Сензационни разкрития за произхода на българите
Добави мнение Мнения:10
Aвтор - Иван Стаменов http://www.ivanstamenov.com/ ЧАСТ 1: ПРЕДИСТОРИЯ НА НАШЕТО ОТКРИТИЕ Дълго време чакахме да се появи учен, който да стигне до категорично становище по проблема за произхода на българите. Имаме професори, които въз основа на една открита дума, правеха кардинални заключения. Например: Започна се с тюркската теория, която Златарски основаваше на думата “огл”, която НЕСЪМНЕНО била тюркската “агълъ” и по никакъв начин не можела да бъде славянската “ъгъл”. Имаме и Шафарик - привърженик на идеята, че българите са дошли от Финландия, но понеже във Финландия днес живеят хора, то беше пояснено от Рьослер, че специално българите са били отделно самоедско племе, демек сибирски канибали. Имаме и застъпници на монголската теория. Понеже човешката мисъл не познава граници, то ние преминахме и Кавказ, и Волга, та се забихме чак в Монголия. Оттам българите тормозили китайците и последните се принудили да построят Великата си китайска стена, която се вижда и от космоса. Как да не сме горди, че в основата на всичко велико седят българите? Вметка: Вдигнахме три пръста и получихме сигнал от Тангра, който поздравява Йоло Денев и му напомня за славните времена, когато българите държали китайците на колене в продължение на седмици. Но Монголия не бе достатъчно далеч. Следите водеха до по-далечни земи. Ученият Иширков познавал японец, който казвал, че в Япония било фраш с българи. С Япония континентът Азия свършва. Трябва ли да се ограничаваме така? Алеко Константинов е ходил до Америката и е установил, че носиите на селяните от Софийска област били сходни с носиите на американските диваци. Явно новата следа е била много гореща, защото Коперницки – един професор от Краков, намерил някакъв череп в днешна Румъния и БЕЗСПОРНО доказал, че е на българин. Този череп бил аналогичен на черепите на австралийските аборигени, затова напускаме Азия, Северна Америка и попадаме в Австралия. Вече сме в задънена улица. ЧАСТ 2: ЕДНО СЕНЗАЦИОННО ОТКРИТИЕ Учените добре ни водиха, но явно сами ще трябва да продължим. Тъй като прародината на българите трябва да е била някъде между Япония и Азия, Америка и Австралия, ние решихме да потърсим какво се намира между тези три континента. Първоначално се отчаяхме, защото там открихме само вода – Тихия океан. Но се сетихме, че на английски същият океан е наречен Pacific и тази връзка ни остави като гръмнати. Как не сме се сетили по-рано че “пасифик” произлиза от думата “пасе”? Всеизвестно е, че българите са били номади, скотовъдци. Те са оставяли добичетата си да пасат. Понеже няма наука без предположения, ние мислим, че “фик” от “пасифик” е коренът на думата фикус. Българите, значи, са пускали говедата да пасат фикуси. Обнадеждени от новото си откритие, ние се заехме да търсим как така нашите предци са карали стоката на паша в океана. С думи не можем да опишем изненадата си, когато открихме, че са изписани безброй книги за някакъв си континент Лемурия, известен още като Му, който се е намирал точно там: в Тихия океан между Азия, Австралия и Америките. Този континент потънал преди хиляди години, като най-високите му части и до днес се подават над повърхността като малки островчета. Е, кажете, че това не е сензация! Но ние тепърва започваме... Преди да запознаем уважаемия читател с пътя на оцелелите българи след потъването на Лемурия/Му, нека видим какво е останало от този континент. Както се вижда от горната снимка, днешният Великденски остров (Easter Island) е бил част от Лемурия. С какво е известен този остров? Ами със своите мегалитни блокове, разбира се. Какво бе изумлението ни, когато ние открихме подобни мегалити в лицето на т.нар. ДЕВТАШЛАРИ на територията на днешна България. Най-интересното е, че откриваме тези девташлари край Плиска, сочена за първата българска столица, тоест българите са бързали да си направят сувенири от прародината в Лемурия, преди да са ги забравили. Малките различия между мегалитите на Великденския остров и девташларите ние отдаваме на дългите години на преселението на българите. Сега да видим какво се случва с българите след потъването на Лемурия. Нашите предци едва ли са разполагали преди толкова хилядолетия със сложни плавателни средства, затова считаме, че те са се спасили от гибел, като са бягали с еднодръвни лодки (моноксили) към най-близките непотъващи континенти. Каква е причината да смятаме така? От книгата “Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните” на Ганчо Ценов, ние научаваме, че предците ни са умеели да се возят по море. Ето цитат за едни събития край Солун през 718 година, за която византийският хроникьор Никифор пише: “Императорът изловил всички получатели на тези писма и след като ги подложил на наказание, признали си. На Никита, заслужилия магистер, и на Теоктист бяха отсечени главите. Останалите виновници, след като им били конфискувани имуществата, били изпъдени зад граница. Артемий с Патриций Цициний и българите стигнали до Хераклея* с лодки, които взели от Солун. Тези лодки наричали еднодръвни (моноксили). Императорът написа писмо до българите да предпочетат мира и да му предадат неприятелите. Българите взели да се извиняват, помолили за прошка и обещали да свържат мир.” (Nicephor., стр. 62-63) *Град на брега на Мраморно море, между Цариград и Дарданелите. Ако не беше Ганчо Ценов, ние нямаше как да разберем от училище и българската официална наука, че българите не само са били важен фактор в Солун по това време, но са се возили и на лодки. Но да не се отнасяме с размишления за качествата на нашата официална наука, която игнорира Ценов. Интересното в случая е, че българите са ползвали моноксили, сиреч едно от най-простите плавателни средства, затова имаме основания да вярваме, че те са бягали от потъващата Лемурия с еднодръвни лодки. Но допускаме, че може да са ползвали и салове, като още по-просто плавателно средство. Това ще оставим за доизясняване на научните среди. Накъде са бягали? Понеже знаем от А. Константинов, че американските диваци имат сходни носии със селяните в околието на София, няма как да не предположим, че една част се е заселила в Северна Америка, където се е претопила в тамошните диваци. Пътят през Япония и Азия ще обясним по-късно, а сега ще се опитаме да обясним теорията на краковчанина Коперницки за австралийските диваци. Лемурия е граничила с Австралия, даже има теории, че двата континента са били свързани. За пореден път се изненадахме, когато открихме, че в днешна южна Австралия има резерват, който е наречен, дръжте се да не паднете, ТАРА-БУЛГА! Сред австралийските аборигени до колонизирането им от европейците е имало поверие, че от океана дошли хора, които се наричали Булга(ри), а техен бог бил някой си Тара. За разлика от африканското племе НГОМЕ-НГОМЕ, австралийските диваци не могат да кажат “нг”, затова ние вярваме, че по тази причина те наричат бог Тангра само Тара. Този океански народ Булга е бил предвождан от КАНОВЕ или ХАНОВЕ, които се събирали на едно място, където основали град. Този град днес се нарича КАНБЕРА и е столица на Австралия. Тази легенда не я търсете, а я приемете на доверие, защото аборигените вече са се претопили сред поданиците на Нейно Величество и са я позабравили. Ето, ние етимологически дори откриваме произхода на името Канбера – там, където КАНовете отиват да се сБЕРАт. Още по-интересното е, че вероятно българите са донесли името Австралия в Европа, което днес ние намираме в лицето на Австрия. Към австралийските българи ще се върнем пак по-късно. Сега нека разгледаме какво се случва с тези, които се отправиха към Азия. Нужно ли е да доказваме, че самото име Азия се състои от “АЗ” и “Я” - двете български местоимения за първо лице, единствено число? Няма да го доказваме, излишно е. Предполагаме, че българите първо са се заселили в Япония. Основанията ни за това твърдение идват от книгата “Шогун” на Джеймс Клавел. Авторът твърди, че японците имали традиция често да се къпят, докато европейците си лягали сред непраните въшлясали постелки с обувките и там се търкаляли с немитите си жени. Кой хубавичко се изкъпа след потъването на Лемурия? Българите. Затова българите първо са отишли при японците и са ги научили да се банят. Бихме могли да посочим и пожеланието “честита баня”, което се среща само при българите. В ред на тези мисли въобще не се изненадваме, че Иширков е познавал японец, който твърдял, че в Япония е било фрашкано с българи. На английски името на Япония е Japan. Тоест ЖАПАН. С какво отива човек да се баня? С ‘ЖАПАНКИ, разбира се, да не му полепва прах по мокрите петала. Но може ли малка Япония да побере народа на цял изчезнал континент? Това е немислимо, затова все по-често започваме да чуваме от китайците за българи, които връхлитали връз тях да ги учат да се къпят. Не ги е спасила и Великата китайска стена, която се вижда от космоса, затова никак не ни изненадват