През очите на един протестиращ
Отиди на страница:
| Сядам да пиша това, защото за 14 януари 2008 година ще се изприказват (вече се приказват, предполагам – нямам интернет, за да проверя) много лъжи. Аз бях очевидец на събитията и малко след като свърша с това, ще съм им очевидец отново. Искам и моят поглед да бъде там, сред многото други – за да сравняваме, да мислим, да не забравя самият аз, под натиска на многото други гласове. ВАЖНО предупреждение: Аз съм очевидец. Не съм окото на орела, който наблюдава целия площад пред Народното събрание, уличките наоколо, пространството около Александър Невски. Виждам само една част от случващото се. Ако тръгнете да си вадите генерални заключения от видяното от мен... на ваша отговорност да са. Сега спирам с глупостите и почвам да нахвърлям моменти, преди да съм забравил: Момент: С Габи и Ал тръгваме от страната на паметника към Ректората. Заедно с нас са младежите от самба бенда и „За да остане природа“ (носят три огромни барабана/тъпана – как не им тежат на такива крехки девойчета като Ваня, пита Габи; аз се смея и я закачам, че не е готова за активен гражданин). Лека-полека разбутваме хората пред паметника. Идеята (дошла от синеок младеж, който не знам по име, но знам, че е наш човек, а и усещам, че предлага миротворчество, за доброто на всички – това ми е достатъчно да се присъединя) – та идеята е да се размесим с групата на хулиганите (лумпенпролетариата, викам им аз), които мятат по полицаите - снежни топки - пиратки – преброих 4 или 5 гърмежа за целия час и половина, през които бяхме там - пластмасови бутилки за вода – 4-5 ...някой метна и папка (?!) или книга (?!?) - да се размесим с тях, или поне да застанем край тях, и да ги надвикаме с „Искаме гори – не искаме лъжи“ - да внесем позитивно настроение, както се изрази синеокият младеж. В един момент групата с тъпаните спира. Седим минута-две между паметника и жандармерийската верига с щитовете пред Народното, в най-тясната част на площада. Сбутвам момчетата, те казват: „Ще се връщаме, 15 метра по-напред става страшно“. Вероятно са прави, понеже момчетата сме малцинство – с нас са основни дребни телом девойчета (духом хора като Ваня от „За Земята“ и Надя Максимова от „Да спасим Иракли“ отдавна са се доказали като гиганти). Аз обаче се ядосвам. Защо ще си тръгваме точно сега, когато става наистина нажежено – тоест наистина има нужда от нас, като миротворци? Хващам някого (мисля Добри от протестите за Натура 2000) и му крещя (за да надвикам „Оставка! Оставка!“ около мен... но и от гнева, който ми се трупа от месеци) да стоим, да не се отказваме. Той остава, остават и другите по-големи младежи. После – този момент не си го спомням точно, мисля, че бях с гръб и не видях как започна – хората отпред се юрват назад (зад тях са жандармеристите с щитовете). Протестиращи ме блъсват (в гърба, или успявам да се извърна и тогава ме блъсват в гърба), аз блъсвам хора пред мен, хлъзгаме се (жълтите павета са най-убийственото нещо в София през зимата), падаме, отзад ме затискат хора (драпащи да стигнат до паметника), аз успявам да се подпра някак и да не премажа Габи и още едно дребно момиче отпред. (Има файда от лицевите опори, даже когато си ги правил сериозно преди цели 4-5 години... Глупости говоря. В тоя момент у мен се надига такава бясна енергия – енергията на бесовете, - че и два пъти по-слаботелесен да бях, пак нямаше да оставя телата отзад да ме съборят върху телата отпред.) В ръцете си държа едно копие от „Бленуващите кристали“ - мислил съм да го показвам на приятели, които още не са виждали книгата. То се изцапва с кал. Междувременно някак (не помня... навярно тялото ми е поело контрола) съм се озовал отвъд решетките на паметника, Габи е край мен и плаче (май), един