и ще си спонмите, че Джимо е ял печени миди и пил арманяк с Уилфред Бърчет Зевзек Още едно потвръждение че писаното слово остава.И че трябва да се внимава с него. Трудно можеш да отречеш нещо , което си написал... |
За статията : У някой хора фонтанът наистина е голям и май непресъхващ... Само дето шуртенето е все еднакво - след време омръзва , после ти става скучно и накрая се чудиш къде лие спирателния кран... |
Иво, Това е само първата част от историята.Може във втората да има неочакван обрат.Може да има и трета част. Може например, грузинецът да прасне Уилфред с "ВЕФ"-а и после да избяга с Максуел в Япония с кораба, докарал "Тойота"-та на Джимо... Има много варианти... Засега само знаем, че историята е неясна, но за сметка на това е дълга.... Джимо го казва в началото... |
Доколкото си спомням името на заведението под спика "журналист"беше "Морски Дракон"и беше отворено до 4 сутринта. ++++++++++++++++++++++++ paragraph39, тая линия Йокохама-Бургас-Варна се подържаше и от кораби на БМФ-то-м/к" Х.Ботев"м/к"Ив Загубански"м/к"П.Славейков"и ако си се качвал на някои от тях ще излезе, че наистина те познавам.А доколкото разбрах си и познат на НЙ и би трабва да познаваш и Коста Авр? |
Направо не е за верване...седем часот сутринта българско време, а под статията на Дмитрий по-малко от 800 посетители. А съвсем до скоро тоа агент успеваше за нула време до неколко иляди да го докарва. За нула време ви говорим. Не за нула съвест. |
И тази вачер , както много други преди това, отново бяхме във Веселата Скара. Която си беше просто едно повилионче с три масички отпред . Вътре бай Янко печеше най-сочните кюфтета на света.Трябваше да се действува внимателно с тях – или го лапваш цялото(кюфтето) или го режеш внимателно.Иначе така ще ти напръска очилата , че до края на вечерята няма да разбереш каква е била гарнитурата…А иначе кюфтетата си бяха от месо. “Истинския вкус на месото е когато то е полусурово – казваше Володя –то трябва да се бори с теб докато ти го ядеш…” "Значи ли това , че водката трябва да ферментира докато я пиеш” подкачаше го Ленц. Нричахме Ленц – Ламята , защото обичаше да пие чист спирт а след това да го издухва пред запалена свещ – получаваше се нещо като мини-огнехвъргачка. Много се смеехме тогава. Особенно когато запали косата на едно момиче. Не от нашата компания.По-късно разбрахме че всичко с нея било наред , даже нямала нужда от пластична операция.Била решила проблема си с акнето… Та точно тогава , когато лудия Ленц-Ламята я подпали, изскърцаха спирачки отпред и няколко едри фигури закриха хубавото лятно слънце. За момент. “Не можеш да загасиш това което не си запалил” каза Заратустра една вечер преди да си лягаме в оня древен храм…И Хермес кимаше в съгласие… Ама за това в следващия постинг.. |
е6 , много любимо предаванЕ! Само че аз го знам като "шафте де уно" Няколко години по-късно съобщиха че К.Киряк е починал... Май не оповестиха причината... |
Иво, мойте уважения. Но това напомня за рекламата на маргарин по време на войната - "Един добър, макар и не дотам, заместител на маслото!". А Бърчет е известен и у нас - има издадена книга за Хирошима. Може и други да има, аз тази съм чел и притежавам. Интересно пише, живо, истински. Пък за разказа - ще почакаме. На мен историята за немкинчето и грузинеца ми се понрави. Напомня ми за куп други - същите и различни - любовни истории край морето. Виж, как със събраните пари ще останат по-дълго не разбирам. Имаше тогава строг контрол И върху вътрешните за соцлагера придвижвания. Но - началото ми допадна. Спокойствие, силна храна и настроение. Плюс определен смисъл. |
