Най-после интервю с нормален и интелигентен човек. |
генерални приоритети:на това му се вика употреба на българския език чист хаос или на черни чистите кенефи е за предпочитане чехов пише, че 95 % от хората нет ума българските филми се пръкват от тестото на колективната ни мисловност и не ни остава нищо друго освен да имаме смелостта да си ги харесваме |
Интересна личност - има хубав ум и умна душа. Напълно права е за децата - те са от големите жертви на прехода. Държавата (наличните институции) няма време за тях, политиците - още по-малко. Затова ТВ и рекламите, уличните агресори ги притискат. --- Вижте 2те най-гледани детски предавания: - По-по-най - пошло и примитивно - Бон-бон - предаване за малки миски. Сравнете с Balamory на BBC - едно истинско детско предаване, което насърчава доброто в децата. Тук детска чалга, там - нещо, направено с ум и любов към децата. |
Напълно права е за децата - те са от големите жертви на прехода. Държавата (наличните институции) няма време за тях, политиците - още по-малко. Така е. Лошо! Докъде ни докараха! Още малко и ще поискат родителите да отделят време за децата си. Ужас! _______________________ Блогът на Манрико |
Навремето се питахме - "Хубав ли е филмът, или съветцки"... Чувам Сега децата да си мърморят - "Хубав ли е филма, или е американски"! . "Масова култура" за мен значи само едно - Масово затъпяване! |
Бих искал по често да ни представяте такива интелегентни личности като актрисата Ани на която желая много творчески успехи. |
Не мисля, че бягството оттук би променило развитието на детето ми. Когато стане достатъчно голям, синът ми сам ще реши къде да се развива. Първо - никой не никого не гони, така че решение да се отиде в друга държава, град или дори фирма за работа си е добре премислено рационално решение със всичките си за и против. Да се нарича "бягство" издава вътрешна нагласа , че това е нещо недопустимо, грешно и опасно - изключително удобна позиция от типа "там недей отива - не е хубаво, защото е непознато". Или по-просто казано - страх от неизвестното. Пристъщо за нерешителните хора. Второ - с риск да звуча менторски - но сънът Ви, госпожо НЕ може да решава нищо поне още 10-тина годинки. Дотогава ще попива точно това, което вие самата признавате в следващите изречения - мръсотия, наркотици, обезверяане и т.н. Вие не можете да го предпазите от усещането за околност - не ви е по силите, просто. Не можете да усмихнете хората, сред които той върви, не можете да почистите тротоара му, не можете да направите съучениците му щастливи. Колкото и голяма да е любовта Ви към него. Деликатен е въпросът, но поне до определена възраст децата напълно зависят от нас. И нашите решения. Пожелавам ви успех не само в любовта Ви към детето, но и в бъдещата правилност на решения, невинаги лесни, които ще ви предстои да вземате за него. Иначе наистина поздравление за интелигентното интервю! Успех! |
Манрико, не се опитвай да ехидничиш. Ти помниш ли, че през 90-те съвсем свободно по улиците на най-видно място се продаваха порнографски вестници? Седят лелки и чичовци на щайги и пред тях на кашони всевъзможна порнография и "нощен труд". И край тях минават деца всеки ден по няколко пъти. -- Могат ли родителите да спрат това? Не. Това е работа на Държавата! И на общините. Но това не интересуваше никой от великите Министър-председатели и великите им министри. Т.е. липсваха елементарни добродетели у нашите "държавници". Затова е логично днес: - неженен актуален Премиер - неженен бъдещ Премиер Те си имат "приятелки"! Възможно ли е това в САЩ? Във Франция? Не. --- ЕЛЕМЕНТАРНИ ПЪРВООСНОВНИ ДОБРОДЕТЕЛИ им липсват на СерГейчо и на Мачо Бойко! |
неженен актуален Премиер - неженен бъдещ Премиер Мечтая си за деня в който това ще ми се струва актуален проблем за България. Ако държавата ти е виновна за възпитанието на децата ти, не виждам как можеш да критикуваш ББ че все международното положение му е виновно че не може да си свърши работата. |