възрастен човек е останал да лежи точно пред решетките, жандармеристите вървят напред, полека (не виждам нито един да замахва с палката си, само избутват и плашат), спират се до решетките. Най-грозен момент: виждам как двама/трима жандармеристи влачат по паветата някакъв човек към стълбите на Парламента. Става от другата страна, където е бил „лумпенпролетариата“. На влачения му се вижда корема и за миг ми пробягва „Все едно дърпат прасе“. (После, когато Габи хълца и повтаря „Един човек го влачеха“, си припомням и лицето му. Лице на прасе. Лице, което лично бих смачкал от бой, независимо на чия страна съм, в подобен момент. Сега вече не... но тогава, след онова, което тепърва има да става, щях. Навярно е бил някой от тарторите на хлапетата, които хвърляха предмети. Може и да не е... но образът му пасва идеално. ...Дали и това не е стереотип? *потръп*) Започвам да крещя на жандармеристите. Първо: „Вие ЛУДИ ли сте бе?!?!“ (Много бяс. Усещам, че ми се насълзяват очите... безсилен гняв? Сега като си го спомням, пак ми се насълзяват.) После: „Гледайте... гледайте! Тоя човек“ (соча падналия) „може да е баща ви!!!“ Точно срещу мен има един, крещя и му соча, и пак му крещя; той казва „Назад, зад решетките“ (нещо такова), но сега като си спомням лицето му – изглежда уплашен, не смее да обърне глава към възрастния човек. Не посяга агресивно, за десетина секунди отстъпва, после пак тръгват към решетките с колегите си и стоят там. Аз му крещя, афектирано: „Луди ли сте? Ами ако беше баща ви? Тебе ще те запомня – точно тебе, да – и ще те съдя! Лично тебе!“ (Сега съжалявам за това. Спомням си лицето му... наистина беше уплашен, личеше си, че не действа по волята си. В толкова напрегнат момент може дори да не е разбирал какво му говоря... Сега съжалявам, но тогава просто крещях, за да излея стреса, шока, яда, който бях трупал – не само заради изцепките на управниците ни, заради много други изцепки, мои собствени и на близките ми... Ама нещо сме хората.) Около възрастния човек се натрупват 5-6 души, помагат му да се изправи. Габи плаче, аз се опитвам хем да видя дали има някаква реална опасност за нея и мен, хем мога ли да помогна на падналия, хем как се движат хората наоколо. (Заншин, казва моят сенсей Христо Михайлов. Не знам дали е това, знам, че обработвам визуална информация страшно бързо, неестествено бързо.) Най-...докосващ момент – от тия, при които сълзите ти избиват без никаква намеса на ума: Жандармерията се е отдръпнала назад и са останали 5-10 празни метра жълти павета. Около нас, над главите ни, летят буци сняг (по-късно някой ще хвърли и бирена бутилка – единствената, която видях през цялото време). В един миг виждам отпред фигура в черно, с черна коса – Ал! Застанал е по средата между нас и тях, с вдигнати ръце, вика „Елате!“ (мисля; паметта ми за реплики е ужасяваща, опитвам се да възпроизвеждам по смисъл) Аз не мисля особено, тръгвам към него... искам --- какво исках в онзи момент? Да съм между полицаите и гаменчетата, които хвърлят сняг? Да говоря с полицаите, за да не секва разговорът, нормалното общуване? Не мога да си припомня – може би е, защото това са рационални мисли, които идват, след като се успокоиш малко, а в оня момент аз действам повече инстинктивно. (Да не оставя приятеля сам? ...Докосващ момент – докосваме се, все едно не сме на пет метра един от друг...) Той отляво, аз, още някой от дясната ми страна, други хора по-нататък заставаме точно пред щитовете. Аз държа книгата и с двете си ръце пред тялото, говоря на полицая на метър от мен. „Отменен ли е протестът?