
| Софти, вие младите ме изумявате... Колко много чистак нови сленгови словца сте развъдили... Като въшки... По мое време беше така: Каламбу́ р (фр. calembour) — словосочетание, содержащее игру слов, основанную на использовании сходно звучащих, но различных по значению слов или разных значений одного слова. В каламбуре либо два рядом стоящих слова при произношении дают третье, либо одно из слов имеет омоним или многозначно. Эффект каламбура, обычно комический (юмористический), заключается в контрасте между смыслом одинаково звучащих слов. При этом, чтобы производить впечатление, каламбур должен быть нов, поражать ещё неизвестным сопоставлением слов[1]. Является частным случаем игры слов. Пример за каламбурна рима е епиграмата на Ралин „Комплимент“: Драмите му — всичките съвременни! Само дето всички те са временни. |
Прощавайте за намесата, но не се стърпях. Сигурна съм, че един от вас знае какво е калабур, а един от вас не знае. Няма да казвам кой Каламбурът, с три думи казано, означава игра на думи. По-сложно казано: Le calembour est un jeu de mots fondé sur: - l'homonymie/homophonie (mots qui s'é crivent/se prononcent de la mê me faç on, mais diffé rents par le sens), - la paronymie/parophonie (mots dont l'é criture/prononciation est trè s proche), - la polysé mie (mots ayant plusieurs sens). В бърз превод: Каламбурът е игра на думи, основаваща се на: - Омонимия/омофония /думи, които се пишат и/или произнасят по един и същи начин, но са различни по смисъл. - Паронимия/парофония /думи, чието изписване/произнасяне е много сходно. - Полисемия /думи, които имат много смисли. Блестящ пример за каламбур: elle) - Il me faut, disons le mot, 50 000 francs… (lui) - Par mois ? (elle) - Par vous ou par un autre ! Тя - Трябват ми, да кажем, 50 000 франка. Той - На месец? Тя - От вас или от някой друг. Тук каламбурът се открива в първото правило. Moi - Аз, Мен, в случая: От мен? Mois - Месец. Произнасят се еднакво, но значениео е различно. |
| Сериозно ли руснаците са паднали дотам? Вече не казват сумбур, а каламбур? Какво стана с най-четящата нация в света... С потомците на Пушкин и Гогол, най-изкусните каламбуристи... А прозорците и в интерфейса си остават прозорци - в графичното им изображение. ОКОННыЙ интерфейс — способ организации полноэкранного интерфейса программы, в котором каждая интегральная часть располагается в ОКНЕ — собственном суб-экранном пространстве, находящемся в произвольном месте «над» основным экраном. Несколько ОКОН одновременно располагающихся на экране могут перекрываться, находясь выше или ниже друг относительно друга. Остроумната игра на ДУМИ няма как да се превърне в блъсканица и олелия. Виж, пътешествениците като Белингсгаузен или Миклухо Маклай напълно закономерно бяха превърнати в туристи (и туристки). На новоруснашката сган по света й викат Золотая орда. |
| От евтини и весели пътешествия не остава време за четене, а? Има, разбира се, и високоинтелигентни гласове в руските форуми. Но по каламбурната тема намерих нещо само във форума на... Трансвестит.ру! Дожились... Гей-дружини да отбраняват руската културност от космополитната простотия до шия... "Вспомнился старый каламбур про то, что культурный человек должен запросто отличать Гоголя от Гегеля, Гегеля от Бебеля, Бебеля от Бабеля, Бабеля от кабеля, а кобеля от суки. Ныне он похоже прочно забыт, и потому частенько в статьях многих журналистов сквозит полное непонимание темы, о которой тот пишет!" Хегел, Бебел и Бабел говорят ли нещо на днешните 25-30 годишни геройчета на Гогол? Кобелькам и сучкам?! Вряд ли. Чернь, как говаривал Пушкин. |
| Успокой се, Софти. Не трий, а употребявай в текстовете към снимките само думички, в които си напълно сигурна. /Не че това е гаранция./ Ще си позволя съвсееем мъничко да допринеса за руско-индийското ти образование. С кратки цитатчета от двама много сериозни и слабоизвестни в България руски поети. Где я? Так томно и так тревожно Сердце мое стучит в ответ: Это вокзал, на котором можно В Индию Духа купить билет. Николай Гумилев Певчим цветом алмазно заиндевел Надо мной древословный навес, И страна моя, Белая Индия, Преисполнена тайн и чудес! Николай Клюев |