спомените на Йоло Денев. Китайците наистина са прекарвали седмици наред на колене пред българите, които са им миели косите и чистили ушите. Защо седмици? Ами малко народ ли са китайците? Явно Великата китайска стена е била причината българското племе да се раздели на две. Южните българи, които са били вече в Китай, оставят ксерокопие на своя древен лемурски лунен календар и се отправят по Пътя на коприната към Балхарата на нашия историк Петър Добрев. Този път минава северно от Индия, затова чуваме за българи и от индийците. Самото име Балхара никак не е нелогично. Мръсните китайци вероятно са напълнили с буболечки предците ни. Както и да е, науката не може да си служи с предположения. Отделените българи на север от Великата китайската стена, която се вижда от космоса, се отправили от Монголия към Сибир и Финландия, за да задоволят очакванията на Шафарик и Рьослер. Там настъпва най-драматичният момент от древната българска история. Настигат ги австралийските българи. Последните се поомешали с диваците и придобили техните черепи и самоедски навици. Скарали се с диваците от остров Тазмания, южно от Австралия, изяли ги и останали без храна. Самото име Тазмания има български корен, защото освирепелите българи викали към мръвките на отсрещния остров: “Таз(и) майна”, което е прабългарска псувня, еквивалент на днешното “Тяхната мамица”. Подгонени от глад, австралийските българи напуснали местожителството си край днешна Канбера и Тара-Булга и хоп-подскок през островчетата, останали от древна Лемурия над водата, озовалия се в АЗиЯ. Там нападнали събратята си край Сибир и Урал и затова ние считаме, че Рьослер има право да ги нарича самоеди. Но милостивият Тангра би ли оставил своето племе да погине? Сакън! Някой казал “сакън” и затова друг веднага определил българите за тюрки, но ние доказахме, че те са лемурци. Сгащени от австралийските българи, финландските българи повикали на помощ балхарските българи. Преди братоубийствената битка Тангра им проповядвал идеята, че трябва да се прави любов, а не война. Така трите вида българи – монголци, балхарци и австралийци, се онодили и се получила мешана скара. Затова историкът Младенов много правилно посочва, че етнонимът “българи” произлиза от тюрко-татарската дума “буламак”, която и до днес на български значи БУЛАМАЧ. Само че ние доказахме, че българите са лемурци, така че е по-вероятно татарите да са взели българите като основа за думата си за буламач, а не че те са нарекли така българите, защото са буламач. Със сензационното си откритие за Лемурия, прабългарската родина, ние не само сдобряваме привържениците на чуждия произход на българите, които са разделени на различни течения, но ги сдобряваме и с историка Ганчо Ценов. Д-р Ганчо Ценов много добре доказа, че българите са скити, тоест местно население на Балканите, но той стои някак “изолиран” не само от другите историци, които твърдят, че сме дошли от Азия. Той стои изолиран и от нашето откритие. Ние не крием, че го считаме за един от малкото истински историци, които има не само България, а и Европа, затова ще впишем неговата скитска история в нашата за Лемурия. Досега ние проследихме преселението на лемурските прабългари предимно по суша. Имаме сведения (Виж “Там, където нищо не пише” от проф. Самозвански, стр. откъсната), че след потъването на Лемурия една група от българите се е отцепила от колектива и е преплавала с моноксилите си целия Индийски океан. После се е шмугнала да премине и Червено море, което разделя Африка от Мала Азия. Тук тайфата се разделя. Едни тръгват във вътрешността на Африка, но удрят на пустиня. Понеже било сухо, кръщават обширното място Сухара, което с течение на годините и под влиянието на индоевропейските езици преминава в Сахара. Не им харесало и тръгнали да се връщат при другите. Пак се събрали. Срещата станала на територията на Йемен в Мала Азия. Дори името Йемен е българско и е кратка форма на думите “Йе ме и мени”, които казал последният върнал се от Сухара/Сахара. Важно е да се отбележи, че тези българи по-късно стават причина за източнобългарския мек говор. След няколко седмици непрестанен ход стигат до Егейско море. Имаме основания да вярваме, че и това море е кръстено от българите, защото в една от изгубените песни на “Веда словена” се пее как българите пропъдили митологични същества, които вървели наобратно – сиреч с дупето напред. Затова това море, което е гейско, се казва Е-Гейско или Егейско. Между другото българите