| Беше един от тези хубави първи пролетни дни, които те карат да дишаш дълбоко и маят душата ти. Както винаги рейсът дойде претъпкан, но аз вече бях нахитрял не се качих. И наистина, само сле две минути пристигна следващия : празен, празен. Хвърлих бегъл полед на пътниците: позната картинка. Възрастна жена с пазарска чанта (защо ли не си пазарува в квартала?), няколко студенти, сгушени в палтата и мислите си, поредният недоволен от всичко пенсионер и... и едно хубаво момиче. Тъжно гледаше през прозореца. Беше облечена простичко, с възголямо палто с вдигната яка, а ръцете и нервно шареха из големите джобове... ЖЕЛАНИЕТО ДА СРЕЩНЕШ НЕОЧАКВАНО МЕЧТАТА СИ. |