“ (Някой е викнал по микрофона преди малко, че е.) „Да“ - процежда той тихо, не ме гледа в очите, гледа настрани. Тук хронологията ми се губи, може да обърквам реда, в който се случват нещата. Помня, че Габи е неотлъчно зад гърба ми и ме дърпа да се махаме. Аз периодично й викам да е спокойна/да се отдръпне назад, но не мърдам от линията на щитовете. Помня, че хора продължават да хвърлят снежни топки. Помня как една топка удря Петър от ЮНЕКО в лицето, над очилата. Той изглежда подразнен, но читав. В един момент топка удря Габи, тя се обръща, удря я друга топка, тя заревава с пълно гърло, почти в истерия, дърпа ме силно, аз рева към замерящите да спрат... (с гръб към полицията съм) После жандармеристите пак тръгват напред – блъскат в синхрон с палките по щитовете, правят по една (неголяма) крачка с всеки удар. „Изпълняваме заповеди“ - казва моят човек с ъгълчето на устата си, продължава да не ме гледа„Кой ви даде заповедта да настъпите? Само ми кажете кой ви даде заповедта, и се махаме.“ Мълчи, не ме гледа, настъпва. Този до него гледа право напред, но с „невиждащ“ поглед – честно да си кажа, той повече ме притеснява. (В нито един от тези момент не се уплаших за повече от секунда. За това нямам никакво съмнение. Нямам и обяснение, освен – инстинктивните ми реакции в такъв миг не включват страх или паника. Не се гордея с това; радвам се, че разумът не ме е предал... но стига самоанализи, нататък.) Този другият може да е някое „говедо с промит мозък“ (кавичките са заради ясното осъзнаване, че и това е стереотип, който ни пречи да видим хората насреща си такива, каквито са – а не каквито ни ги представят тъпите медии, филми, книги, всеки, който предпочита стереотипите вместо собствения си поглед... ето ги добитъците, Григоре). Може той да посегне и да удари човек... Не удря, върви с другите; моят човек все така не ме гледа. Най-смешен момент: След като ни поизблъскват назад – аз поне не виждам да са наранили някого, - в един миг полицаите се оказват обградили Ал от всички страни. Пропуснали са го през преградата си! Ал ме гледа – точно мене, това НЕ мога да го забравя, - усмихва се, разперва ръце, прави крачка напред. Един от жандармеристите се сеща, че това е нежелан елемент и леко го блъсва още напред – колкото да маркира... След малко Ал е при нас, невредим. (Мъничко се тревожа за Ал. Последно се чухме преди два часа – останал е на първата линия от страната на Ректората, да не допусне да стане някоя глупост. Сега телефонът му не работи, а се бяхме разбрали да отнесе няколко „Еднорога“ към борсата.... Като свършим с това, ще излезем да го потърсим. Не се тревожа МНОГО – първо, защото имам доверие в Ал; второ, в Космоса; трето, знам, че с тревожене нищо не се решава.) Най-ужасен момент: С Габи сме се отдръпнали по-назад, от (любимата ни вече) страна на паметника към Ректората. Габи не може да спре да плаче – познавам това състояние, сигурно в този момент всичките й страхове, от смъртта, че ще ме загуби, върлуват из нея и я разкъсват пред очите ми. Аз я държа за раменете, треса я, като не помага, хващам лицето й в шепи и я карам да ме погледне в очите. „Всичко е наред! Никой няма да те убие!“ Не помага... Идва Крис от Зелените, идва Митко (Клиф Бъртън), всеки я успокоява поотделно, че полицаите си знаят работата и че много хора ще загубят работата си, ако те си позволят да наранят сериозно човек... Помага, но малко. Габи иска да се махаме оттук – стрях я е, студено й е, гладна е, намокрила си е дънките при падане, когато жандармерията тръгна напред за пръв път... Аз... не, знам какво искам да направя. Искам да съм тук. Искам да помогна с каквото мога: едно, това да не се превърне в касапница (сега се сетих най-екшън момента, малко преди това: Веднага след като удариха Габи и се позитеглихме назад, спрях едно девойче да не хвърля сняг. После видях да хвърля момче, високо, длъгнесто... като мен. Изобщо не му дадох шанс да се защити, просто тръгнах насреща му с три пръста върху гърдите му – чудя се това откъде го знам... - и го бутах, без никакво усилие, пет-шест метра назад. Накрая му изревах „Спри да хвърляш... това тук е приятелката ми!