гонят дупетата с камъни (парчета мрамор) от съседното Мраморно море, така че можем да се считаме за кръстници и на този воден басейн. Заради несъвършенствата на гръцкия език, името на Егейско море е предадено на света в грешна транскрипция и сега е известно като Aegean. Но изначалната форма е Егейско, което за излишен път показва, че българите са автохтонното население на Балканския полуостров. Като стана дума за гърците/елините, трябва да направим едно уточнение. Те се появяват като колонизатори в нашите земи с предубеждението, че българите са тюрки. Понеже няма друг начин да скрият, че всичко е въпрос само на едно предубеждение, те решават да ни наричат ТРАКИ. Но ние на фанариотски брътвежи се не хващаме и много добре виждаме етимологичната връзка между ТРаКи и ТюРКи. За да замажат хептен фалшифицирането на нашата история, гърчолята почват да ни викат и СКИТИ. Тук трябва да отбележим, че имат известни основания, защото малко ли скитахме от Лемурия до днешните си селища? Интересен е моментът, че някакво гърче Платон изцяло изплатонгиатства историята за нашата прародина Лемурия и си я присвои, като и до днес хората се позовават на него и търсят потъналата Атлантида. Те обаче не знаят, че истинското име е Лемурия/Му и българите имат по-добри сведения от гърците. Злите фанариоти доста са се погрижили да заличат спомена за нашето древно минало. Правили са чудеса от името Лемурия да остане само едно “л” в АтЛантида. Нито един друг звук не съвпада. Но и “л”-то, заедно с всичко останало, показва, че нашите предположения са верни. И така, Ганчо Ценов също е прав като казва, че българите са скити, демек старите тракоилирийци. ЧАСТ 3: ЗАКЛЮЧЕНИЕ След като изложихме сензационните си разкрития за прародината на българите, изпъкват следните факти: - Българите са лемурци. Този континент си е изконно наш. Ако някога изплува, както твърдят преданията, никой няма право да ни го бара. Както сме почнали да си продаваме Дунавска България на чужденците, белким повече забогатеем като продаваме парцели и от Лемурска България. - По всяка вероятност в името на българския владетел Омуртаг е закодирана цялата ни древна история. Ако го рачленим на О-МУР-ТАГ, ще получим следните резултати: “О” без никакво съмнение е “от”. Дори да има някакво съмнение, то отпада като посочим, че ирландците също поставят “о” пред имената си. А ирландците са българи. Те сами в своите легенди посочват, че произлизат от народа “ФИР БОЛГ”, който някога е живял в Тракия. “МУР” е Лемурия. Причината да смятаме това е, че Лемурия е известна и като Му. В “МУР” от Омуртаг ние виждаме междинна фаза преди пълното разпадане на пълното название Лемурия до краткото Му. “ТАГ” категорично е турското “ДАГ”, което значи “планина”. Като съберем разбивката О-МУР-ТАГ, получаваме ОТ-ЛЕМУРСКИТЕ-ПЛАНИНИ. И най-малкото съмнение отпада като посочим, че българите са планински народ и се зачукват във всяка планина, за която може да се сети човек – Урал, Кавказ, Памир и Хиндукуш, Тибет, а ето ви сега и планините на Лемурия. - Българите не сме нито тюрки, нито скити, нито фини, нито чуди, нито памирци, нито монголци, нито сибирци... ние сме всичко това. Както Младенов много добре е посочил – ние сме буламач. Сега ние взимаме предвид напредъка на нашата наука и казваме: Да, ние сме буламач с корени в митичната Лемурия. - Ние, българите, сме кръстници на всички места, през които сме минали по време на чергарстването си от митични, през предисторически, през средновековни, та чак до днешни времена. Затова индоевропейските езици трябва да се наричат с по-краткото наименование български езици. Докато кажеш “индоевропейски” и то се мръкнало. Спонтанно се сещаме за още едно доказателство, че българите сме световни кръстници. На руснаците им викат също руси. Защо им викат така? Защото българите са преценили, че повечето са с руси коси и им нарекли народа руси. На ЧУКчите и монГОЛИТЕ няма да се спираме в този труд. Няколко думи за следващите наши проучвания. Известно ни е, че с това си откритие ние разбиваме всички досегашни представи за произхода на българите. Но и самата дума “разбиваме” не е много точна, защото рeално ние “събираме”. Не разбиваме представите, а доказваме, че просто са непълни. Защото всяка от теориите притежава част от истината, но никой преди нас не е имал смелостта да подреди парченцата от пъзела. За революционното си откритие професорски титли не искаме. Не е измислена още титла, която да е равна на нашия