Добави мнение Мнения:7
Джеймс да пуска направо Ели Зизов титуляр и всичко е на 6.  |
| 95 години "Левски" - София Когато си лишен от собствен дом /Продължение/ Драмата на Левски съвсем не се изчерпва с честата промяна на името. В края на 40-те години отборът е принуден да смени и своя дом. При основаването си сините не са разполагали с игрище. Тренирали са на терен с размери 80x40 в местността Могилката, където става и основаването на клуба – пред 22-ра гиманзия. Малко по-късно отборът води подготовка на плаца на VI софийски полк, където днес величествено се издига монументът “1300 години България”. Едва през 1924 г. столичните общинари отпускат терен за строеж на собствено игрище. Мястото е в съседство до Перловската река, малко след “Орлов мост” по посока Витоша. Тогава е било сметище, а днес там се намират бившата ледена пързалка “Дружба” (вече разрушена) и част от националния стадион “Васил Левски”. Съоръжението е проектирано от архитект Зафир Абрашев – основател и бивш играч на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството, което, разбира се, прави на доброволни начала. През 1934 г. стадионът е вече готов, а две години след това е построена банята с топла вода – нещо невиждано за онова време. Дълги години игрището е било едно от най-експлоатираните у нас. Побирало е около 10 000 души и наред с футболните мачове е приютявало почти всички държавни първенства по лека атлетика. През 1949 г. е взето решение за построяването на националния стадион и това означава край на романтичната авантюра. Отборът играе временно на “Юнак”, после и в кв. “Иван Вазов”, където по иронията на съдбата пак е имало сметище. Но по силата на поредното райониране стадионът става собственост на милиционерския Спартак (София). Сега там се намира едноименният плувен комплекс. През 1960 година Левски започва да строи поредния си и последен (засега) стадион в квартал “Герена”. След промените хората поискаха той да се нарича “Георги Аспарухов”. /Левски".бг/ |
| Живи и здрави на всички именяци, включая и Тодор Б.! Форумците[ /black], да не сте на кушия, бе? Докич, какво стана с котето? Не можах да се включа миналата седмица, ама и аз си имах един велик сиамец Чарли, дето цял роман мога да напиша за него. |
| Avgustin Blajenni, здрасти! Не питай. Отиде си Великия Сони. И аз мога роман да напиша за него. Ако искаш вярвай, такава болка дори и при най-големи резили на Левски не съм изпитал. Има един филм на Клод Люльош "Един мъж и една жена". Ключовата сцена е хипотеза-диалог, ако ти се запали къщата и в нея има картина на Рембранд и коте и може да спасиш само едното кой ще изнесеш. Във филма спасяват котето. Сега наистина разбрах колко е бил прав в посланието си режисьора. Редактирано от - Dokich на 07/3/2009 г/ 14:32:34 |
| Докич, съболезнования! Знам какво е - умиращо животно /особено любимец/ е потресаваща гледка! Дано твоя Сони вече си играе в котешкия рай с моя Чарли! |
Добави мнение Мнения:7