Българското книгоиздаване, насред цялата мизерия в държавата, преживява колкото странен, толкова и възхитителен разцвет. Има всичко, каквото ти душа иска, от най-модните автори до класика, от розови романи до специализирана литература, учебници и енциклопедии,. огромно жанрово разнообразие, в повечето случаи с доста добро полиграфично качество. Не мога да кажа как ще бъде сега, но до миналата година този панаир беше претъпкан с хора, поне в първите няколко дни. Имало е години, когато входът е бил и по-скъп, и пак беше пълно. Успех и много продажби желая на организаторите и участниците! |
Рони Вагенщайн е прав за най-сериозните издатели, може би 10% от всички издатели в България. В книгоиздаването има една интересна закономерност - колко по-мощен ти е компютърът, толкова по-малък е тиражът на книгите. Тиражите на произведените върху 386.ци книги бяха между 20000 и 100000. 486.ците заеха нишата между 10 и 20000. Пентиумите дръпнаха под 3000, а 1000Mz процесори едва продават от 300 до 500 бройки. Иначе полиграфията е почти мечта. В борсата на АБК по цял ден блъскат карти - няма клиенти. |