“ - Габи, която плаче. Той се изрепчи нещо, но не особено убедено, измъкна се от нас и пак се юрна напред. Не го видях после. Хванах едно друго момче, викнах му „Преди малко някой като тебе удари със сняг приятелката ми!“ Той: „И мене ме удариха!“ Аз: „И сега какво, и ти искаш да удариш някой на свой ред? Тези отпред са твоите ПРИЯТЕЛИ!“ Той: „Махни се оттук... не ми пречи!“ И пак награби сняг. Оставих го – явно беше достатъчно убеден в това, което прави...) две, да не се окаже присъствието ни „присъствие“ - видели добитъците сопата на пъдаря и се юрнали накъдето им сочи той... Виждам обаче, че на Габи не й е никак добре (после ще науча, че тя никога не се е била със сняг през живота си... представете си шока от топката) – и се разкъсвам. Ето затова е най-ужасен момент: защото не мога да съм един Калин, а трябва да се разкъсвам... С хронологията дотук, нахвърлям каквото се сетя: Момент: Докато обядваме с Габи в най-близката „Тропс къща“, и се стопляме, звъня на Вяра и й заръчвам да пусне до всички Човеци въпрос: Кой точно е дал заповедта жандармерията да тръгне напред? Бойко Борисов ли е? Шефът на МВР ли е? Кой? Искам да знам кой. Искам да знам, за да може когато дойде време да се иска сметка, сметката да се поднесе на отговорните лица. Дали трябва да направим всичко възможно, за да убедим всичките си приятели да НЕ гласуват за ГЕРБ? Дали трябва да спукаме гумите на шефа на МВР? (Образно казано.) Дали трябва да издирим нечий адрес и поуплашим (сега пък ние) някого? Очаквам, че до довечера ще сме разбрали кой. Момент: Официалната причина за отмяна на протеста (обажда ми се Вяра и цитира медиите) било анонимно обаждане за бомба, някъде на площада. (Ц-ц... забравих да питам къде точно. Под опашката на коня?) След като се наяждаме, двамата с Габи тръгваме по улиците – случайни граждани, попаднали случайно до Парламента. Питам жандармеристите, които преграждат уличката: „Какво става тук?“ „Не може да се минава.“ „Докога ще е така?“ „Не знаем.“ „Ама нещо... заради протеста ли?“ „Да.“ „А по медиите казаха нещо за бомба...?“ „Не, заради протеста.“ Смех... Григор пък е подслушал двама жандармеристи, които обсъждали как за бомбата се знаело от вчера. Смех на квадрат. (Да допуснем обаче, че наистина някой се е обадил за бомбата. Кой е бил и защо? Първата ми версия беше: подставено лице на силите за сигурност – за да им даде официален повод да ни махнат от площада. Някой каза, че бил човек от „нашите“ - за да се махнат (?) хулиганчетата. Това ми стои... несериозно. После се замислих дали не е някой враг на Б.Б., който го провокира да действа, с ясното съзнание, че и действието, и бездействието ще му спечелят врагове – щото представете си, че наистина има бомба – какво бихте направили вие, като отговорници за реда и безопасността на софиянци? ...Интересни въпроси се раждат в такива ситуации.) Още въпроси: Как журналистите с огромните камери оцеляват, като стане такава тарапана? Колко човека точно бяха хулиганите? Повече или по-малко от сто? (Всички хора, които се бяха събрали на площада, бяха поне три хиляди.) Сбъркахме ли, като се отказахме да се „размесим“ с хулиганите? Късно ли се сетихме за това? СРОКСОС наистина ли са поканили, под някаква форма, футболните хулигани? Някой друг канил ли ги е? (Това ако се окаже вярно... *скърцам със зъби*) И идеи: Като правим „жива верига“ между полицаи и протестиращи – една редица хора стоят с лице към полицатите, една – към протестиращите. Така няма да могат да ни удрят в гръб – независимо кой. ...Уморих се, качвам това, отиваме да търсим Ал. Ще се видим пак. Калин и Габи |