гений. Ще ни дадат професорите титла професори и ще ни принизят до своето ниво. Това ние изобщо не можем да допуснем. Изобщо нямаме намерение да се задоволим само с Лемурия като крайна цел в издирването на българското начало. Имаме сведения, че преди да се заселят в Лемурия българите са обитавали места, които излизат извън границите на нашата малка планета Земя. Съмнителен ни се струва фактът, че българите имат най-древния календар, който е ЛУНЕН календар. Освен това митичен герой от българския фолклор е Крали Марко. Ако вземем името МАРКО, ние веднага откриваме етимологична връзка с планетата МАРС. Поставянето на граници до Марс също е ограничаване на мисълта. Това би означавало, че все пак българите не са нещо СЪВСЕМ чуждо на света. За да можем да бъдем приети сериозно от професорите, ние трябва да излезем извън всякаква орбита на Земята и нейните сателити и близки планети. Интригуващо е, че кръстиха десетата планета от Слънчевата система с името Хуя. Било на някаква индианска богиня на дъжда. Ние вече видяхме кой отиде при тези индианци мокър от потъналата Лемурия, за да се оноди с тях. Ами Мачу-Пикчу, планинският град на българо-индианската империя? Отнесохме се. Да вземем думата ВСЕЛЕНА. Трябва ли изобщо да доказваме, че Вселена е изградена от българските думи В-СЕЛЕНА, сиреч “в село”? А щом вселената е българско село, то ние бая ще се озорим, за да открием столицата в една далечна, далечна галактика, където са живели нашите междузвездни канове и ханове със светлинните си мечове. Като я открием, ще пишем пак. |
| България на три планети Относно българския народ и неговото значение в историята на Живота, Вселената и всичко останало Посвещава се на Истински Родолюбивите Българи След столетия гръцко-еврейски лъжи стана ясно, че българите са поставили началото на цивилизацията върху земното кълбо. Не само това, но се чуват и изказвания, че българите са се заселили в Европа преди първите представители на човешкия вид. Тази информация вече е напълно доказана и трябва скоро да влезе в учебниците по история. Тук ще се постарая само да внеса малки уточнения по темата, за да няма недоразумения в кандидат-студентските писания в идущи години. Преди има-няма шейсетина милиона години планетата Земя била населена с мирни гигантски гущери, наречени динозаври. Бозайниците били много назад с материала, а за разумни двуноги просто няма какво да си говорим. В посока към края на звездната система най-близките две планети били Марс и Фаетон. Втората била родина на прекрасна, цивилизована и високоетична раса именно от споменатите все още дефицитни на Земята хуманни и хуманоидни двуноги. Предполагам никой няма да се изненада от съобщението ми, че това били прапрапрабългарите. Нашите възвишени прапрапрадеди се отдавали на културна дейност и съзидателен труд като рядко посещавали Марс (тогава много приятна провинциална планетка с красиви залези и развит селски туризъм), а още по-рядко – самата Земя, където ги привличал основно ловният сезон на тиранозаврите. Би било банално да изреждам високите достижения в науките, изкуствата и чистата joie de vivre, постигнати от древните българи. Нужно ли е да споменавам мъдрата им, политически коректна и миролюбива форма на управление, звездолетите, украсени с трикольорчета и орнаменти от сложни шевици, които порели Галактиката и разнасяли навсякъде кисело мляко, розово масло и прогрес? Смятам, че на уважаемата публика тези подробности отдавна са известни. По същото време обаче край Сириус, с право наречена сетне Кучешка звезда, орбитувал зъл, бездарен, завистлив и проклет народ от фалшиви хуманоиди. Те изобщо не били хуманни, тънели в простотия, овчарлък и религиозни заблуди и, разбира се, се наричали евреи, юдеи и също така масони. Поради физическо отвращение от простаците, българите вдигали митата за евреите от Сириус, не им давали да търгуват с ментета, спрели им и хуманитарните помощи, а два конвоя товарни звездолети с еврейски проститутки били върнати направо от ГКПП Плутон. Евреите, които и отпреди си били завистливи и мръсни, се събрали на зловещата кочина, която наричали “Обетована планета” (шовинисти с шовинистите му чифутски) и техните перфидни Ционски мъдреци замислили да навредят жестоко на българите. Впрегнали злата си умисъл на работа за първи път в своята история и сглобили ужасна бомба. Изстреляли я към Слънчевата система и към българската планета Фаетон и злобно запотривали ръце. Българите, разбира се, се усетили