Добави мнение Мнения:1
Каква е тайната на успеха на Толкин? Анкетите в родната му Англия категорично го поставят на първо място по популярност. Цифрите са безспорно доказателство: от "Властелинът на пръстените" досега трябва да са се продали 200 милиона екземпляра. С нетърпение се очаква да излезе и филмът със същото заглавие. Дидие СЕНЕКАЛ разсъждава върху феномена в списание "Лир". Кой е най-великият роман на ХХ век? Тази невинна игра е увличала безброй почитатели на литературата, а резултатите от нея отразяват най-често доброкачествения шовинизъм. Без колебание французите избират "По следите на изгубеното време"; испаноезичните дават своя вот за "Сто години самота"; добрият "Доктор Живаго" и лошият "Доктор Фауст" обират безпроблемно гласовете на съответните си сънародници; докато италианците направо се хвърлят в "Татарската пустиня". В повечето страни това безобидно занимание не носи последствия. Отвъд Ламанша обаче то отприщва бурни страсти, защото едно подобно "всенародно допитване" изправя на нокти местната интелигенция. През 1997 година 26 000 души откликнаха на анкета, организирана от верига книжарници и една телевизионна програма, в която трябваше да бъдат излъчени петте книги на столетието. Навсякъде (с изключение на Уелс, иди разбери защо) "Властелинът на пръстените" отнесе палмата на първенството с огромна преднина пред "Одисей". Разярен от обидата, нанесена на Джеймс Джойс, "Дейли Телеграф" повтори опита сред своите читатели, но постигна същия светотатствен резултат. Други журналисти, един литературен клуб и шоколадовата компания "Нестле" преживяха подобни несполуки. Що се отнася до тиражите, които са толкова ценни за същността на демокрацията, колкото и проучванията на общественото мнение, те са поразяващи: от 1937 г. насам Толкин трябва да е продал около двеста милиона екземпляра... А Интернет забива последния пирон с безчетните си сайтове, прославящи възлюбените хобити. Спорът е едновременно вечен и малко абсурден. Ако се придържаме към цифрите, трябва да паднем на колене пред гроба на кралицата на розовите романи Барбара Картланд. И обратно, ако слушаме отрицателите на популярната литература, ще трябва да се подложим на смъртната скука, дестилирана от Нобеловите награди. Интересното в есето на Том Шипи, "Дж.Р.Р. Толкин - авторът на века", публикувано неотдавна от "Харпър Колинс", според мен се състои във волята на автора да поднови една остаряла проблематика. Том Шипи представя предимството да бъдеш съвършеният ренегат. Брилянтен университетски ум, филолог, специализирал (също както и любимият му писател) в средновековната литература, Шипи прилага върху творчеството на Толкин методите, използвани от неговите колеги за дисекция на Джойсовите монолози или на стиховете на Т.С. Елиът. Неговото страхопочтително ерудирано тълкуване извежда към предизвикателството: Дж.Р.Р. е най-великият. Създателят на цяла вселена Равните на Том Шипи щяха да му простят по-лесно предателството, ако не беше толкова убедителен. Първи необорим аргумент: повечето интелектуалци, които клеймят Толкин, не са го чели. Втори аргумент: не само той е писателят на века, но и фантазията е доминиращият жанр в съвременната литература. Подобно твърдение стряска в първия момент, но Шипи веднага привежда за доказателство най-престижни имена като Джордж Оруел, Уилям Голдинг, Кърт Вонегът. Можеше да добави и Лъвкрафт или, за да излезе извън англосаксонското царство, Кафка и Борхес. Трети аргумент: изключително многобройните автори, поучавали се от Толкин. Всъщност английските книжарници отделят цели рафтове за книги, повлияни, да не кажем направо преписани, от "Властелинът на пръстените". Истина е, че това са просто субпродуктите, които само увреждат репутацията на Толкин. Посредствени произведения в жанра "фентъзи", издаващи ужасяващо лош вкус, и комикси за пубертети отклоняват умерено образования читател от един писател, вписващ се в традицията на романите за Кръглата маса и сагите. Кой ще чете Кретиен дьо Троа, ако го натруфят с одеянията на Халоуйин? За да отдаде почит на истинското измерение на Толкин, Том Шипи го изобразява като създател на вселена. От 1920 година Толкин сътворява в най-малки подробности една цяла география (не е възможно да проследим всички премеждия на Фродон и приятелите му, без пред очите си да имаме карта), една цяла история, един цял език с пълен речников фонд и завършена граматика, религия, легенди. Това неистово бълнуване бе публикувано след неговата смърт от сина му Кристофър: става дума за "Силмарилион", митично предание, в което интригата на "Властелинът на пръстените" заема само няколко реда! Толкин е нехаел за писателите на своето време. Дори заявявал, че за него западната литература е приключила в 1100 година, като съвсем не се е шегувал. Но е написал книгата - венец на творчеството си, в годините между 1937 и началото на 50-те. Неговите елфи, змейове, хобити са приели образите си в едно толкова трагично време, че авторът си е позволил да вмени на всеки от тях втори алегоричен план. Том Шипи също не се лишава от този похват. Той разгръща алюзии с Елзас и Лотарингия, с Мюнхенското споразумение, с режима на Виши... Втората световна война и Студената война са втъкани като филигран в романа и отблъскващия Сорон въплъщава Хитлер в орловото му гнездо в Бертехсгаден. Освен това как да отречем скритата връзка между Пръстена и ядреното оръжие, между финала на книгата и бомбата над Хирошима? Пръстенът символизира и властта в модерния смисъл на думата: развращаващата власт, която превръща обсебилите я в ученици на дявола. Една година преди отпечатването на ръкописа Толкин пише на един свой приятел йезуит: "В основата си "Властелинът на пръстените" безспорно е религиозна и католическа книга; първоначално това бе неосъзнато, но в процеса на многобройните редакции се превърна в съзнателна насоченост. Затова съкратих редките препратки към религията, към култа или практиките, които бях привнесъл в моя въображаем свят. Защото религиозното измерение идва от историята и символиката." В това писмо е разкрито същностното: легендите с келтски акценти всъщност са изградени по модела на Изгубения рай, на Ада, на битката на архангел Михаил със Змея. Читателят не би обръщал страниците с такава бързина, ако не знаеше, че Сорон в своето царство Мордор е принцът на Злото. Есето на Том Шипи повдига и други въпроси, приканващи въображението. Защо например майсторите на английската литература са автори за юноши? Това опозоряващо назоваване често е било прилагано към Дикенс, Стивънсън и Киплинг. Нима "Дон Кихот", "Одисея" или Библията не са също книги за деца? Следователно не трябва да изпитвате никакъв измислен срам, дори ако сте сериозен читател. Не се оставяйте да бъдете отблъснат от първата глава, без съмнение най-лошата. Забравете дължините и наивните захаросващи подробности. Спомнете си, че някога и вие сте били наивни. Увлече ли ви търсенето, няма да можете повече да се откъснете от Арагорн, Боромир, Фродон, Перегрин, Гандалф...Очаква ви дълъг престой в страната на чудесата. Дълги часове пътуване. Като с трилогията за мускетарите на Дюма. Животът на читателя е твърде кратък, за да се откаже от това. А животът на писателя? Един най-банален живот... Онези, които смятат, че в битието на писателя са важни само книгите и нищо друго, ще бъдат оборени от примера на Толкин. В своята прекрасна творба, публикувана през 1977 г., "Толкин - биография" Хъмфри Карпентър рисува почти карикатурен портрет на един университетски човек. Роден в Южна Африка през 1892 г., но отраснал в околностите на Бирмингам, Джон Роналд Рюъл (Дж.Р.Р. за близките му колеги и приятели) среща бъдещата си жена, когато тя е на шестнайсет години, предлага й брак в деня, в който става пълнолетна, после й прави три момчета и едно момиче и й остава верен, докато смъртта ги раздели. Когато в главата ти гъмжи от диви и самодиви, прелюбодейството ти се струва твърде блудкаво занимание. Професията му съвпада с неговата единствена страст: той преподава староанглийски (англо-саксонски, както още го наричат) най-напред в Лийдс, а после в Оксфорд. Както всички свои колеги, обитава вила в покрайнините, носи костюми от три части, пуши лула, пише велемъдри трудове върху поемата "Беоулф" и рицарските романи. Ала падне ли нощта, се отдава на сънища с отворени очи. От тези мечтания през 1937 г. се ражда романът за деца "Билбо Бегинс". Възторженият прием на читателската публика го насърчава да напише трилогия за своите герои, която излиза от печат в 1954-1955 под заглавието "Властелинът на пръстените". В хода на следващото десетилетие мълниеносният му успех се разраства в планетарен триумф. Дж.Р.Р. става идол на младите поколения в същия обхват, в който е славата на "Бийтълс". Той се радва дискретно на сполетялата го известност, оттегля се на брега на морето и умира през 1973 година. Житейски път без превратности, така ли го виждате? Само привидно. Нима щеше тъй майсторски да пресъздаде носталгията по Златния век и чувството за отсъствие, ако не бе изгубил баща си на четиригодишна възраст, а майка си - преди да навърши дванайсет? В него откриваме и онзи пламенен католицизъм, който, поне във Великобритания, силно благоприятства таланта. Освен това знаем, че през 1916 е живял известно време във Франция, в Пикардия. И е носил униформата на младши лейтенант. А преди да класираме Толкин към категорията на нежните мечтатели, които са непригодни за истинския живот и затова въображението им ражда кръвожадни чудовища, трябва да си спомним, че той е бил сред оцелелите в битката при Сома.  |
Добави мнение Мнения:1