Сократе, евалла!  Отлична документална белетристика. Много ми напомня за един от любимите ми писатели – Пол Гимар.* Пол Гимар – Нещата от живота В последния по-малко от час от живота си, героят на романа, когато всички вече го считат за мъртав, мозъкът му прожектира филма на неговия живот.С невероятна отчетливост, той вижда, установява и забелязва подробности и неща които никога като жив не би забелязал. |
| Пускам url- то, че Сократ-май е пропуснал да го впише: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.ph p?f=2&t=145&p=742#p766 |
| Ей, ей! Не бъркайте! Авторът е Калин Ненов от фондация "Човешката библиотека". Редактирано от - Сократ-май на 24/1/2009 г/ 15:20:32 |
| Е го бачкаещия линк даден от probuzdane откъдето Сократ е преписал> Натиснете тук |
| Бе и аз се обърках с това 1 л. ед.ч. и тръгнах по грешен път в инвестигейшъна. Замислих се, тичкам в Гуглето, търся тези, Бленуващите, виждам лицето Калин, продължавам, намирам му и снимката, стряскам се - чак толкоз млад, че и красив, неее, не че не може да е, ама все пак, нещо не ми се връзва ... Добре че беше една съседна тема, та си дойдоха нещата на мястото. Което също е едно добро място. |
| Още 4 истории от нета Натиснете тук |
| Това какво е ? Панахида за протеста ? Видяхте се колко струвате , какво преставлявате , кому са нужни всичките тия умувания "отпосле" ? |
| Дано съм те разбрал... Да , промениха себе си , надявам се - разбраха , че срещу лайна с цветя не се върви ! И да се надяват само на себе си - родителите им за нищо не стават ! Промениха и мен - разбрах , че не всичко е загубено ! |
| Чоки, Извинявай, не те разбрах. Вярно, представихме се като боклуци. Аз отидох - но стоях най-отзад и след първия бой се оттеглих. Честно казано, нямам оправдание. |
| Може би е малко встрани от темата, но не е хубаво нещата да се приемат такива каквито не са. Защо ми се струва, че организаторът на "безпартийния" и "граждански" протест е третият отгоре надолу в тази организация, която е далечко от непартийността. Натиснете тук |
Снощи, на една пресконференция, излъчвана в праймтайма на гледана телевизия, двете студентски организации с претенция да са основни организатори на протеста си "издраха" очите, типично по нашенски - кой е по, по най откъм легитимност, независимост от партийни централи и прочие...  На мен ми втръсна. ОКОНчАТЕЛНО.  |
| БАШ си е по темата , Heat ! *Ще се изтъпанчиш ти , като представител на ведомството , замъсяващо може би най-много околната среда и ще започнеш да плюеш по Еколозите - организаторът Борислав Сандов бил от партията на Зелените ! *Ще се изтъпанчи Брайтман , защитник на тригъзата коалиция и ще обвини опозицията в организиране на протеста ! * Ще се изтъпанчи Костадинка и ще обвини предимно ГЕРБ в организиране на протеста - основен конкурент на "Атака" , с близка политическа платформа и отнел доста от електората и ! * Ще се появи FL и ще съзре заговор на руснаците ! *Ще се появи Нютон , за да оплюе всички и да ни каже колко е бил велик крадлив Симо ! *Ще се появи някой СДС-ар за да ни каже , че това е пресметнат ход на Коалицията и не е никакъв младежки протест ! И въобще на принципа "всеки срещу всеки" , ще се постараят да омаловажат протеста и оправдаят неучастието си в него ! *** **Излязъл някакъв баща на някой от младежите пред медиите и казал :"Извинявайте деца , че не бяхме с вас , до вас !" - що бе мухльо ? Нямало е кой да ти допие ракията , да не отиде зян ? Като не си бил ТОЯ ден , що не излязохте всички бащи и майки да защитите бъдещето на децата си на СЛЕДВАЩИЯ , ПО-СЛЕДВАЩИЯ ?! Що се скатахте ? Уплашихте се от боя ? **Протестът бил на младежи - студенти , бъдещи висшисти , научни работници , доценти , професори . Защо