Отиди на страница:
Благодаря за картичката!   |
| Хем тъжна , хем красива история...Мисля си , че всеки има поне един приятел с необкновенна съдба.. Калин Донков е имал възможноста да разкаже за неговия си пред по- голяма публика, което е много красиво и му прави чест |
| Калине, ... винаги е хубава твоята колонка и не е заради думите , а за предадените чувства ... за усещането. В миналият брой споделих нещо малко ... за вярата ни, за разстоянията , за приятелите и хората които обичаме ... Не физическата отдалеченост е страша, ... а духовната . Това ми напомня за разказа ти за твоя приятел от казармата, Васко. Същото е някак си ... Васко не е бил сам, ... не си е отишъл сам от този свят , имал е теб като приятел ... въпреки времето и разстоянието, които са ви разделяли . Стефан е намерил това, което го допълва и прави душата му някак си едно цяло и завършено нещо , намерил е любовта , колкото идеализирана , ... толкова и реална, ... истинска. Душевното ни пространство определено от вярата ни , надеждата ни ... и тази толкова силна любов е всъщност нашия малък свят без който ... сме нищо . Благодаря ти ! |
| Сещам се за подобна история описана в "Пеперудата" на бившия френски каторжник Анри Шариер, една от любимите ми книги.Който я прочете няма да съжалява, сигурен съм.А за Калин |
| Животът на човека (метафорично)е като огледало , направено от малки парченца-хората които познаваме , познавали в първо лице или чрез творчеството им.Някои парченца са мътни с криви образи, а други светли с ясен образ. Калине, благодаря за човечността и светлината която струи от твоите парченца! |
| Колко са ни нужни такива чисто човешки, силни и нежни думи! Благодаря! В днешната вулгарна преса това толкова рядко се среща. |
| Това което мога да ви кажа е, че най-щастливото семейство, което съм срещал през живота си, най-съкровените съпружески взаимоотношения, най-интересните и полезни връзки между деца и родители, е едно семейство инвалиди, отгледали и дали най-стабилното възможно образование и на трите си деца. Това ме изуми, но и ми отвори очите - цялото богатство е в нас но ние не знаем как да го открием, заради алчност и себичност. Това е! Ще си призная, че срещнах и един подобен случай с милионери с едно детенце на около дванадесет години. Имаха си собствен самолет и това им беше страстта. Радвах им се, като семейство, но след като срещнах инвалидите, те просто останаха в сянка. Да са живи и здрави всички! |
| И от мен Браво! Великолепно пасва за Денят на "Св.Трифон Казанова"! Е, захарта ми доде малко в повече, ама то и празникът е такъв.  |
| За написаното - . То ми дава надеждата, че ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, "не всичко е загубено" у нас, след като има автори (личности ), способни да създават и сега такива творби. Но най-тъжното е, че такива хора не могат да участват по-решително (с конкретни отговорности и действия ) за изваждането на страната от положението, в което се намира. |
| Благодаря, за поредната истинска история. След всека петъчна среща с Вас, Г-н Донков, се връща част от надеждата ми и си спомням старата негърска притча за човека, който бил толкова беден, че нямал пари за обувки и заплакал, и тогава видял човек без крака. |
| Много хубава и трогателна история. Сетих се за един разказ на О. Хенри, „Даровете на влъхвите”. Подхожда за деня на влюбените. Между другото, когато бях млад, в България не знаехме за този нехристиянски (комерсиализиран всъщност) празник, което не ни пречеше да се обичаме и да си го доказваме. Та в разказа на О. Хенри се разправя за Нея и Него – двама бедни млади, които силно се обичали. Тя имала разкошна кестенява коса, а Той – златен джобен часовник, наследство от дядо му. И за да му направи подарък за Коледа, тя продала разкошните си коси и му купила платинена верижка за часовника. Той пък си продал часовника, за да й купи гребените, които тя много харесвала за разкошната си коса. Самия разказ можете да прочетете Натиснете тук. И моля Калин Донков за извинение – никак не подценявам и неговата история. |