Отиди на страница:
VOCI  Свежо!!!bearman с теб съм, ама дали ще го доживеем това "наше председателство"   Nickolas, други форумци вече публикуваха. Давай смело! |
Защо наистина онзи чех не сложи като емблема на България нашите гларуси от едно време и ятата чехкини дето гларусите ги оправяха под път и над път? Това беше съвсем типично тогава за България. Един куп мои познати си изкарваха много добре почти цяло лято на морето, заминавайки се десетина лева, оправяйки най-вече чехкини и се връщаха пак с 10 лева. |
...емблема на България нашите гларуси...  ами ... Тайланд от всякъде, и на всеки ъгъл масажен салон с гларуси за всеки вкус. Само, че доколкото знам от мои приятелки рускини, турците доста са дръпнали в този туристически сегмент. |
и ятата чехкини дето гларусите ги оправяха под път и над път Ей, родната простотия няма свършване. Още един такъв постинг (тоз е поне пети по таз тема) и ше почна да харесвам инсталацията. Редактирано от - Simplified Solutions на 20/1/2009 г/ 15:06:02 |
| to Simplified Solutions, мога ли да помоля уважаваната/ият Симпли ако има инфо да ме светне това по-горе мъже ли са го писали и ако "да" на каква възраст са? И сериозно ли го казват или се будалкат (че мойта руса кратуна не им загрява хумора)? |
Е па кво ви пречи ората кротко да илюстрират класика (глава VII)?  Натиснете тук |
 защо ме възпитаваше татко Йовков да чета. В Шибил да се влюбя, на Индже да се възхищавам. Редактирано от - softwind на 20/1/2009 г/ 15:45:41 |
| "...и ятата чехкини дето гларусите ги оправяха под път и над път..." Малка поправка ; както отделни чахкини, така и цели трудови колективи от Мариански лазне. Едва ли има чахкиня над 30-те, която да не си спомня с умиление как задника й е свирил като жътварска стомна из дюните на южното черноморие и как галантните БГ гларуси дори сваляха куците от клона. |
| Е затова дойде ЧЕЗ в България. Сига ще си плащатете за "задника на чехкините" За всеки по отделно и то с лихви. |
| Мила softwind, по мои наблюдения това за гларусите са по-скоро легенди. Истината е, че някои наши млади (и не толкова ) мъже по онова време умираха да забият някоя бледолика светлокоса чужденка. И понеже шведките беха кът, се мъкнеха след каквото дойде - чехкини, немкини, полякини. С рускините беше по-трудно, понеже те се движеха с группой. Речникът на типичния среден гларус по онова време се ограничаваше до няколко родни думи с безумни окончания - като правило руски. Ноооо имаше и интелигенти, които успяваха да заучат потресаващата фраза lassen wir die Augen sprechen. Не ми е известно от какъв пол е съществото с координатите. Не мяза да е дама, но дали е господин бих поспорила... Нищо лично, разбира се. В интерес на истината, обаче, напразно забравяме българските девойчета - като правило рецепционистки от техникума по туризъм, които, за разлика от сезонните явления на гларусите (той танцува само едно лято), мислеха с един ход напред при свалянето на бледолики господа и до есента сключваха брак и отпрашваха към бленуваното ГДР. Мдам. |
| Mдам, ласер вир ди ауген шпрехен работеше много добре и е развалило не едно семейство от Карлмарксщад. |
| Lassen wir die Augen sprechen беше от един супер-култов филм от 1964 година с Любиша Самарджич, Борис Дворник (сваляча) и Никола Коле Ангеловски (момчето с белгийката, която беше на квартира у тях). Да не взема да забравя и страхотната по това време Десанка Беба Лончар! Точно на нея Борис Дворник казваше: Lassen wir die Augen sprechen. Филмът е връх и днес!! Явно много хора са го гледали в "подрастващата си възраст" или това изречение се е предавало после от човек на човек, защото веднъж в Албена през 70-те го чух от един полуциганин, който сваляше една рускиня и и каза буквално: оставим Очи говорЯт! Тук голямото О е за ударението, както и Я-то. Филмът се казваше Чаровно лято (Lito vilovito/A Fairy Summer) Браво за напомнянето на израза! Редактирано от - Nickolas на 20/1/2009 г/ 18:31:33 |
| Гларусите в същност не бяха никакви легенди, а си бяха съвсем нормални момчета, които с Москвич или без Москвич ходеха по морето за 3-4 дена или за повече, ако им стигнеха парите и сваляха на поразия всичко, което се сваля. Малко и в духа на Чаровното лято - покрай младото гореше и по-старото, а и доста по-старото. Много работа свършиха момчетата, истина е. Най-големите свалячи бяха спасителите, които заминаваха на морето с 10 лева и се връщаха пак с 10 лева, и лекуван-недолекуван трипер. Доста работа свършиха екскурзоводите, шофьорите на автобусите на Балкантурист, обменителите от обменителните бюра, келнерите и въобще всички тези, които бяха в бойна възраст. Имаше разбира се много позорни картини, на които няма да се спирам. В този форум знам, че има истински корифеи на свалянето на чехкини и словачки. В същност нямаше нищо лошо в цялата работа. Като не можеха да излязат българските момчета навън и самите те да бъдат туристи, чакаха да дойдат групите от предприятията на ЧССР и да се открие ловът и да се почувстват хора. Редактирано от - Nickolas на 20/1/2009 г/ 21:46:35 |