накъде отиват нещата, продали недвижимостите и се изселили навреме на близкия Марс, където се заели веднага с прокопаване на канали, градеж на мемориални сфинксове и прочие народополезни дейности. Еврейската бомба взривила Фаетон, вследствие на което злощастната ни прапрапрародина се превърнала на астероиден пояс. Въпреки културните и морални загуби, българите от сърце простили на злодеите, само затегнали още повече ембаргото и пратили умиротворителни корпуси в няколко окупирани от проклети семити системи. Разгневени, но не и сломени от такова великодушие, евреите от Сириус решили да взривят и Марс. За такава мащабна операция обаче вече нямали ресурси, пък и българският междузвезден флот неминуемо щял да се намеси след такова второ изстъпление. Накрая решили да се престорят масово на политически бежанци и като се заселят на Марс, в кратък срок да го направят необитаем. Речено-сторено. Корабите им едва се влачели до светлинна скорост, та криво-ляво за четирийсет години едва се донесли до планетата, която тогава не била просто Червена, ами Бяло-зелено-червена. Натъпкали се като сардели в бежанските лагери, започнали да крадат, да храчат по улиците, да си хвърлят обелките от салама на улицата и набързо освинили Марс като го превърнали в негостоприемна студена пустиня без вода и с негодна за дишане рядка атмосфера. На това нахалство българите пак проявили удивителна любезност и официално подарили Марс на евреите, след което долетели до девствената, екологично чиста Земя и се заселили на континентите с най-приятен климат: Атлантида и Лемурия. Евреите се организирали в напълно негодни кибуци, комуни и ТКЗС-та на Марс, от което планетата почервеняла, но не можели да постигнат никакъв смислен резултат от безмислените си усилия. Докато българите и на Земята започнали нов строителен бум, развивали високи и в същото време безвредни в дългосрочен план технологии, а някои по-буйни младежи се отдавали и на палави занимания с междувременно появили се антропоморфни местни маймунки, от което започнали да произлизат симпатични, макар и умствено поизостанали племена и родове. По-улегналите атланто-българи и лемурийци правели строги забележки на младежите и грижовно навестявали своите земни внучета-неандерталчета, за да ги учат на елементарни правила на личната хигиена, взаимно уважение и приемливи навици на маса. Мнозинството от прогресивно мислещите неандерталци по един естествен начин обожавали своите дядовци и баби, дошли от звездите. По тези данни може да се датира и поговорката, че Бог е българин. От онези времена са запазени руини от няколко международни летища: Стоунхендж, Наска, Царичини дупки и др. Като видели, че българите никак не са лесни за затриване, проклетите (и изгладнели на опустошения Марс) евреи вкупом се метнали на третия спътник на Червената планета, залюляли го и го докарали в орбита около Земята. Оттам направо почнали да скачат по повърхността на дотогава толкова добре развиващия се свят. В резултат на безразсъдното им кормуване, кошмарно паркиране и неправомерно слизане, планетата ни се сдобила с огромен и ненужен спътник, а моретата излезли от очертанията си и потопили блестящите български цивилизации в Лемурия и Атлантида. Оцелелите от катастрофата българи се посъбрали на групички в различни изолирани кътчета на сушата и се отдали на строителство на пирамиди (в Египет, Мексико, Перу, Камбоджа, а може би на един етап и в Антарктида, Босна и Странджанския край). Освен това преминали от технологично към умозрително развитие и започнали да съставят сложни календари, пимености и митологични корпуси, защото е естествено след хилядолетия, прекарани в човъркане на свръхсветлинни двигатели на човек да му се прииска и малко художествена литература. И през цялото време не таяли никаква злоба към агресора, а само му се чудели на акъла. Междувременно мирните неандерталци наизлезли от горите да видят какво е това ново население, което идвало от звездите и любопитно питали евреите (както сочат всички достоверни хроники) от Марс ли падат или от Луната. Онези пък, като застанали на кроманьонска идейна платформа, започнали масово изтребление на неандерталския род. За нула време избили много нещастни ловци-събирачи, изплюскали и последните динозаври, пощадени от катаклизма с Атлантида и оставили само няколко дълбоко замразени мамута неприкосновен запас в редовете на Сибир. Не издържайки на това варварство, радикализирани групи млади българи от Южна