създаване на есе или литературно-интерпретативно съчинение. И в учителските /или бивши учителски/ среди няма яснота що е туй есе. А това са размисли, мнение, изказано отношение. И това е много трудно и много лесно съчинение. Лесно - защото се иска да изкажеш твоите мисли по ясен, разбран, възможно най-художествен начин. Трудно - по същите причини. Най-напред трябва да имаш мисли. ЛИС си е мъртвородена измишльотина. Някакъв мутант на есе. И затова не го обсъждам. Има и американско "есе" - това си е чист реферат, казано на езика на европейската цивилизация. Тестът е начин да се провери запаметяването. Есето - мисленето. Времето няма никакво значение - имаш ли мисли, винаги ще ги подредиш и изкажеш. Проблемът е в наличието им. А по изказванията на един ученик в час той редовно може да има бележка. И това оценяване не е претоварване - та ние всеки ден сме оценявани навред! Всъщност, повечето бележки за срока - възможно най-ритмични - спомагат да се преодолее прихическото претоварване в края и напрежението /където все още е останало/ от евентуалната оценка. Та - дали някой наистина си мисли, че учениците се вълнуват от знанията си? Вълненията и щенията им са насочени другаде - към оценките. ОЦЕНКА МИ ДАЙ - АКЪЛ НЕ ИСКАМ, това е новата форма на "Пари ми дай - акъл не искам!". |
ВСсъщност, по-добре звучи: БЕЛЕЖКА МИ ДАЙ - ЗНАНИЯ НЕ ИСКАМ! Защото оценка означава и реален, понякога доста критичен измерител на работата и човека. |
Последният абзац е абсолютен тюрлюгювеч. Статията в "Сега" е един свеж вятър духащ в неизвестна посока, който би могъл да подейства и като приспивателно на населението: нямате никакъв проблем, всичко е под контрол, спете, докато Ви управляваме ...... Днес в "Телеграф" има добра статия за неграмотността на децата и бездействието (т.е. некадърността) на екипа Вълчев, "захванал" се с частните уроци... |
Статията е добра. Аналитична е и се опитва да разгледа проблема не едностранчиво, а в различните му измерения. Здравословният (а не прекаленият, безсмислен ) стрес в училище наистина закалява и развива. |
Ники Николов, учителят по литература в първа английска гимназия ми е преподавал през 1994 или 1995, когато бях 11 клас. Никога не е изпитвал никой, по това време, защото човекът знаеше че ни трябват оценките за дипломите. Който искаше да кандидатства с литература, човекът си организираше някаква занималня и подготвяше хората за изпитите отделно. За разлика от Верина - хубаво е че нея никой за нищо не я пита по никоя телевизия. |
"В същото време е възмутителна лекотата, с която много преподаватели заменят устното изпитване с писменото. Особено по т.нар. разказвателни предмети - история, философия, психология, география, литература." Ако не бях съвестна в четеното, ей тук щях да спра. Дочетох, за да се убедя, че учител, който няма разбиране за това, че запознава учениците с основите на науки, а се изживява като преразказвач (не знам на какво ), може да сътвори наистина тюрлю гювеч. |