| И не беше толкова светлото в косите или по-бялата кожа, защото българките не са черни, макар и с тъмни коси повечето, ами свободата на маниерите, лекотата, с която момичетата-чужденки си избираха кой да ги ощастливи тази вечер или този следобед, сутрин и пр. Лекотата с която се събличаха, защото една българка за да я съблече човек трябваха понякога часове! А тия - хоп и готово - съвсем голи! И хубави. А момчетата идваха от вътрешността на страната и не бяха виждали жена на която като и кажеш - ела да се поразходим в тъмното или ела в моето бунгало - тя да дойде и да се съблече сама за да не и се мачка полата. Това беше нов жизнен опит, за който те можеха да чакат и до днес в България и то безуспешно. А там - идват "някакви" от някъде, поискваш си и те ти дават! Чудо! После като се върнеха на село или в малкия град започваха да се разправят небивалици - как бащата-чех искал дъщеря му да бъде дефлорирана от българин, защото бил истински мъж и все такива (дъщеря му по време на свалянето вече е била забравила от години кога е била интакта, ама нали трябва да се разказва нещо!) А е известно, че българите се имат за най-големите пиячи, е-ачи и пр. -ачи. Как ще се върне някой от морето и няма да разкаже някоя история с чехкиня! Та така се създаваха старопланинските легенди за гларусите. |
| Момчетата за морето пари събираха според възможностите си - от майка си, от баба си, от работа, ако работеха вече, но по правило ходеха с няколкостотин лева на морето и то за малко време. Сваляха някоя чехкиня (словачка, полякиня...) и започваха да я водят на ресторант вечер, да харчат пари за нея. Тя ако беше сама добре, ама повечето имаха и семейства с тях, та момчетата черпеха на поразия бащи, майки като мислеха, че с това дават нещо в аванс срещу което ще получат друго през зимата - покана в някой чехословашки град да гостуват на семейството. До тук добре, но сега идва на трагедията част втора. |
| Кво нападнахте толкова гларусите като и чехкините си имат некои кусури... Запознахме се през онова великолепно лято, влязло в летописите на туристическия ни бизнес под кодовото наименование “Когато чехкините се завърнаха”. Беше пристигнала в Приморско с две приятелки, а ние бяхме двамата с Роко – овчарката на съседите. Бяха заминали за Италия и ми го оставиха да се грижа за него, но пък аз не издържах в софийските жеги и му предложих да го наглеждам на плажа. Роко се съгласи, и на него му беше омръзнало по цял ден да яде мебели. Разбирахме се идеално с него, имахме сходни вкусове относно месните специалитети и усещането за жени. Аз лежах по цял ден на плажа и лочех мента със сода, питието на местните жители, а Роко търчеше след вълните, помагаше на дечицата в строежа на пясъчни замъци и чат-пат довеждаше някоя девойка да си поприказваме, за да не скучая. Мощният му врат и дяволитото пламъче в очите някак си ги караше да прехвърлят симпатиите си и върху мен. Така ме запозна и с Марцела. Домъкна я буквално на буксир, беше направила грешката да го хване за каишката, а това беше любимият номер на Роко, ползваше каишката си както въдичар – спининг. Работеше като секретарка в някаква фирма от Усти над Лабем. Говореше чешки и немски, а аз български и английски, така че се разбирахме прекрасно. Много я харесах и Роко направи каквото можа, след два дни вече бяхме неразделни. Мотахме се по самотните тихи плажове, тя обичаше да седи и да гледа водата и гальовните приплъзвания на вълните. Закарахме я на Ропотамо, после на Аркутино и в мига, в който тя навлезе до колене в хоризонта на морето залезът предопредели сериозността на връзката ни. След две седмици отпуската й свърши и тя се върна в Чехия. Разбрахме се да й дойда на гости около Нова година, а дотогава си пишехме прочувствени имейли или пък слагахме слушалки и с часове си говорихме по микрофона чрез скайпа. Но приказката не вървеше толкова добре, тъй като без езика на жестовете и погледите губехме нишката. Затова скоро преминахме