Америка започнали церемониално да отварят гръдните кошове на пленени евреи по върховете на пирамидите си, за да докажат нагледно, че евреите са безсърдечни. На това семитите от Финикия реагирали с масови детски жертвоприношения в Тир, Сидон и Библос (по-късно и в Картаген). Мощна българска групировка от Египет обаче им нанесла тежък удар и превзела всички финикийски градове по сирийското крайбрежие. Оттогава е изтекла много вода, както и еврейска и българска кръв, а в някои кроманьонско-неандерталски народи съществува примес и от двете. Българските държавнотворчески групи за бързо реагиране (и асоциираните местни неандерталски арийци) винаги са се стремяли да ограничават жестокостите и извращенията на еврейството и на семитщината изобщо. Така римо-българите преустановили жестоката практика на човешки жертвоприношения в семитски Картаген, а когато Римската империя била превзета отвътре от юдео-християнски елементи и съвсем затънала в разврата на гладиаторските борби, хуно-българи и германи набързо й видели сметката. Българи и тюрки с общи усилия успели да приключат и съвсем почифутчената Византийска държава (наследница на развратения Рим), макар по време на особено разпалени военни действия в края на четиринайсети век да се стигнало и до прискръбни инциденти в Търново, Никопол и Видин. След малко повече от век българо-испанската монархия хвърлила много сили в борба с еврейското протестантство, както и срещу особено особено опасната еврейщина и жестокост на ацтеките в Мексико, които си били присвоили изконно български граждански пирамидални обекти и ги били преобразували на кланици. В по-ново време българските, българо-италианските, българо-немските и българо-японските водачи (като ръководната роля в случая се паднала на немските бойни другари) се опитали да премахнат веднъж завинаги еврейската опасност, но за жалост не сполучили. Борбата, разбира се, продължила и ще продължава до пълна победа на българщината над мръсния злодей с кърави бакенбарди, който опропастява всичките ни успехи. Из хрониката на Чок Коджа Багатур-баши-кана-колобъра Йехуда Бехар |
| Владимир Цонев: Древните българи са потомци на атлантите Древните българи са потомци на потъналата преди 12 хил. години Атлантида, твърди изследователят Владимир Цонев, академик в създадената преди 12 г. Международна академия по българознание, иновации и култура (МАБИК), която в момента провежда конференция във Варна. Изчезналият континент се е намирал между Северна Африка, Америка и Европа, а наименованията на отделните острови, останали от легендарната Атлантида в Атлантическия океан, подсказват тъкмо за традициите и бита на древните българи, смята г-н Цонев, който развива тезата си в близо 150 страници от новоизлязлата книга “Атлантида – земя на древните българи”. Според автора етимологията на името на Азорските острови следва да се свързва с личното местоимение “аз”, в което се намира силата и слабостта на българина. Канарските острови напомняли за титлата на владетеля – кан, който е “субиги”, благословен от звездите да управлява на Земята. Остров Мадейра пък открито препращал към върха на свещената планина Меру, към светилището, носещо името Мадара, т.е. “земята на владетеля”. Доколко тези, а и останалите твърдения и хипотези в книгата имат някаква стойност от научна гледна точка, може би не е толкова важно в случая, но четивото е написано увлекателно, богато е на илюстрации и определено е принос в българската литература, свързана с митологията около изчезналия континент. В контекста на изказването на акад. Владимир Цонев по време на пресконференцията известният океанолог проф. Петко Димитров пък направо заяви, че варненската цивилизация, създала най-старото обработено злато в света, всъщност се появява като следствие от голяма и опустошителна война между митичните хипербореи и не по-малко митичните атланти около 9500 г. пр.н.е. Акад. Христо Маджаров се спря по-подробно върху Варна и региона като започна с това, че Варна е един особен център от най-дълбоката древност до ранното Средновековие, когато Аспарух е избрал Римските терми на Одесос за своя резиденция. Впрочем известно е, че единственият район от територията на България, в който са открити следи от обитаване през среднокаменната епоха или мезолита (във времето между 10 000 и 7 000 години пр. Хр.) е местността Побитите камъни. Сред пясъците на няколко от групите – Централна, Баново и Слънчево – са намерени множество специфични кремъчни сечива (микролити). Христо Маджаров дори свърза древните мизи, според него предшественици на траките, с името на епохата – мезолит. Той заяви още, че МАБИК вече има и готовност да издаде учебник по праистория, която по общото мнение на неговите колеги напълно се пренебрегвала от официалната наука (СУ и БАН), занимаваща се главно със Средновековието. Натиснете тук |
