нали НЕ е емигрантка?? Между другото, тук наблюдавам интересен синдром.Асоциацията и помислите за България като за кенеф са по-силни когато си в самата държава или скоро си бил там.С течение на времето се забравят негативните неща и на хората в чужбина отново им домилява и пак планират да посетят близките си... та дори и в кенефа... |
| Разводнихте темата. Какво хубаво я бяхме подкарали за клекала, канализации, еквивалентен човекожител, еквивалентно човеколайно и прочие коефициенти. Емиграцията да не се стега. Нищо лошо няма в това човек да предпочита да се изсере на метеното, отколкото да мете насраното. Човещина  П.П. Пък и ударник-асенизатор не звучи като ударник-миньор. |
| Добре, момчета Ще призная, че всъщност не съм толкова краен и категоричен. Но помислете и върху кратките определения, които приведох. А досежно произведението на изкуството: Тоалетната, тоалетна. Много хубави неща бяха казани по въпроса. Ама виждате ли как е представена Европа? Струва ми се, че конструкцията е правена по снимка от някоя компресорна станция. |
| Сократе както винаги много точно. P.S Лянча, пробвах човече! Но в началото на 90–те в България не беше държава а разграден двор. И много бързо ме отказаха! |
| Всички тия приказки за ирония, самоирония са ми до болка познати и вече са ми безкрайно омръзнали. Искала авторката да предизвика скандал, искала да покаже предразсъдъците ни, добре, това си е нейно право. Само че тая тема се изтърка вече отдавна - много сме лоши, кофти хора сме, за нищо не ставаме, всичко ни е потънало в мръсотия и огризки. Стига вече, толкова ли няма нещо позитивно? Защо пък трябва да непрекъснато да търсим само лошото и да се самообвиняваме? Дайте по-слънчево, по-позитивно. Дайте да открием хубавото в душата си, красотата в лицата си, дайте първо да си повярваме, че можем, че наистина можем, че не сме по-лоши от другите, че умеем, че сме способни до творим, да градим, да строим, да създаваме. Ако направим само това, единствено само това: да си повярваме, че можем, сигурен съм, че сме направили първата крачка и по нататък няма да ни бъде трудно. Аз съм сигурен, че можем. Ето, чета тук във форума, интересни мнения, теории, логически разсъждения, има творчество, дори и стихове. Е, това малко ли е? |