между студентите нямаше и техни преподаватели , професори , академици - дали тогава полицаите щяха да тръгнат да бият наред , още повече ако бяха с професорски тоги ? ** Наш Сократ-май бил на протеста , ама отзад и след първият бой си тръгнал - ами ако се бяхте организирали творческата интелигенция - писатели , художници , артисти и пр. и бяхте застанали до студентите , дали поицаите щяха да налетят на бой ? Във интерюто си в "Сега" пишеш за Българската Православна Църква - къде беше тя на този протест ? При защитата на евреите от екстрадация през 1943г Патриарх Кирил е бил най отпред на шествието-протест , къде бяха сега Максим и Инокентий ? Деляха си свещоливниците и църковните земи или пробваха поредният суперавтомобил , купен с парите на миряните за техните долни плътски нужди?  *** Във всеобщото джафкане някак си тихомълком се изплъзва третия член на Коалицията -ДПС ! Къде беше тя ? Каква беше нейната позиция относно митинга ? Нали са пънат да са българска партия , защо нищо не се чу от нейните представители ? Или толкова са заети с укриване и замазване на следите от незаконни имоти , обръчи , спукани маясъли , че не им остава време да излязат със собствено мнение ? Поне по въпроса за летящата чиния няма ли да кажат нещо - намериха ли подходяща ? *** А Профсъюзите ? Тях тия проблеми с корупция , кражби , разпродажби не ги ли засяга ? Чии интереси те защитават ? За какъв чеп съществуват ? Какви са тия пожизнени председатели на Профсъюзите ? Че те при Комунизма ги сменяха по-често - тия ги чакат да умрат ли , че да ги сменят ? ***** Сега Сократ-май разбра ли ме или пак не ме разбра ?! |
| Браво Чоки Всичко е точ в точ, но съгласен ли си, че протестът беше обречен още в самото начало? Така се получава, когато няма координация и единно решение! Властта е силна и се бута единственно с избори, а не със стихиини протести - помисли  |
| Скромното ми мнение не казва нищо за "еколозите" в този случай. Опитвам се да кажа, че "протестът" не е безпартиен, организиран (само) от граждани разгневени от статуквото, от будни студенти борци за правда.... А как си представят целите на протеста Чоки, Сократ-май и много други е отделна тема. Да имаш идеи и да ги защитаваш е основата на движението напред. Единственото неприятно е, че някои идеи и тяхното осъществяване водят напред, но в посока различна от тази която са си представяли техните защитници. (бивш участник в протести) |
| Heat , когато се отстъпи организацията и ръководството на протестите на подставени лица , кариеристи или некадърници , резултата винаги ще е такъв , колкото и мощен да е протеста и колкото и ясни да са били неговите цели ! Спомни си 1989г , спомни си "Кръглата маса" , спомни си как бе избран вицепрезидент на Жельо Желев ! Спомни си поредицата от депутатски чучела в Парламента , празнодумци и празноглавци , превърнали Народното събрание в цирк ! Не току тъй предложих да съставим списък от хора безпартийни , чиито позиции са ни известни и ясни - освен мен НИКОЙ НИКОГО не предложи ! Аз също съм бивш участник в протести в Русе от "Гражданска инициатива" на Любо Собаджиев и видях какви се нагъчкаха в Инициативният комитет . *** zamislen , датата на протеста бе обявена предварително и всичките гореизброени - Интелигенция , Профсъюзи , Църква , Преподаватели и пр. имаха достатъчно време да обмислят и да се включат в протеста ! Ако го бяха направили , ДОРИ да не беше успял протеста , ефекта в България и в Чужбина щеше да бъде друг ! Редактирано от - Чок觧 на 25/1/2009 г/ 10:22:38 |