Ruslana, само лека поправка.  Глупаво е да се разправя, че името Пасифик на Тихия океан идва от думите „пасе” и „фикус”. Истината е друга. Пасифик идва от „Паси” – на името на древен прадядо на Соломон Паси, който е бил финансов министър на цар Соломон с прякора „струната”. А „фик” идва от испанската дума за влакно или сегашната дума фибър. Или Пасифик = „Паси” + „фик” или по смисъл означава ‘Струната на Соломон” |
| Поправка на поправката на Ганюго: Според мен пасифик не идва от паси-фик, а от паси-фък (Passy-Fuck) или дори от Прасе-Фък; иде от сексуалните странности на българските ханьове, който през дългите тихоокенски преходи с лодките-еднодръвки (монодръв на грцки) са задоволявали нагона (куродръв на грцки)с подръчни материали - прасета, пасита и де що има министри на отбраната, вкл. Свинаров. Оттам и паси-фък на прабългарски или просто свинаров - на новобългарски) |
| Хмммм още една поправка Егейско море не иде от "гейско" а от "сер-гейско" Един от прадядовците на сергей станишев, също на име "сергей" бил използван за момче за развлечения в лодките монодръвки на прабългарите. Българите го качали на лодките си - монодъвки, обяснавали на жените си, че отиват да нападат солун, а всъщност се отдавали на вулгарни развлечения със прадядото на сер-гей станишев в открито море. така и ведниж открили тасмания което иде от таз-мания, т.е. мания по задните части (таза) на сер-гей станишев-старши. Като се върнели и жените им ги питали кво станало с нападението над солун, прабългарите гузно обяснявали" абе пак се нас*ахме с оня гей" и оттам сер-гейско море или просто "гейско" море, а накрая - егейско. Дам... |
| Е те това е българско - скандинавско Натиснете тук |
| Готини майтапи, ама този Владимир Цонев май не се смята за хуморист, а се взима на сериозно. Наистина е много зле медицината и особено психиатричната помощ у нас! _______________________ Блогът на Манрико |
| Топонимы и гидронимы, связанные с этнонимом «булгар» Географические названия, связанные с этнонимом «болгар», встречаются во всем мире. Это говорит о том, что булгары (болгары, балгары) древнейший народ, который расселился по всему миру. Многие народы, уже давно не осознают себя булгарами, но названия «булгар» до сих пор хранит их земля. Судя по топонимам и гидронимам «булгар», наш народ возник 30-40 тысяч лет назад на африканском континенте. В центральной и северной Африке этноним «булгар» встречается повсеместно. Практически без изменений географическое название «булгар» встречается от Сомали до Нигера. КЕНИЯ (KENYA) 1. Бугар (Bugar) – Spot feature (координаты: 45'00" СШ; 35°30'00" ВД). На карте Блея город Булгар на Волге указан под названием Бугар (Bugar). Бугар – так называются македонские, балканские булгары. 2. Бугар (Bugar Sub Lokation) – Административный регион (координаты: 45'00" СШ; 35°30'00" ВД) НИГЕР (NIGER) 3. Балгари – населенный пункт (координаты: 12°44'00" СШ; 3°54'00" ВД) НИГЕРИЯ (NIGERIA) 4. Балгаре – населенный пункт (координаты: 8°53'00" СШ; 12°04'00" ВД) 5. Балгаре – населенный пункт (координаты: 8°58'00" СШ; 12°12'00" ВД) 6. Балкари – населенный пункт (координаты: 10°01'00" СШ; 12°29'00" ВД) СОМАЛИ (SOMALIA) 7. Булгар – водный объект (координаты: 10°23'00" СШ; 44°25'00" ВД). 8. Булгар – город на берегу Аденского залива (координаты: 10°23'02" СШ; 44°25'12" ВД) 9. Булгар – географический объект (координаты: 10°15'27" СШ; 44°25'24" ВД) СУДАН (SUDAN) 10. Булгар – населенный пункт (координаты: 15°26'00" СШ; 26°25'00" ВД) 11. Пулгар – водный объект (координаты: 8°09'00" СШ; 30°04'00" ВД) ЧАД (CSAD) 12. Богар (Bogar) – водный объект (координаты: 17°57'00" СШ; 22°28'00" ВД). На карте Блея город Булгар на Волге указан под названием Богар (Bugar). До последнего времени Северная Африка носила название Барбария (от Балгария, Болгария). Булгары 20 – 30 тысяч лет назад расселились по всей Европе и Азии, дав толчок к развитию многих цивилизаций и народов. В древности многие народы «смягчали» произношение буквы «б» и «г» в этнониме «булгар», то есть произносили пулгар, булкар, булхар или пулкар. |
Добави мнение Мнения:10