| Добър избор, Марта. И досега смятам преподавателката си по методика в Университета за най-ограниченото същество. А какво да кажем за великата методистка по всичко Румяна Кушева?! Що глупости съм чула от нейната уста, а май и професор стана... Не приемаше чуждо мнение и собствена мисъл, но е толкова трудно да се въздържиш от оригиналност при нейните лишени от всякакъв смисъл лекции... Позната учителка. Не се оплаква толкова от бумащината. Справя се. Но за двете седмици, за които си бях в БГ, бях свидетел как трябваше да се оправя с една бременна тинейджърка, чиято майка е някъде по света, с няколко вечно отсъстващи, неизтрезняващи нейни съученици, също с толкова отговорни родители и с една майка, която беше бясна как така ще се събират 2 лева! капаро за бала на децата... От друга страна, ми разказва за колежки, преподавателки по информатика, които не знаят какво е Гугъл, как се прикачва файл, как се отваря такъв... Тъжно. Единствено може да ти стане тъжно, когато темата е българското училище... |
| Когато за пръв път видях изискванията за клас-квалификация и послушах лекции /тогава безплатни/, си рекох: 'Тая няма да я бъде!". Поразпитах за преподавателите в тая област. Оказа се, че нито един - нито един - от квалифициращите и оценяващите няма сносен стаж в училище. Все теоретични плъхове, намърдали се на топло и властово място. Напуснах и толкова ми ти години директно отказвам всякакви предложения. В казармата други слагаха пагони по раменете, но ние си знаехме кой какъв е под пагона. Днес ученици и родители оценяват - де криво, де право - кой какъв е. Дали ще пи-е "старши" или "хептен старши" учител - тя е все тая, ако човекът еполукадърен. Още повече, че звездичките по пагоните се раздават доста условно - практиката почти отсъства от критериите. Пък и надали с едно-две-пет дори посещения в един клас ще се схванат всички възможни и невъзможни връзки в него, особености, виражите на необходимостта, според които учителят управлява процеса с висша техника. |