Отиди на страница:
| Не смея да правя отрицателни оценки за вярата и моралността на българина, защото в живота ми съм се сблъсквал с много читави българи. Даже бих казал, че като видя нечовешко отношение се изненадвам. Не че не съм му свидетел, но някак не ме е засягало лично. От друга страна като съм се сблъсквал с много набожни чужденци съм забелязвал, че най-религиозните са оперирани от човещина. Може да е само случайно, но заради това възприемам религиозността със съмнение. За вярващите люде не знам, защото както казват турците- трудно е да знаеш кой има вяра в сърцето. Та като стане дума за религиозността на българина, винаги си мисля, че има една доза прагматичност и недоверие, което е и в пряка връзка с духовното ни наследство. Най-светлите ни личности- Ботев, Левски, Захари и т.н, които и до ден днешен са за много от нас морални коректори, са заклеймили в очите ни нашите духовници. А и личния ни опит не помага. Така че Калин Донков ще ме прости този път, но това е един от малкото пъти, когато не съм съгласен с него и намирам опитите да се сложи знак за равенство между религия и моралност за жалки. |
| Оплетена работа - каза работника. Рекогнисцировка - каза оплетения. Реконтрадезинформация - вика опитвача.    |
| Да бе верно!!! А бил ли е Иларион Макариополски руски агент, а Буров!??! От къде са им парите и връзките!!! И защо днес, след толкова години едни са известни и почитани а други не!! Хаиде , сполай!! Дано да имате повече благодат днеска, както казваше отец Митко!!! |
| Вярно е, че новите български християни се натягат престорено. Това личи по некролозите им. Върху 90% от тях липсва кръстния знак. |
| СЛУЧАЙНО ЛИ Е ТОВА, ЧЕ СТАТИЯТА ЗА НЕОБХОДИМОСТ ОТ "ЛОВ НА ВЕЩИЦИ" В СЪДЕБЛНАТА СИСТЕМА НЕ СЕ ОТВАРЯ? |
| Тъжна работа - според г-н Донков българите се делят на три групи - вярващи християни, атеисти и "преходници" - дето скачат ту в християнската вяра, ту в богоборството и богохулството. А агностици нямааааа.... И мистици - дохристиянски такива, наследствени и стихийни - и такива нямаааа... Е защо, моля ви се, изпускате може би над половината от нашите сънародници? Те не са ли хора? И нямат ли и те своите морални принципи и вътрешни устои? Тях вятърът ли ги търкаля по полето, или все пак се крепят някак си сами, и на ветрове устояват, и на пропагандата трудно се поддават, и добро правят не заради моралния кодекс на конфесията или партийния си дълг? Слаба статия - като вопъл все пак я бива, а като анализ - черно и бяло, семпло и хилаво. |
| Модите идват и си отиват, а Христос остава - вчера, днес и утре. Той е посочил пътя и истината и живота и който иска - стига до него. А хората без вяра днес се представят като християни, утре като хомосексуалисти, други ден ще си имплантират уреди в тялото ... но никой не им вярва. |
| Случаен ти е компютърът, ЧЕРНЕВ. Опитай със "Сезам, отвори се". Аз така направих и сега съм бедняк-милионер с инфрмация. |
| Абе хайде стига с тези 10 божи заповеди. Като, че ли без тях не е имало морал и закони. И преди Библията и в древна Гърция и в Древен Рим е имало подобни правила. Крум без да е чел Библията е наказвал да не се краде. Те имат само историческо значение, като правила, които са наложени на еврейското население за тогавашния му живот. Нямат и не могат да имат никакво отношение към модерния морал. Има и други заповеди в Библията, за които съвсем не се обелва дума. Защо християните не се обрязват, защо не правят жертвоприношениея, защо ядат свинско и т.н. Ами я прочетете в Библията как се лекуват болестите. Вие ще се хванете ли така да се лекувате по този начин. Пълна е с наивности. |
| Като агностик, мога само да поклатя разочаровано глава. Не липсата на религия е проблема, ами липсата на морал, на срАма. И за финал- един въздлъжък цитат от "Защо съм агностик" на Ингърсол, писан преди 113 години: От стотици епохи мъже и жени са се опитвали да обичат богове-- да смекчат сърцата им-- да получат помощта им. Виждам ги всичките. Панорамата минава пред мен. Виждам прострените им ръце-- страстно затворените им очи-- обожествявайки слънцето. Виждам ги да коленичат, във своя страх и нужда, пред метеорни камъни-- умолявайки змии, зверове и свещени дървета-- молейки се на идоли, съградени от дърво и камък. Виждам ги да строят олтари на невидими сили, оцапвайки ги с кръвта на деца и зверове. Виждам безчет свещеници, чувам тържествените им напеви. Виждам умиращите жертви, димящите олтари, люлеещите се кадилници и надигащите се облаци. Виждам полубогове-- скръбни Христоси, в множество земи. Виждам как ежедневните неща от живота се променят в чудеса докато се разнасят от уста на уста. Виждам луди пророци, четящи тайната книга на съдбата по знаци и сънища. Виждам ги всички-- Асирийците, напяващи хвалебствия за Ашур и Ищар-- Индусите, почитащи Брама, Вишну и Драупади, белоръките Калдейцит с жертвите им към Бел и Хеа-- египтяните, кланящи се на Пта и Фта, Озирис и Изис-- Медите, умиротворяващи бурите, боготворящи огъня-- Вавилонците, умоляващи Бел и Муродах-- виждам ги всичките при Ефрат, Тигрис, Ганг и Нил. Виждам гърците, строящи храмове на Зевс, Нептун и Венера. Виждам римляните да коленичат пред стотици богове. Виждам други да издигат идоли и да изливат пред неясните образи в разума си надеждите и страховете си . Виждам тълпите, с отворени