Е тва само българчета го могат. Умоляват ги, ако дългите и неясни истории ги дразнят, да не четат по-нататък, за да не се дразнят, но не - те задължително четат! И задължително пишат. Независимо дали имат очи да четат и дарба да пишат. Щот са българчета. А ний най обичаме да правим това, което не умеем. Мдам. Дет вика бай Хасан, сложен народ... Редактирано от - Simplified Solutions на 04/3/2009 г/ 07:51:58 |
Генек сигурно си прав. А и аз нямам претенции.Марагарина си е маргарин. Ама в този случай маслото е бая прокиснало.Малко свеж маргаринец ще му се отрази добре, мисля аз...Иначе Димитрии си е Димитрии... Кой не го харесва?Чакам продължението и ако има нужда ще го позастроя с малко свеж маргарин |
Относно съвеста на г-н Иванов- има си Господ, който да отсъди, ние не сме съдии! Както почти винаги аз си харесвам Д.Иванов. Почитател съм му. И не ме е срам от това... Може би с провокативна цел, г-н Иванов малко е пообъркал КВ-диапазона. Честотите бяха:13, 16, 19, 25, 31, 41, 49 и 75 метра. Заглушаваха се всички честоти, без най високочестотната и най-чуваемата за часа от денонощието честота, защото се говореше, че службите са записвали предаванията. За да съм по ясен- следобяд най добре се хващаше на 13 м., към 18 часа се минаваше на 16 м., след това на19 и т.н. 41 и 49 м. бяха нощни обхвати...А 75 м. си бе руска измислица. |
VEF-ът е уловка за инженери, за онези социалистически научно-технически носталгици, за които заводът в Правец е неандерталецът, от който са се пръкнали лигавите днешни джаджи на набедения за гуру Стив Джобс. Може ли тая кутия да се събере в една лайняна тойота с напърчената си триметрова антена или не? На кой му пука за VEF-а и проклетата антена? Същността е заровена другаде - в кръчмата "Социалистическа тъга". Там, където пиещи от сутринта агенти спасяват цветето на любовта. Тъжни грузински очи, търкалящи се отчаяно по кръчмарската маса, застлана с мушама на петолъчки и ечемичени класове, и синият, но не студен, поглед на русокосо момиче стопяват леда в агентските сърца, бронирани по принцип и с вяра. Колко пари са дали агентите на влюбените, за да продължат престоя си в пионерския лагер, историята мълчи, а и ние не сме данъчни. Но, ако днес случайно срещнете в Берлин или Тбилиси русо момиче с арийски черти и тъжни грузински очи, сетете се за двамата пиещи! |
Параграфе, Интересна тема зачекна с туй "мару" дето означавало око. Веднага ми породи асоциации с класическия турски талисман - стъкленото око. Според турците традицията тръгвала от класическите елински храмове, на които строителите изобразявали Медуза Горгона със страшните очи да плаши злите духове. Постепенно изображението се стилизирало докато останало само окото, а то пък се превърнало в народна традиция и днес вече малцина знаят откъде е тръгнала. |
Та кой е У. Бърчет? Съвсем в кратце - един слуга на двама господари. Западняк, отразяващ виетнамската война обективно (от наша гледна точка). Отмарял е в България след трудните изживявания във Виетнам, даваха му поле за изява в нашите честни медии (в-к "Раб. дело". За отплата - известност... Продал си душата за човешки неща. Един малък и незначителен Р. Максуел Ама това едва ли са свели до знание на ДИ. Пък и той си се е радвал на Спидолата. А за "разлетите къси вълни" на VEF-a - грешка нямаха. А пък ДИ не е прав за заглушаването - заглушаваха се само бълг. емисии на ВВС; английските си се слушаха така, все едно от съседната стая предават... Добре, че ги слушах редовно - за поддържане на форма и разширяване на мирогледа. И ДИ ги е слушал (!?!?) и е изучавал репортьорския занаят - за по-късни времена! Научил е много - и си личи! Еех, Димитри!!! Какви репортьори имаше - А. Куук, П. Джоунс (Top 20), Радиотеатъра (An angel came down = по Г. Марков), etc... Защо спряха предаванията на ВВС ли - от тъпотия!!! |