само на писане. И тогава се случи непоправимото. Тя откри че може да изразява дълбочината на чувствата си чрез големината на буквите. Всяко нейно признание, всеки неин вопъл вече бе грижливо уголемен и подчертан. Започна да пише само в зелено, макар че никога не бе споменавала да има някаква връзка с екологичните организации или че е мюсулманка. При първото и зелено писмо бях потресен. Опитах се да вникна в смисъла на текста, но воплите на огромните блатисти знаци заглушаваха мисълта ми. Мъчих се цяла седмица и накрая я попитах защо е почнала да пише така. Тя не ме разбра, но усети че цветът на буквите ме дразни по някакъв начин и от мрачнозелен го промени на яркозелен. Сега вече знаците буквално режеха очите ми, а воплите им ме караха да се събуждам посред нощ, облян в студена пот. Безуспешно се стараех да си припомня хубавите мигове, които ни свързваха. Отидох при съседите и изведох Роко на разходка, а после го поканих у нас и му показах писмата на монитора. Едва ли виждаше изумрудената им зеленина, но явно нещо в погледа ми го смути и той извиси глас. Виеше като прадедите си в дългите и мразовити зимни нощи, когато отчаянието на глада е убивало и последната надежда измършавялата глутница да попадне по следите на някой кретащ из горската пустош елен. Воят му изпочупи стъклата на прозорците, съсипа алармите на автомобилите и накара Луната да настръхне. Разбрах че така не може да продължава. На сутринта запалих колата и вместо към офиса се насочих към Панчарево. Надявах се гледката на водната шир да възвърне прекрасните спомени и да ме изкара от този стрес. Седнах на брега и започнах да наблюдавам гребните лодки. Поуспокоих се. По повърхността на езерото плуваха клони и листа, следствие от изсипалия се призори дъжд. Едно от листата имаше формата на буквата “М” – като Марцела. Загледах се и в другите листа и започнах да откривам прилика и с други букви. Вече можех да изпиша цялото й име с листа. И изведнъж пред очите ми тези плаващи отломки се превърнаха в букви, а езерото – в екрана на монитора. Това ме прекърши. Станах, разперих ръце и се бухнах в тинята като прасе у локва. Последното, което си спомних, бе една ръждясала табела, забучена в калта, на която с огромни блатистозелени букви пишеше: “Внимание! Къпането забранено”. ... Така че гларусите понякога са прави в отношението си, изразяващо се в бройкане. Особено като се има предвид, че чехкините са единствените славянки, които не различават гларус с морски загар от циганин. При положение, че в Чехия е пълно с цигани и имат опит не знам как допускат такава грешка, но е факт, че не забелязват ни очи, ни джуки. |
| На трагедията част втора. След сезона започваха да търсят кой да им прати покана за да им даде милицията заветния "талон за пътуване" към личната карта, наречена тогава великодушно паспорт. Намираха и като намереха се качваха на влака - без да пратят писмо или телеграма, че пристигат в в Прага на Хлавни Надражи или Праха Стжед. И за да е пълна трагедията пристигаха точно в края на декември - по правило към 22. - 23.12. когато хората са в приготовление на Коледата и хич не им е до гости, а и кой кани в къщи! Та се стигаше до позорни сцени с "измамени" добронамерени българчета, които са тръгнали с няколко бутилки Плиска за армаган, пък става единствено предаване на армагана на прага на вратата и въпросът е: Къде сте отседнали! Ами къде да отсядам, нали, аз това, "черпявах", хм ... И навън. Аут! В най-добрия случай момичето излизаше да заведе въпросния в някое кафене и да му купи един сандвич, но пък и момичетата имаха приятели и не бяха чак толкова свободни като на Черно море. И тогава вече се носеха в обратна връзка други вести - колко са негостоприемни чехите - едно кафе не ми направиха и спах на гарата (с други българи с аналогична мисия). Да бяха питали попа в селото, щеше вероятно да знае да им каже, че по Коледа не се ходи в хората. Какво да се прави - сблъсък на култури с неподходящи един за друг интерфейси. Какви трагедии имаше. Пък някои тука за една тоалетна! Произведение на изкуството! Редактирано от - Nickolas на 20/1/2009 г/ 18:43:00 |
 Никога не съм се съмнявам че кенефната монументална скулптура на чешкия морон-художник е достъпно и рабираемо изкуство в очите на обудалените български реднекове. XYZ, догаждаш се много точно освен неспособност да разберат света поради липса на интелектуални ресурси, другато част от проблема на изказалите се морони е комплексарщина и провинциализъм ( да не кажа селяндурщина) . |