"Дзифт" е гола вода, олицетворение на всичко тъпо в нашето кино. "Светът е голям..." не съм го гледал, не мога да коментирам. Ани Пападопуло е актриса, която има претенции за "интелектуалка", но те са с малко покритие. Вече съм забравил кой беше казал, че в живота можеш да поминеш с три книги, но трябва да прочетеш 3000, за да разбереш кои са тези три. Зазубрянето на три пиеси и повтарянето на клишета за "ужасяващата бездуховност" на нашето време не те превръща в интелектуалец. Още по-малко в такъв те превръща участието в "Денсинг старс" (заради "положителните изживявания" - плува ли корабче?). А историйката за самоконтролиращото се и самоналагащо си граници дете - да е живо и здраво - е просто умилително несъстоятелна. На четири години си наложило цензура по отношение на "чудовища и убийства" . Ако това е наистина вярно, то плаша се за него. Навремето аз, а и всички мои връстници, мечтаехме да сме нинджи, кунг-фу бойци, правехме си нунчако и всякакви други подръчни пребиващи ближния джаджи, дебнехме всяка серия на СТУДИО Х, именно за да погледаме кръвчица. Представям си само как щяхме да се радваме на трансформъри, компютърни игри с кръв и урина и какво ли още не. Стига вече фалш и кухи фрази, г-жо Пападопуло. Светът е такъв, какъвто е. Всеки, като мине тридесетте, влиза във фазата "по мое време не беше така". Не претендирайте да сте нещо повече от това, което сте. Талантлив актьор, музикант или художник не означава непременно интелигент. Бъдете здрава! Редактирано от - шпек леки на 21/2/2009 г/ 22:58:04 |
"А историйката за самоконтролиращото се и самоналагащо си граници дете - да е живо и здраво - е просто умилително несъстоятелна." Е, що да е несъстоятелна, ако са налице причини - страх, кошмари, неприятни емоции? А и теоретично - дете на 5 години съвсем нормално проявява избирателност към игрите си, това е времето, в което се формира целенасоченост у него. |
Хубаво интервю, размито малко с непреодолимото желание на Ана Пападопуло да се изживее пред публика в бозата наречена Денсинг старс. Положителните изживявания може да са единствено от хонорара за участие в този малък цирк. Една добра актриса трябва да може и да отказва, преди да е станала рекламно лице на "Дерони" например. |
Мисловен тип , а времето за "матриал" в малко му иде още ... Дано не го похабим ... И детенцето си да не пуска , само да събира впечатления ... Животът ни не е цветна градинка ... |
Дядо, на когото дължа фамилията си, беше гръцки политемигрант Ах, как обичаме комуняги с гръцки фамилии...трябваше да си смениш фамилията, Ани.Човек потръпва от погнуса като види гръкоид да му ръси мозък. |
Актриса, добра. Но по въпроса за "българското" кино напоследък... Из главите на родните творци трепкат странни и непоправими грешки и дали са наистина толкова неадекватни или умишлено грешат? Гледах въпросния "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и знаете ли какво? Главният терой се ражда в 1975 год. и баба му на име Сладка никъде не може да намери... едно кило захар, та да омеси сладки за внучето.... И така, с една лъжа започва филмът, е как да му вярвам? Чужденците може и да му вярват, но нали българските филми са най-вече за българска публика? През 1975 захар имаше навсякъде, имаше "Тексим" и "Кореком" и България съвсем не беше "тъмно и убого място", както е представена във филма. Ама къде им е акълът на наште корифеи дето ги учат сегашните да правят такива скалъпени по чужди разбирания филми? |
За съжаление не познавам никой от филмите и пиесите, в които е участвала Ани Пападопулу, но в интервюто казва много умни и верни неща. А иначе на външен вид малко прилича на Jennifer Connelly. Между другото, снимката, която СЕГА са праснали на статията, наистина не е хубава... |