| Соофти! Полно губки надувать, давай дружить 8) Ето ти една запролетила се зимна Азия: http://fotki.yandex.ru/users/n-n-n-n/view /75538 Пп. Копирай в браузера, забравил съм как се пускат снимки и ме мързи да се пренаучавам. Старость, серость... Редактирано от - Кефурко на 17/2/2009 г/ 19:38:34 |
Разбира се друго, че ще намерят, нали затова са тук ? ![]() |
| Темата е интересна; проблемът е решим - на всичко знаещите и вечно недоволните не им се обръща внимание. Не понасят да не ги забелязват и се изнизват. Успех! |
| да бе, тоя кефурко, първо те плясне с швабрата през мордата, а после чисти с носна кърпичка да я целуне |
| softwind, а ти как живееш там, особено в дъждовния сезон? Аз имам символичен опит с Далечния Изток - 10 дни в Тайпе преди доста години. Тръгнахме си в деня на първия за сезона дъжд, Аз варненката, уж родена и отраснала в солена влага се прибрах с тежък бронхит. |
softwind Благодаря, виж за това не се сетихме, нито аз, нито лекаря. Не беше много по-топло там април, отколкото във Варна. Навсякъде беше безупречно чисто, дори по пазарите, които ни препоръчаха за нощна разходка. Нямах никаакви други оплаквания, освен гадния бронхит. Никъде не видяхме насекомо, кой да се сети за микроорганизъм |
| И ние не купувахме нищо от пазарите, хранехме се в хотела, опитахме и различни ресторанти, но само препоръчани от местен жител /много сладко дават ти листче с името и адреса на ресторанта, или търговския център написано прилежно с йероглифи и латиница, да можем и ние, и местните да четем/, или придружени от местен такъв. Ходихме в ресторант собственост на кореец, женен за тайванка. Опитахме и двете традиционни кухни. Научиха ме да ям с клечки, много смешно. Бяхме учили преди това на теория. От представителството на Тайван във Виена ни изпратиха куп брошури за забележителности, традиции и инструкции как да ядеш с клечки / в картинки - като ония на които те учат как да вързваш вратовръзка/. Не съм наясно с чувството за хумор на местните, но обучението го проведоха използувайки огромно овално плато пълно с пържени рибета с размер на кибритена клечка. Целият ресторант беше в огледала. Наблюдаваха ни естествено, много дискретно, никой не се смя, освен нас и корееца, голям симпатяга, висок и много хубав, според общоприетите стандарти, не според азиатските. Като изключим моя бронхит, на другите двама варненци нищо им нямаше, си изкарахме супер. Пътувахме и из острова. Редактирано от - Здравка на 21/2/2009 г/ 14:08:24 |
| Снимки за съжаление нямам. Оказа се, че сме забравили фотоапарат. Купихме си една евтинийка там. Всички филми се окзаха , , осветени, , когато се върнахме. Мноого жалко. Бяхме в "Националния музей" - чан Кай ши /сори за неуместните малки букви/ е изнесъл невероятни съкровища от континентален Китай. Аз като нормална женска душица хълцам пред порцелан и джунджурии от нефрит. Ама порцелан - огромни витрини, подредени хронологично по династии. Дворецът е в парк с неизменното езеро с шарани. Беше пълно с млади двойки с малки дечица. Едно от най-сладките неща на света е детенце китайче със сърчице за устичка и чертички за очички. Много им се радвахме, на родителите им беше приятно, че закачаме дребосъците. Редактирано от - Здравка на 21/2/2009 г/ 15:33:07 |
Градините са разкошни Дай още, ако имаш, плс. Че и много чисто е.... Редактирано от - Benedicta на 21/2/2009 г/ 18:00:34 |
И аз да благодаря. Но познавайки класическото китайско парково изкуство, съм малко разочарована от съвременното..., а и се надявах да не са прихванали като нас от кича във вид на изкуствени скали примерно... Разочарована съм, защото класическата китайска градина е един от стиловете в парковото искуство със своите композиционни особености, логика, философия и канони... И изтънченост, разбира се... Редактирано от - Simplified Solutions на 21/2/2009 г/ 18:54:35 |