| Чок觧 и Сие, да приемем , че сте прави в справедливия си гняв.А Вие какво направихте за това бленувано гражданско общество спрягано толкова много из форума.Не можахте ли да разберете, че ако излезете от анонимност, мненията Ви в този форум ще тежат много повече.Не се ли криете и Вие и не се ли страхувате и криете зад измислено име, с което да можете да си казвате мнението, и ако това носи някакви проблеми , да се изхлузите по терлички. Иначе може да се упреква всеки друг че се бил уплашил и защо не е направил еди какво си. Ще вмъкна/пейстна/ мнението си по горещата новина за отвлечения автобус от форумен интернет маниак: Пламен Кафадаров [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 805 Да, мисля , че последните събития, примерно в нашия форум са изплашили доста сериозно управляващата олигархия в България. Визирам излизането от анонимност /за което го поздравявам/ на нашия съфорумец Сократ-май. Активното мероприятие скълъпено нескопосано, цели да омаскари хората , пишещи из интернет форумите и подържащи някаква степен на не анонимност, и да внуши на обществото, че това са хора неуравновесени. Главния секретар на МВР естественно обира оваците. Защо се страхуват толкова много от не анонимните? Защото ако това което се коментира във форума, беше коментирано от хора застанали със своите истински имена и личности, то е достатъчно за представителна извадка на мнението на българите, а не нескопосани брътвежи на анонимни никове бърборещи си от скука, няма да могат да се натъкмяват социологически проучвания, а евентуално общественото мнение би се повлияло от такива хора, което не е в интерес на властимащите. И ще вмъкна и едно свое старо мнение в един спор от преди четири години: Пламен Кафадаров [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 806 Явно в България и в интернет форумите е пълно с джентълмени, които се срамуват от такива явни неща като имената им например. По лесно е в "Развитата ДЕМОКРАЦИЯ" да демократствуваш, ПАТРИОТСТВУВАШ, ОПЛЮВАШ , ИНТЕЛЕКТУАЛНО и словестно да ОНИРАШ скрит зад някои "nickname". Дали тези "джентълмени", подсъзнателно не се срамуват от изказанато от тях, или има някаква причина да крият имената си, или просто се приемат за шпиони със сменена самоличност. Достойно е да се подпишеш под това което си казал.. Името е реално- псевдонима е фантазия.Помислете по темата. Създадено: 21.9.2005 г. 14:28: Нещата може и да стават ама много бавно. Едно време при социализма имаше такъв лаф: "забравил съм си мнението в другия костюм в къщи. "" Днес е характерно :"Имам мнение ама съм си збравил името в къщи" |
| Уважаеми Чоки, Всичко правилно и спомените от 1989г и "кръглата маса" и протестите, но съгласи се, че това е вид "улична политика"! Протест, който прераства в натиск към правителството, което е в криза и резултат масово навлизане на "вид общественици", които се намърдват и възсядат вълната на протеста и после заемат ключови постове в бъдещото правителство. Елементарно, но грешно, понеже не са в състояние да оправдаят "народната воля" или защото са просто некадърни или имат корест - форма за изява чрез двуличие и липса на морал. Демокрацията или властта на народа изисква първо нормални демократични цивилизовани избори, подготвени с ясни цели и задачи в името на своите избиратели! После формиране на правителство изключително от доказали себе си високоморални личности, подлежащи на строг контрол от парламента Нищо сложно, просто на всеки от нас, трябва да му стане ясно, къде е силата и тя е в единството на възгледите. Колкото по-сме единни, толкова шанса за спечелване на изборите, при това нормално, без ексцесии е по реален. Просто човек трябва да си прецени сам, че е личност и има абсолютното право да избира, кой да го управлява него и неговите приятели и също съответните финансови постъпления с цел увеличаване от там към подходящ жизнен стандарт.Хайде, да отчетем случилото се като "изблик на младежка енергия" и да се насочим сериозно към изборите! |