усти, да получават като истини митовете и притчите на отминалите времена. Виждам ги да отдават труда си, богатствата си, за да обличат свещениците, да издигат укрепените тавани, пространните крила, блещукащите куполи. Виждам ги да се увиват в парцали, да се гушат в бараки и колиби, поглъщайки кори и остатъци, за да могат да отделят повече за призраците и боговете. Виждам ги да развиват жестоките си креда и да изпълват света с омраза, война и смърт. Виждам ги с лица в прахта в тъмните дни на чуми и внезапна смърт, когато бузите са изпити, а устните- побелели. Чувам молитвите им, въздишките им, хлипанията им. Виждам ги да целуват безжизнените устни докато горещите им сълзи капят по посивелите лица на мъртъвците. Виждам нациите, които избледняват и изчезват. Виждам ги пленени и поробени. Виждам как олтарите им се покриват с пръст. Виждам боговете им да остаряват и да отслабват, безсилни и ефирни. Виждам ги да падат от неясни и мъгливи тронове, безпомощни и мъртви. Поклонниците им не получават помощ. Несправедливостта триумфира. Работниците получават за отплата камшици, бебетата са продавани, невинни са изправяни на ешафода, и героите погиват в пламъците. Виждам земетресенията да поглъщат, вулканите да надделяват, циклоните да разбиват, потопите да унищожават и светкавиците да убиват. Нациите измират. Боговете погиват. Трудът и богатствата са изгубени. Храмовете са построени напразно и всички молитви угасват без отговор в незаинтересования ефир. Тогава си задавам въпроса: Има ли висша сила-- разум- арбитър-- коронован Бог-- мощ, която да накланя приливите и потоците на света-- пред който се прекланя всяка причинност? Не отричам. Не знам-- но не вярвам. Вярвам, че природното е висше-- че от безкрайната верига нито една брънка не може да бъде изгубена или пречупена-- че няма свръхестествена сила, която да отговаря на молитви-- няма сила, която обожествяването и преклонението да убедят или променят-- няма сила, която да я е грижа за човека. Вярвам, че с безкрайните си ръце, природата обгръща всичко-- че няма интерферентност-- няма шанс-- че зад всяко събитие са необходимостта и безброй причини, и че отвъд всяко събитие ще бъдат и трябва да бъдат необходимостта и безброй последици. Човек трябва да се защитава. Той не може да разчита на свръхестественото-- на въображаеми бащи в небето. Той трябва да се защитава с откриването на законите в природата, развивайки съзнанието си, до самият край, в който да преодолее препятствията и да се възползва от предимствата на силите на природата. Има ли Бог? Не знам. Безсмъртни ли сме? Не знам. Едно нещо обаче зная, и то е, че нито надеждата, нито страха, нито вярата, нито отричането, могат да променят фактите. Те са такива, каквито са- и ще бъдат; както и трябва. Чакаме и се надяваме. |
| Натиснете тукТук е едно от най-добрите мнения по темата, което съм срещал. Трудно е да добавя или махна нещо. |
| Този мат'рял е идеален за съботен брой - "Яйцето или кокошката", "Колко гявола връз иглата", "Разум и морал"... Щото днес тихо и кротко ше си погине покрай "Петък-следобед"...и друг път сме го правили.  |
| Бог те обича, а ти обичаш бира с цаца и пържени картофки (Holy Pasta, а што все така се казва, като и рибката също е пържена?!)? Заповядай в нашата - традиционната, БЪЛГАРСКАТА ПАСТАФАРИАНСКА ЦЪРКВА - Натиснете тук! Ти мечтаеш за вечен живот? Единствено в пастафарианския рай - най-страхотния от всички райове в безкрайната Вселена - има вулкан с бира и фабрика за стриптизьорки! Божествената Му Тестеност те зове - отдай се на Макароненото Изкушение - Единственият, Истинският, Живият и Вкусният Бог - Летящото Спагетено Чудовище - Който е и Пътят, и Тенджерата, и Апетита! Величествената мощ на Тестеното Всемогъщество все повече се изявява и в нашата забравена от другите богове, богчета и богини страна. А и новите значими открития на българската археологическа наука по безспорен начин доказват, че именно пастафарианството е традиционната религия на нашите народ, нация, земи и държава. Рамин! |
религиозната непълноценност Какво ли значи това? А, сетих се - авторът иска да каже, че религията поражда непълноценност. Т. е. колкото по-религиозен е един човек, толкова е по-непълноценен. Да ме прощава г-н Донков за грубостта, но това е просто контратеза на опита му да внуши, че има знак за равенство между религиозния и свестния човек. |
| Не се смятам за непълноценна понеже не съм вярваща. Така се е случило с мен и възпитанието ми. Това не ми пречи да имам съвест и морал, да съм с отворени очи за болките на ближния, да се опитвам да помогно с каквото и доколкото мога на приятеля и съседа, да виждам несправедливостта и да осъждам уродщината в човешките отношения. Не считам, че това е даденост и привилегия само на вярващия в Библията и Спасителя. Мисля, че вярата в справедливостта и добротата е по-важна и е за всички. |
| Вълчо, това може би се дължи на увереността, че има кой да им опрости греховете? Тези, дето сами са си съдници, не могат нито да се скрият от своя съдия, нито да го излъжат, нито да си дадат почивка... |
| Тук имам един колега дълбоко вярващ, ходи редовно на църква. Преди 10-ти заради негови доноси пострада не един професор. Сега продължава да пише доноси до всякакви началства. Това му е болестно състояние. |
Така че се пиша вече при вярващите!