Ето ви и една "престижна" новина на фона на иранския чутовен прогрес в сателитната телевизия: []bHamas police 'seize aid for Gaza'[/b] Hamas policemen have seized thousands of blankets and food parcels that were meant to be distributed to Palestinian civilians in Gaza, UN officials say. A UN spokesman said policemen raided a UN warehouse on Tuesday after officials refused to hand over the aid to a Hamas-controlled ministry. The UN said it was the first time its aid had been confiscated by Hamas. It condemned the action and demanded the goods be immediately returned. Hamas denied its men had taken any aid. UN spokesman Christopher Gunness said Hamas police took 3, 500 blankets and over 400 food parcels. The Hamas Social Affairs Minister in Gaza, Ahmed al-Kurd, denied that members of the Islamist movement had removed aid from a UN building. However, he said his ministry was in dispute with the UN relief agency about how aid should be distributed. |
"...Навремето поне се преструваше на уравновесен, обективен, справедлив, въобще - стожер..." Кога е било това време бе Диньо? |
Две петлета се скарали, на поповото бунище, едното вика "иш", другото вика ти "мижиш" (детска броеница от моето дтство) |
В началото като почна да пише. Ама напоследък изпростя. Не може да формулира една собствена мисъл, само подхвърля лафчета. Душко v. 2.0. |
Я да видим кой ще се познае: Само двамина души най-много уважаваше на тоя свят чорбаджи Мичо Бейзадето: Миронча, който му говореше за възточния въпрос, и уважаемият учител Климент, който описваше пламенно величието на Русия. Защото бай Мичо беше горещ обожател на Русия и виждаше руски пръст във всички политически събития на света: от мексиканската революция, която влазяше кой знай в какъв гигантски план на Горчакова за превземането на Цариград, до Хаджи Димитровата чета, която предвождаха кой знае какви руски генерали, пратени от Петербург да изучат пътя към Цариград. А една пророческа книга - "Предсказания славнаго Мартина Задека", печатана на руски в миналото столетие и попаднала в ръката му по таинствен начин, беше утвърдила в главята му убеждението за скорото падане на Турция. Бай Мичо я знаеше изуст цяла и четеше места от нея в Джаковото кафене, за да подкрепя думите си за неизбежното прогонване на турците чрез велика Русия. Еднъж беят съгледа у тях на стената образа на императора Николая и попита кой е той. - Дядо Иван "миразчият", ефендим - отговори бай Мичо. Не ще ни дума, че бай Мичо вярваше, какво Русия е непобедима, и всички. помнят как по-лани, на изпита, той смъмра люто един ученик, комуто се беше паднало жребий Кримската война. Ученикът захвана да разказва събитието и като че искаше някак си да каже, че уж Русия била победена. - Грешиш, синко, грешиш! Иди си вземи парите от даскала, който те е учил: нивга не е било руско побеждение!... Но после, когато се отбиха в учителската стая, обиденият учител му доказа с история в ръка, че Русия е била надвита при Севастопол. Оттогава той пропадна в мнението на чорбаджи Мича; чорбаджи Мичо направи да го изберат школски епитроп и учителят не биде главен занапред. Додето даскалуваше още учител Климент (руски семинарист и сега изключен, по чорбаджийски междуособия), чорбаджи Мичо често подбираше няколко свои приятели и отиваха на училището. Там той ги завеждаше при картата на Европа и кажеше просто: - Минко това жълтото е Франца, а това моравото - Инглитера, а това зеленото - Аустрия. - А Русия къде е-питаше бай Минко. - А това е Данемарка - продължаваше бай Мичо, като си правеше нарочно оглушки. - А Русията? - попита друг. Бай Мичо погледне тържествено, едвам се усмихне и викне знаменателно на учител Климента, който се задава, за да ги здрависа; - Учителю, учителю, ела да ни обадиш де е Русия! А учителят още от вратата впиеше орлов поглед в картата, замахнеше и направеше голям кръг с ръка по нея. - Страшна работа! - издумваха всички. |
Интересна игра това с разпознаването! Я да пробваме Стефчов, който беше съдружник на дяда си, връзваше с помощта на двама работника денкове с гайтан, които щяха да изпращат за джумайския панаир, който бива навръх Гергевден. Той беше хвърлил сетрето и феса, за да може по-лесно да работи; лицето му, зачервеняло сега от упражнението, запазваше пак своето противно изражение на душевна сухота, безцветност и коравина. До прозореца стоеше Лалка, жена му, облечена скромно в синкава рокля, и пришиваше платнени марки въз свързаните вече денкове. Не можеше да забележи човек по нейното спокойно и бяло лице, разцъфтяло и добило повече женственост, че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше отде да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Но времето й дойде на помощ, както бива повече в подобни случаи: тя привикна и се помири с новото си положение. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне, но тя му се покоряваше и му се боеше. И той не искаше повече от нея. В замяна на сърцето й, за което той твърде не бе се домогвал, той печелеше богато наследство, той ставаше прям наследник на Юрдана Диамандиев. Той беше доволен. Той изпусна въжето, което дърпаше; за да пристяга денка, а Лалка — иглата, когато видяха Юрдана, че влезе страшно бледен и разтреперан, с бурни бръчки по челото. — Е, Кириак? — извика той още от вратата. — Както се види, аз и ти само остаяме тука верни хора на царя! В къщи и котетата варънджа станали са бунтовници, купуват револвери и леят куршуми… Огън и пожар се готви, а ние сме седнали да готвим стока за панаира. Аз като съм болен, баре ти нали видиш и слушаш какво е, ами да тръшкаме толкова пари в стока, когато са настали такива хайдушки времена… Двамата работници излязоха на пръсти. Стефчов го гледаше смаян. — Какво гледаш бе, простако? — изкрещя Юрдан. — Аз ти казвам, че и моята челяд е молепсал комитаджилъкът, челядта на Юрдан чорбаджи, най-верния царски човек, у когото слазят каймаками и паши… Та какво остава за другите, за простия народ! Няколко чапкъни правят комитет тука, под носа ни, и ние зяпаме като будали! И чорбаджи Юрдан разказа с повече и повече растящ гняв откритията, които направи днес. — Аз току-що се тъкмях днес да ида при бея — каза Стефчов. — те се сбират в градината у Бейзадето, нека ги хванат и турят на изпит. С двесте тояги ще изкажат и майчиното си мляко… Аз още по-рано трябваше да туря край на тая мръснишка пропаганда против държавата… Който не е благодарен тука от правителството, нека иде в Московията на даскал Климента, а не да туря огън в къщята ни. |